Решение № 1262 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2284/2015 г.

Решение № 1262 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2284/2015 г., III о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, подадена чрез юрисконсулт Теодора Кюлчийска, срещу решение № 8252/30.12.2014 г. по адм. дело № 9837/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменено по жалба на Шийла Азад Баки, представлявана от майка си Ибтисам Ахмед Карим, гражданки на Ирак, решение № 5611 от 04.09.2014 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което с което на Шийла Баки е отнет предоставения й хуманитарен статут с Решение № 515 от 05.10.2011 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при МС/ДАБ при МС/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводтвените правила. Твърди се, че е налице несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Шийла Азад Баки, представлявана от майка си Ибтисам Ахмед Карим и баща си Азад Баки Мохамед, чрез процесуалния си представител адвокат Иларева, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд София-град е решение № 5611 от 04.09.2014 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 78, ал. 5 във вр. с чл. 17, ал. 3 и чл. 13, ал. 1, т. 7 от Закона за убежището на бежанците/ЗУБ/е отнет предоставения й хуманитарен статут с Решение № 515 от 05.10.2011 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, като е приел следното: На детето Шийла Азад Баки, която и по настоящем е непълнолетна, е бил предоставен хуманитарен статут с решение № 515 от 05.10.2011 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. За да постанови това решение административният орган е анализирал изложената от майката Ибтисам Ахмед Карим беженска история. Приел е за установено от фактите по преписката, че за нея и детето й са налице обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Информацията за обстановката в Ирак е кореспондирала със заявеното от молителката причини за напускане на семейството й. Посочено е, че в бежанската й история има обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота й, във връзка с убийството на съпруга й, похищението на единия и син, заплахата към другия, както и с подпалването на семейната къща. Посочено е, че вътрешното напрежение в Ибтисам Карим, съпътствано от тежко икономическо и социално положение в условията на значително чуждестранно военно присъствие и общата несигурност, са довели кандидатката за бъде изложена на реална опасност. Обоснован е извод, че въз основа на дадената от същата информация относно обстановката в държавата й на произход се налага извод, че тя и децата и са принудени да напуснат страната, поради реална опасност от тежки посегателства като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Така постановеното решение е правилно. За да постанови решение № 5611/04.09.2014 г. Председателя на ДАБ при МС е приел въз основа на подадена молба с рег. № УП 4922 от 07.05.2014 г. от Ибтисам Карим за събиране на семейството с Азад Баки Мохамед и въз основа на извършената регистрация на Азад Мохамед в ДАБ при МС на 04.04.2014 г., че Ибтисам Карим при подаването на молба за статут на 18.05.2011 г. е дала невярна информация относно своя случай. В решение № 515/05.10.2011 г. на зам. председателя на ДАБ е посочена, че мотива за напускането на страната от Ибтисам Карим е убийството на съпруга й, отвличането на единия син-Осман и получени заплахи за другия син-Омар. Според председателя на ДАБ при МС именно тази невярна информация е довела до формиране на извод, че тя и децата й принадлежат към уязвима група, което се е отразило на формирания от административния орган извод. В решение № 5611 от 04.09.2014 г. отново е направена преценка на обстановката в страната на произход. Въпреки данните за безогледно насилие в страната й на произход същите не са обсъдени в решението, в контекста на конкретния случай. Единствените съображения за отнемане на предоставения хуманитарен статут са свързани с противоречията в различните изложени факти от Ибтисам Карим в две отделни производства. Видно от решение № 515/2011 г. зам. председателя на ДАБ при МС и решение 5611 от 04.09.2014 г. на председателя на ДАБ при МС изложената от Ибтисам Карим бежанска история е идентична, с изключение на това, че към постановяване на последното решение на същата е известно, че мъжът й, за който е твърдяла, че е взривен в кола пред очите е жив. Правилно първоинстанционният съд е приел за основателни възраженията на Ибтисам Карим, като майка на Шийла Баки, че към 2009 г. не е знаела, че съпругът не е