Решение № 11806 от 9.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9191/2018 г.

Решение № 11806 от 9.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9191/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подала касационна жалба срещу решение № 736/16.04.2018 г. по адм. дело № 2143/2017 г. по описа на Административния съд - Бургас в частта, в която е осъдена на заплати на Р. Димитров обезщетение в размер на 2 142 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие неблагоприятните условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора - Бургас в периодите 4.05.2012 г. -26.09.2012 г., 3.12.2012 г. -1.08.2014 г. и 28.07.2016 г. -13.06.2017 г., изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, отопление и осветление в спалното помещение, в което е бил настанен, климатизация и възможност за достатъчно приток на естествена светлина, чист въздух и проветрение в същото, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20:00 часа до 06:30 часа, условия за поддържане на лична хигиена, почистване и дезинфекция в спалните помещения, баните, тоалетните и столовата. Направени са оплаквания за неправилност на решението в осъдителната част поради необоснованост и нарушение на материалния закон, а също и в частта за разноските, тъй като съдът не присъдил на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска. Поискана е отмяната на решението и постановяването на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в останалата част, или да се уважи за по-нисък размер, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва и от Р. Димитров в частта, в която е предявеният от него иск е бил отхвърлен за разликата над присъдената сума от 2 142 лева до пълния предявен размер от 90 000 лева. Поискана е отмяната на решението като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с постановяването на друго, с което искът да се уважи в пълен размер. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Р. Димитров против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, с която е предявен иск за заплащане на сумата 90 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени от неблагоприятните условия за живот в Затвора - Бургас в периода 4.05.2012 г. - 3.08.2017 г. Твърди се, че ищецът бил подложен на нечовешко и унизително отношение поради недостатъчна жилищна площ в спалните помещения, невъзможност за проветряване, липсата на санитарен възел и течаща вода в килиите, на редовен достъп до топла вода, достатъчно осветление, лоша хигиена и храна, незадоволително медицинско обслужване. Административният съд установил, че Р. Димитров пребивавал в Затвора – Бургас за времето от 4.05.2012 г. до 26.09.2012 г., от 3.12.2012 г. до 1.08.2014 г. и от 28.07.2016 г. до 13.06.2017 г. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства съдът констатирал, че докато изтърпявал наказанието лишаване от свобода в Затвора-Бургас, ищецът е бил настанен в помещения, в които жилищната площ на един лишен от свобода била по-малко от 4 кв м. В спалните помещения не са изградени тоалетни и няма течаща вода. Тоалетната е обща за всички и се използвала само през деня. За времето след 20:00 часа лишените от свобода трябвало да ползват кофи за удовлетворяване на физиологичните си нужди. Помещенията не били проветриви и с ограничен достъп до дневна светлина. Хигиената в спалните била лоша, имало мишки, хлебарки, дървеници, чувствала се неприятна миризма. Нехигиенични били и общите санитарни помещения, липсвали условия за поддържане и на личната хигиена на лишените от свобода. За недоказани съдът счел твърденията на ищеца за бездействие на администрацията на Затвора-Бургас да осигури медицинско обслужване и за достатъчна по грамаж и калории храна. От правна страна административният съд приел, че по време на престоя на Р. Димитров в Затвора-Бургас от страна на отговорните длъжностни лица е допуснато бездействие за осигуряване на нормални условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които изискват минимална жилищна площ от 4 кв м в спалното помещение, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, възможност за ефективно проветряване и осветяване, с което били нарушени изискванията, посочени в чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 ППЗИНЗС. Макар да е предвиден отлагателен срок за влизане в сила на тези разпоредби, задълженията на администрацията произтичат от нормата на чл. 3 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Административният съд изложил мотиви, че тежките условия на живот в затвора, свързани с неспазване на елементарни хигиенни и битови стандарти, били от такова естество, че биха могли да предизвикат у всяко нормално психически здраво човешко същество стрес, емоционално и физическо страдание в степен, надвишаваща неизбежното ниво на страдание, присъщо на наказанието лишаването от свобода. Лишаването на ищеца от правото на благоприятна жизнена среда представлявало нечовешко и унизително отношение спрямо него в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, поради което той следвало да бъде възмезден с присъждане на парично обезщетение за понесените неимуществени вреди. Съдът приел, че исковата претенция в частта за периодите 26.09.2012 г. –3.12.2012 г., 1.08.2014 г. - 8.10.2015 г., както и за периодите 21.10.2015 г. – 5.02.2016 г., 5.02.2016 г. - 28.07.2016 г., 13.06.2017 г. -3.08.2017 г. е неоснователна и следва да се отхвърли, тъй като по това време ищецът не е изтърпявал наказание в Затвора-Бургас. Не следвало да се уважава претенцията и в частта за времето, в което Р. Димитров пребивавал в ЗООТ "Строител", и ЗООТ "Житарово" към Затвора - Бургас, тъй като условията в затворническите общежития били значително по-добри. С оглед характера на допуснатите нарушения на задълженията на администрацията, естеството и степента на претърпените от ищеца вредни последици, както времето, през което търпял неприемливите условия в Затвора - Бургас - общо 1071 дни съдът присъдил обезщетение в размер на 2 142 лева. В останалата част за разликата над 2 142 лева до пълния предявен размер от 90 000 лeва, искът бил отхвърлен. Във връзка с възлагане отговорността за разноски съдът се позовал на чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, според който при отхвърляне на иска съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Нормата на чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС била специална и дерогирала правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Затова въпреки частичната основателност на исковата претенция, съдът присъдил разноски само на ищеца и отказал да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Събраните по делото доказателства обуславят направения от административния съд извод, че ищецът е изтърпявал наказание в сурови условия, макар и с прекъсвания, за срок близо три години, което представлява нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧОС. Понесените от него неимуществени вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с бездействието на длъжностните лица от администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да предприемат необходимите мерки за подобряване на условията в Затвора-Бургас. Ответникът не е доказал, че е изпълнил стандартните изисквания за осигуряване на нормална жизнена среда на лишените от свобода. Не е оборена презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, според която неимуществените вреди се предполагат до доказване на противното. При наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС административният съд законосъобразно е присъдил обезщетение на ищеца за понесените от него вреди. Обезщетението е определено при преценка на вида и характера на вредите, периода, в течение на който са търпяни. Отчетено е и обстоятелството, че ищецът не е доказал някои от твърденията си относно лошите условия на живот в Затвора-Бургас. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател Димитров, че съдът не е мотивирал определения размер на обезщетението. Съдът е изложил мотиви, като е посочил обективните обстоятелства, които е взел предвид при формиране на преценката си. Конкретният размер на обезщетението административният съд е определил по вътрешно убеждение, изхождайки от разбирането си за морална правота при възмездяването на понесените от лишения от свобода вреди. Касационната инстанция намира, че няма основание за определяне на по-висок размер на присъдената сума, защото освен конкретните факти, които съдът е съобразил, следва да бъдат отчетени и икономическите и социални условия, обуславящи нивото на жизнения стандарт в страната, какъвто е подходът и в решенията на Европейския съд по правата на човека, както и общественото възприятие на критерия за справедливост в зависимост от характеристиките на всеки отделен случай, в който парично се възмездяват морални вреди. Съдът не е допуснал нарушение и при възлагане на разноските по делото. Законосъобразно е прието, че разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС не предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска и тъй като е специална, изключва прилагането на общите разпоредби на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. При отсъствието на сочените отменителни основания решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. В хода на касационната проверка се установи, че макар да е изложил мотиви, административният съд не се е произнесъл в диспозитива на съдебния акт за отхвърлянето на иска в частта за периодите 26.09.2012 г. – 3.12.2012 г., 1.08.2014 г. - 08.10.2015 г., както и за периодите от 21.10.2015 г. –5.02.2016 г., 5.02.2016 г. -28.07.2016 г., 13.06.2017 г. - 3.08.2017 г. Този недостатък на съдебното решение може да се поправи не от касационната инстанция, а от първоинстанционният съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд