Решение № 15356 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2832/2019 г.

Решение № 15356 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2832/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на "Ем Ти Ел" ЕООД София против решение № 7185/30.11.2018 г., постановено по адм. дело № 11152/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на район "Лозенец" - СО за издаване на разрешение за ползване на място за извършване на търговия върху терен, общинска собственост. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи оспорването. Ответната страна кмет на район "Лозенец" - СО не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че непроизнасянето в срок на ответника по заявлението на дружеството формира мълчалив отказ, чието оспорване е допустимо, но доколкото не са налице материалноправните изисквания за уважаването му, се явява неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и въз основа на събраните доказателства са установени всички правнозначими факти и са обосновани верни правни изводи. Първоинстанционният съд правилно приема, че надлежно сезирания компетентен орган с искане за издаване на индивидуален административен акт (каквото е разрешението за поставяне на преместваем обект върху общински имот) дължи произнасяне в законния срок и бездействието му подлежи на съдебно оспорване. Въпреки че искането не е подадено в срока, определен в Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на СО, по него се дължи произнасяне в частта касаеща втория и третия месец от заявения период, като е просрочено само за първия месец. Обоснован е изводът на съда, че не са налице материалноправните условия за уважаване на искането, тъй като търговското съоръжението, за което се иска поставяне в общинския имот, не отговаря на влезлите в сила решения след проведен публично оповестен конкурс за отдаване под наем за срок от 5 години на части от недвижим имот-публична общинска собственост, приключил със заповед на кмета, както и на подробна схема на гл. архитект на СО за поставяне на преместваеми обекти в района на Столичен зоопарк. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,