взривен в колата, която е ползвал и е жив. Едва през 2013 г. е осъществен контакт по между им. Установено е, че на съща дата- 05.02.2009 г. колата, която Азад Мохамед е ползвал е взривена, като на същата дата той е задържан от Армията на Махди. В тази връзка не може да се приеме, че майката умишлено е предоставила невярна информация за смъртта на съпруга й след взрива на колата която е ползвал, каквото е личното й възприятие. Същият ден Азад Мохамед е бил задържан, който факт не е бил известен на на Ибтисам Карим . Посочените факти в двете проведени производства са идентични, като до 2013 г. на Ибтисам Карим е мислела, че съпругът и е бил убит, заради това че работи за американска компания, като механик. Установено е също, че по-малкият им син е отвлечен и до момента е в неизвестност. При опит да го търси в Министерство на отбраната заедно с други майки на отвлечени деца, са обезглавили пред очите им едно от децата. Всички тези жени били подложени на жесток побой и мъчения, при които на Ибтисам Карим били избити зъбите, счупени ръцете, а също така получила изгаряния с цигара по гърдите. За да не навреди на отвлеченото си дете се лекувала в къщи. По делото е представено Удостоверение от АСЕТ, във връзка с което може да се направи извод, че Ибтисам Карим е била подложена на преследване и насилие, че е жертва на нечовешко, жестоко и унизително отнасяне. В удостоверението е посочено, че страда от реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията. В тази връзка цитираната в решението Справка за страната на произход не е разгледана в контекста на конкретния случай. С оглед на изложеното касационната инстанция споделя извода на първоинстанционният съд, че за детето Шийла Баки не са налице предпоставките за отнемане на предоставения й хуманитарен статут с Решение № 515 от 05.10.2011 г. на зам. председателя на ДАБ при МС. Правилно е прието, че първоначалното твърдение на Ибтисам Карим за убийството на съпруга й не е било единствено и водещо при формиране на извод на административния орган за наличие на реална опасност от тежки посегателства. В решението, с което е предоставен хуманитарен статут на Шийла Баки е обсъдена описана фактическа обстановка от Ибтисам Карим относно отвличане на сина й, който и към настоящия момент е в неизвестност, нанесения й жесток побой със счупване на зъби и ръце, захвърлянето й в блато, подпалване на жилището й, е идентична с фактическата обстановка, която е обсъдена в атакуваното решение за отнемане на хуманитрания статут. Събраните по делото доказателства не обосновават извода, че майката Ибтисам Карим умишлено е дала невярна информация относно смъртта на съпруга си, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 17, ал. 3 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 7 от ЗУБ за отнемане на предоставения на детето Шийла Баки хуманитарен статут. В подкрепа на този извод са налице и други обстоятелства. Административният орган не е обсъдил предпоставивките за приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ във връзка с тълкуването, което е дадено в решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 на чл. 15, буква " в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. В това решение е прието, че съществуването на тежки лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Във връзка с дефиницията за вътрешен въоръжен конфликт правилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 3, на четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Втория допълнителен протокол от 1977 г. - съставна част на международното хуманитарно право (за въоръжените конфликти), по които Република България е страна. По делото са събрани доказателства, от които може да се заключи, че към момента на издаване на отменения административен акт положението в Ирак ескалира и загиват много хора. Все още има злоупотреби, включително произволни арести, задържане в изолация и използване на изтезания и малтретиране. Тази обстановка продължава да се отчита от наблюдатели. Няма данни за рязко намаление в ръста на цивилните жертви, изложен в Позицията на ВКБООН. Според § 13 от Позицията на ВКБООН данните за жертвите през 2014 г. бележат рязко увеличение спрямо предходните години. Оттук и извода, че спрямо детето Шийла Баки са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха за живота и здравето си. Следва да се държи сметка за най-добрия интерес на детето, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и чл. 6 от Конвенцията за правата на детето. По изложени съображения съдът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,