Решение № 9770 от 24.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12566/2014 г.

Решение № 9770 от 24.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12566/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Смолян против решение № 128 от 28.07.2014 г., постановено по адм. дело № 83/2014 г. по описа на Административен съд гр. Смолян. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Георги Анастасов Анастасов, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Смолян е отменил заповед № 517/31.03.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Смолян, с която на Георги Анастасов Анастасов е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма, в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Първоинстанционният съд е изложил мотиви единствено за противоречие на административния акт с материалния закон. Относно неспазването на предписаната от закона форма само е цитирана разпоредбата на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР (отм.), без да са изложени съображения, обосноваващи наличието на такъв порок на заповедта. Посочено е, че заповедта е издадена и в нарушение на целта на закона, като отново не са изложени мотиви за незаконосъобразност на административния акт в тази насока. Липсата на мотиви е съществено нарушение на процесуалните правила, но за това нарушение не е налице оплакване в касационната жалба, поради което и на основание чл. 218, ал. и 2 АПК касационната инстанция не следва да обсъжда този порок на обжалваното решение. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършена е служебна проверка и са събрани доказателства. Дисциплинарното нарушение е установено от наказващия орган на 24.03.2014 г., когато е депозирано становище за налагане на дисциплинарното наказание. Дисциплинарното наказание е наложено на 31.03.2014 г. и следователно е спазен чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) вр. чл. 223 от ППЗМВР (отм.). Служителят е поканен да даде писмени обяснения и е дал такива, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Административният акт съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). В заповедта са посочени извършителят - Георги Анастасов, датата и мястото на извършване на дисциплинарното нарушение - 28.12.2013 г. в зоната на извършване на проверка на ГКПП "Капитан Петко войвода", описани са обстоятелствата, при които е извършено нарушението и точното време на извършването му - при ползване на полагащото му се време за отдих между 13.13 ч. и 14.27 ч. служителят не е уведомил, че ще напусне мястото за изпълнение на служебните си задължения и кога ще започне да ползва почивката си. В заповедта са посочени разпоредбите които са нарушени, както и доказателствата въз основа, на които е установено дисциплинарното нарушение - - извършена проверка приключила със справка и становище, посочено е правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Изложените фактически основания за издаване на административния акт сочат на небрежност в служебната дейност, поради което правилно дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал извършеното дисциплинарно нарушение като такова по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР (отм.). Ето защо констатацията на съда, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма е незаконосъобразен и необоснован. Незаконосъобразен и необоснован е и изводът на съда, че служителят не е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно наказание. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Георги Анастасов на посочената в заповедта дата и време е следвало да осъществява физическа проверка на МПС. На 28.12.2013 г. около 13.20 ч. на ГКПП "Капитан Петко войвода" на трасе вход пристига тежкотоварен автомобил. След като автомобилът и лицата в него са проверени на граничен контрол са насочени от полицай Стайков за физическа проверка на товара за определеното за това място. Проверката не е извършена от Анастасов, тъй като същият не е бил там, а от митнически служител и други полицаи. Тази фактическа обстановка е установено както от събраните в административното производство писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Установено е, че преди започване на работа е проведен инструктаж, на който служителят е запознат със задълженията си за деня, както и че при отсъствие от мястото за изпълнение на служебните му задължения е следвало да уведоми командира на екипа. В тази връзка изводът на съда, че жалбоподателят не е бил запознат с приложената по делото длъжностна характеристика, не обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. Фактът, че Анастасов е изпълнявал служебните си задължение на трасе вход и е бил инструктиран за деня, обосновава извод, че несъмнено служителят е бил наясно какви са били служебните му задължения. Установено е, че Анастасов не е присъствал на проверката на товарния автомобил, не е бил на работното си място, както и че за времето на отсъствието си същият не е уведомил, че ще ползва почивка и по този повод ще напусне мястото на изпълнение на възложените му служебни задължения. Посочените нарушения са установени по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, като жалбоподателят не е ангажирал такива, които да ги опровергават. Изводът на първоинстанционният съд, че за да е съставомерно нарушението по чл. 54, ал. 1 от Инструкция № Iз-1455 от 31.07.2013 г. за способите и организацията за осъществяване наблюдението на държавната граница на Република България, то същото е следвало да се формулира като неполучаване на разрешение за ползване на почивка, като такова деяние не е формулирано в оспорената заповед, е незаконосъобразен. Жалбоподателят не е искал разрешение и съответно няма как да му бъде отказано такова, поради което правилно в заповедта е посочено, че същият не е уведомил компетентния орган, че ще напусне мястото на изпълнение на служебните си задължения, за да ползва почивка. Правилно това нарушение е квалифицирано от дисциплинарно наказващият орган като такова по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР (отм.) като с поведението си служителят е проявил небрежност в служебната си дейност. Следователно оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Административният акт е постановен и в съответствие с целта на закона, а именно на държавните служители, допуснали нарушение на служебната дисциплина да се налага съответния по вид и размер дисциплинарно наказание, като разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) императивно разпорежда, че за описаните в същата дисциплинарни нарушения се налага дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Георги Анастасов Анастасов да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,