Решение № 174 от 2.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1001/2012 г.

Решение № 174 от 2.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1001/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. С. против решение № 1137/29.06.2012 г. по т. д. № 747/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 5 състав, с което е отменено постановеното на 10.01.2012 г. решение на Софийски градски съд, VI, ТО - 16 състав по т. д. № 2191/2011 г. и вместо това е отхвърлен предявения от касатора против С. / С. / иск, с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, за отмяна на решението на ОС на С., проведено на 26-27 юни 2008 г., с което е отказано възстановяването на членството му в С., предходно прекратено с изключване . Касаторът твърди неправилност на въззивното решение на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но по същество релевира противоречие в мотивите, в които според въззивния съд ищецът не обосновава процесуална легитимация по спора, което и ако би било вярно предпоставя недопустимост, а не неправилност на първоинстанционното решение, респ. обезсилването му . Оспорва правилността на извода на въззивния съд, че отказът на ОС на С. за възстановяване членството на ищеца не подлежи на задължително мотивиране и липсата на последното не обуславя неговата незаконосъобразност. За последната касаторът се основава именно на липсата на норма, изрично отричаща мотивирането и с оглед общия принцип за право на защита при накърняване нечия правна сфера . Останалата част от изложението на касационната жалба не касае релевирани конкретни пороци на въззивното решение. Ответната страна - С. / С. / - оспорва касационната жалба, споделяйки мотивите на въззивното решение и претендира възмездяване на разноски С определение № 394/24.04.2013 г. касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение, за която съдът следи служебно, отделно от релевирането му от касатора, в която хипотеза принципът на чл. 271, ал. 1 пр. 2 ГПК / за невлошаване положението на жалбоподателя /, дори да не би бил поддържан от страната такъв порок на решението, не се прилага / ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т. 14, за приложението на чл. 208, ал. 2 ГПК отм., идентичен на чл. 271, ал. 1 пр. 2 ГПК /. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и съобразно правомощията си, съгласно чл. 290 вр. с чл. 293, ал. 4 вр. с чл. 270 ГПК, за да се произнесе съобрази следното: Ищецът атакува чрез иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ решение на Общото събрание на пълномощниците на С. от 26-27 юни 2008 г., на което молбата му за възстановяване на членство, предходно прекратено поради изключване, на основание " злоупотреба с доверието и уронване доброто име и престижа на С. ", с решение на Централния съвет на С. през 2001 г., е оставена без уважение . Ищецът твърди, че немотивирането на отказа опорочава решението и същото като незаконосъобразно следва да бъде отменено. За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска на И. С., въззивният съд е приел, че ищецът не е материалноправно легитимиран да атакува взетото решение на О. за невъзстановяването му, тъй като защитата по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е предоставена на членове на юридическото лице с нестопанска цел, орган на същото или прокурора /чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ/. Позовавайки се на противоречива съдебна практика /нецитирана/, въззивният съд е приел, че липсата на материалноправна легитимация на ищеца, изводима от несъществуващо за същия членство в С., каквото впрочем ищецът не твърди в обосноваване процесуалната си легитимация по спора, предпоставя отхвърлянето на иска, а не прекратяване на производството, като недопустимо. Според съда, волеизявлението на желаещия, за приемането му в С. не поражда членство, в съответствие с принципа за доброволност, прокламиран в чл. 21 ЗЮЛНЦ . Кумулативно съдът се е позовал и на редакцията на чл. 46, ал. 4 от Устава на С., според който, при посочените предпоставки / да е изминал период от 3 и повече години от изключването /, за С. възниква единствено правото, не и задължението да възстанови членството на предходно изключения чл. . Настоящият състав на Върховен касационен съд, първо търговско отделение, за да се произнесе съобрази следното: Ищецът е изключен с решение на Централен съвет на С., който орган самият ответник твърди, че е изпълнявал функциите на сегашния му върховен орган - Общото събрание на пълномощниците . Според чл. 46, ал. 4 от Устава, не по-рано от 3 години след изключването, членството на изключено в конкретната хипотеза лице / чл. 46, ал. 1, т. 6 от действащия към момента на изключването Устав, понастоящем т. 7 / може да бъде възстановено от органа, прекратил същото . Ответникът не оспорва, че тази компетентност понастоящем принадлежи на Общото събрание на пълномощниците / О. /, т. е. не оспорва, че молбата е надлежно адресирана до компетентен да се произнесе по същата орган, независимо, че съгласно Устава / чл. 18, ал. 1, т. 2 /, приемането и изключването на членове става с решение на Управителния съвет на С., подлежащо на обжалване / вкл. отказът за приемане на чл. / пред О. / чл. 15, т. 15 от Устава /. В отклонение от уредбата на ЗЮЛНЦ, който урежда изрична обжалваемост на решението за изключване на чл. на сдружението с нестопанска цел, противно на възприетото от въззивния съд, Уставът предвижда обжалваемост на отказа за приемане, когато същият е постановен от УС на С. . Тъй като при ответното С., по изричното разпореждане на Устава, отказът за приемане на чл. е обжалваем пред О., чиито решения, съгласно общия принцип на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ подлежат на атакуване за законосъобразност и уставосъобразност, без изключение, възпроизведен и в Устава на ответника, въпреки безспорно невъзникващото с молбата за възстановяване членство, не може да се отрече, че за желаещият да членува и подал заявление за това субект, при отказ, възниква потестативно право на жалба срещу решението на УС, респ. би възникнало право на иск срещу решението на О., в случай на потвърждаване на отказа на УС - именно предвид изричното разпореждане на Устава и закона . Правилно, обаче, въззивният съд е преценил, че в настоящият случай такова потестативно право на иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ не е възникнало, макар неправилно да го е отнесъл към активната материалноправна легитимация на ищеца, а не към процесуалноправната такава / принадлежност на правото на иск /, тъй като възстановяването, уредено в чл. 46, ал. 4 от Устава, различно от първоначалното приемане, е предоставено в изключителната / с оглед редакцията на разпоредбата / и необжалваема, поради липса на изрична разпоредба на закона и Устава, дискреция на органа, постановил изключването. Касае се за автономна и неатакуема субективна преценка на съответно компетентния орган, по отношение която е неприложима по аналогия нормата на чл. 22, ал. 3 вр. с ал. 2 от ЗЮЛНЦ / обжалваемост при изключване / . С предходно постановеното изключване, влязло в сила, е стабилизирана оценката за несъвместимо с продължаване на членството поведение на съответното лице, по смисъла на чл. 22, ал. 2 ЗЮЛНЦ вр. с чл. 46, ал. 1, т. 7 от Устава, която изключва приложимост към продължаване членството му за в бъдеще единствено на обективните предпоставки за членство, въведени с Устава / чл. 1 /, освен ако самото сдружение, в лицето на компетентния си орган, взел решението за изключване, я оттегли с възстановяването му. Следователно ищецът, който по начало не основава процесуалноправната си легитимация на членство в С., а на предвидената в закона и устава защита на правото си на сдружаване, в конкретния случай / възстановяване на членство / не се легитимира като носител на право на иск за отмяна решението на О. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение