Решение № 120 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2020 г.

Решение № 120 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 251 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 27120/28.02.2020 г. на Д. П. Ш., уточнена с молба вх. № 4540/12.06.2020 г. Жалбата е насочена срещу две решения – от 17.01.2020 г. и от 10.02.2020 г., постановени по гр. д. № 4906/2016 г. на СГС, II-ри Е състав. С определение № 361 от 16.07.2020 г. по настоящото дело касационно обжалване е допуснато само по жалбата срещу първото решение от 17.01.2020 г. С посоченото решение Софийски градски съд е оставил без уважение молба вх. № 152002/20.11.2018 г. на Д. Ш. за тълкуване на основното решение № 6132 по в. гр. д. № 4906/2016 г. Тази молба е имала за предмет тълкуването на онази част от диспозитива на въззивното решение, с която съдът е постановил, че потвърждава решението на първата инстанция по гр. д. № 21638/2011 г. на Софийски районен съд "в останалата му част". Молителят е искал съдът да изясни коя е въпросната "останала част" и дали тя включва и частта, с която първоинстанционният съд е осъдил ищеца Д. Ш. да заплати на ответницата Д. Б. сумата от 1600 лв. разноски по делото. При разглеждане на молбата въззивният съд е приел, че решението му не се нуждае от тълкуване; че молителят всъщност иска чрез тълкуването да постигне друг резултат, за който е разполагал с друг способ - по чл. 248 и чл. 250 ГПК. Въззивният съд не е бил сезиран с искане да постанови изричен диспозитив, с който да отмени първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски в размер на 1600 лв., а този резултат не може да се постигне в производството по чл. 251 ГПК по тълкуване на решението. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие между въззивното решение и решение № 118 от 03.06.2010 г. на ВКС, III-то г. о., в което е посочено, че тълкуване се постановява, когато решението е неясно. Междувременно е настъпила пречка за постановяване на решение по съществото на правния спор. От съобщение на ЧСИ Радост Г. -Ч. изх. № 6736/20.10.2020 г. се установява, че по изпълнително дело № 20189250403155 с длъжници Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. е събрана в полза на взискателя Д. М. Б. сумата от 3139, 81 лв. по издадения изпълнителен лист по гр. д. № 21638/2011 г. на Софийски районен съд, в която се включва и сумата от 1600 лв. разноски по делото. Съгласно чл. 251, ал. 2 ГПК, тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. При това положение ВКС не може да се произнесе по съществото на правния спор. Тъй като производството по тълкуване на решението е процесуално недопустимо, следва да се обезсили обжалваното въззивно решение и производството по молбата за тълкуване да бъде прекратено. Страните претендират разноски за настоящото производство, но такива не се дължат според практиката на ВКС - определение № 200 от 9.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 508/2012 г., I т. о., ТК. Тълкуването обвързва всички страни по делото, независимо кой е инициирал производството - определение № 1314 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2011 г., IV г. о., ГК. Съответно – не се дължат разноски и в случаите, при които след подаването на молба за тълкуване на решението е настъпила процесуална пречка за разглеждане на тази молба по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,