Решение № 5902 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8573/2016 г.

Решение № 5902 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8573/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по отделни касационни жалби на "Идица" ЕООД, "Креми" ЕООД, "Кремък-М" ЕООД и "Макси-М" ЕООД срещу Решение № 62/05.04.2016 г. на Административен съд - С. З. по адм. дело № 65/2015 г., с което е изменен Протокол № 1/30.01.2015 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ при община С. З. в частта му за определянето на пазарна оценка за правото на преминаване през индивидуализираните в съдебното решение поземлени имоти.

"Идица" ЕООД е подало и частна жалба срещу Определение № 60/24.03.2016 г., постановено по същото дело, с което, на основание чл. 77 ГПК вр. чл. 144 АПК, дружеството е осъдено да заплати по депозитната сметка на АС - С. З. сума в размер на 296 лв., представляваща допълнително възнаграждение за изготвените заключения по основна и допълнителна съдебно-технически експертизи.

Ответникът - община С. З., е на становище за правилност на оспореното решение.

"Креми" ЕООД, "Кремък-М" ЕООД и "Макси-М" ЕООД, от една страна, и "Идица" ЕООД, от друга, взаимно си оспорват жалбите.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването на "Идица" ЕООД в частта му, с която се твърди неправилност на атакуваното решение поради непрогласяване на нищожността на административния акт, евентуално - неоснователност на всички касационни жалби в случай на преценка за неговата валидност.

I. Касационните жалби са допустими. При извършената по повод на тях проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че съдебното решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. Комисията, която е приела оспореното пред административния съд решение относно пазарните оценки за правото на преминаване през имотите на "Идица" ЕООД в землището на с. Х., община С. З., е назначена със Заповед № 10-00-1997-1 от 02.09.2013 г., изменена със Заповед № 10-00-2371/31.10.2013 г., на кмета на община С. З.. Двама от състава на 5-членната комисия са определени чрез длъжностите си, а не поименно, а лицата, участвали при вземането на решението - по устно разпореждане на съответните началник отдели (вж. писмо изх. № 10-11-2143/24.02.2016 г. на секретаря на общината).

1. Правният извод на съда за валидността на оспореното решение на комисията, основан на дисквалифицирането като порок на заповедта на кмета назначаването на част от състава чрез индивидуализация по длъжности, а не поименно, противоречи на материалния закон.

а. Комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ е орган по устройството на територията, чийто актове са индивидуални административни и подлежащи на самостоятелен съдебно-административен контрол - ал. 3 на текста. Волята на комисията в качеството й на колективен орган може да бъде формирана и изявена от нейните членове, затова правно-логично и подразбиращо се (дори и при липсата на изрично правило в закона) е изискването за поименната, освен по длъжност, индивидуализация на участващите в състава й физически лица, които образуват персоналния субстрат на органа.

б. Назначаването на комисията е възложено на кмета на общината - чл. 210, ал. 1 ЗУТ. Упражняването на това правомощие не предполага осъществяването на последващ юридически факт - действие на друг орган или служител, който, наред със заповедта на кмета, да завърши фактическия състав на конституирането на комисията. Т. е. окончателната и конкретна определеност на членовете на комисията трябва да произтича от възлагащия акт на кмета, а не от опосредяващо го изявление на друго лице от администрацията на общината. В случая, чрез идентифицирането в заповедите на кмета на две от лицата чрез длъжностите им - "юрисконсулт от отдел ПНО" и "старши специалист "Кадастър" (които са заемани от повече от едно лице - вж. цитираното по-горе писмо от 24.02.2016 г.), по същество е извършена недопустима от закона "мълчалива делегация" правомощието по назначаване на част от членовете на комисията да бъде реализирано от ръководителите на съответните звена в администрацията. Частичната неопределеност на състава до момента на провеждането на заседанието на комисията изключва и възможността заинтересована страна в административното производство евентуално да предяви искане за отвод на чл. на комисията, което би обезпечило и принципа за безпристрастност - чл. 33, ал. 1 и 2 вр. чл. 10, ал. 2 АПК.

1. Правна последица от противоречието на конституиращия комисията акт на кмета със закона - чл. 210, ал. 1 ЗУТ, е формирането на орган в ненадлежен състав. Нарушението рефлектира върху компетентността на колективния орган да се произнесе по поставените му за разглеждане въпроси. Порокът на взетото от комисията решение засяга действителността му и съответна на него е квалификацията по чл. 146, т. 1 АПК, обуславяща неговата нищожност, която е следвало да бъде обявена от административния съд - чл. 172, ал. 2, предл. 1 АПК.

1. Изложеното мотивира отмяната на съдебното решение и произнасянето по същество с обявяването на нищожността на решението на комисията и връщането на преписката на общината за отстраняване на допуснатите нарушения чрез повторното назначаване от кмета на комисия по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, която да се произнесе отново по пазарните оценки за правото на преминаване през поземлените имоти - чл. 221, ал. 2, предл. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 вр. чл. 228 АПК.

II. Частната жалба на "Идица" ЕООД е недопустима.

1. Предмет на оспореното определение е принудителното събиране на невнесените от дружеството разноски, представляващи допълнително възнаграждение на вещото лице - чл. 77 ГПК вр. чл. 144 АПК.

а. То е необжалваемо и на двете основания по чл. 229, ал. 1 АПК - не прегражда по-нататъшното развитие на производството (т. 1), нито обжалването му е предвидено изрично в закона (т. 2). Инстанционен контрол не може да бъде обоснован и с позоваване на препращането по чл. 144 АПК. Разрешението е идентично и в ГПК - вж. чл. 274, ал. 1, а кодекса не съдържа изрична разпоредба в този смисъл.

б. Определението не е атакуемо и по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК, тъй като с него не се допълва или изменя постановеното решение в частта относно разноските - по аргумент от ал. 1 на текста.

1. Противно на евентуалното искане на страната, включването на сумата в списъка за разноски, респ. присъждането им с касационното решение, би било възможно, ако възнаграждението на вещото лице беше заплатено. Възстановими според чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК са само реално направените разноски, не и подлежащите на бъдещо събиране, макар и принудително.

1. Необжалваемостта на определението е основание по чл. 215, т. 4 вр. чл. 236 АПК за оставяне на жалбата срещу него без разглеждане и за прекратяване на производството пред ВАС в тази му част.

III. Изходът на спора е предпоставка за присъждане на своевременно заявените и платени от касаторите разноски, които за "Идица" ЕООД възлизат общо на 1425 лв. съобразно списъка по чл. 80 ГПК, а за останалите три дружества са съизмерими с платената държавна такса по касационните жалби, до която е ограничено искането им за разноски.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение