Решение № 11699 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8768/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Монев, против Решение 6080/05.07.2025 г., постановено по адм. дело 1777 по описа за 2024 г. на Административен съд Бургас. С обжалваното съдебно решение по жалба на А. Д. М. е отменен Ревизионен акт (РА) Р-02000222003494-091-001/20.12.2022 г., издаден от Д. И. В. началник сектор Ревизии и възложител на ревизията, и Д. Ж. Й. главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, в частта му, в която е потвърден с Решение 27/17.03.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която са определени следните задължения: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ: 4420.30 лв. главница и 1108.85 лв. лихва за данъчен период 01.01.2019 г.- 31.12.2019 г.; 4583.09 лв. главница и 684.97 лв. лихва за данъчен период 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г.; 2626.73 лв. главница и 126.24 лв. лихва за данъчен период 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г.; ДДС : 241.67 лв. главница и 39.27 лв. лихва за данъчен период 01.04.2021 г. - 30.04.2021 г.; ДДО - за самоосигуряващи се: 4948.32 лв. главница и 1245.53 лв. лихва за данъчен период 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г.; 3738.70 лв. главница и 601.46 лв. лихва за данъчен период 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г., 384.80 лв. главница и 66.14 лв. лихва за данъчен период 01.01.2021 г. - 30.04.2021 г.; Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се: 1352 лв. главница и 340.40 лв. лихва за данъчен период 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г.; 1263.07 лв. главница и 203.20 лв. лихва за данъчен период 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г.; 130 лв. главница и 22.35 лв. лихва за данъчен период 01.01.2021 г. - 30.04.2021 г.; Здравно осигуряване за самоосигуряващи се: 2163.20 лв. главница и 544.65 лв. лихва за данъчен период 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г.; 1769.60 лв. главница и 278.73 лв. лихва за данъчен период 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. и 104 лв. главница и 17.89 лв. лихва за данъчен период 01.01.2021 г. - 30.04.2021 г., и данъчната администрация е осъдена за разноски в размер на 3 000 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че М. не отрича да е получавала парични средства от куриера. Излага, че определените задължения на лицето са направени на база представените РКО, събрани в хода на ревизионното производство. Съдът е направил погрешен извод за това, че М. е действала в качеството на пълномощник без да са налице доказателства за това. Твърди, че са налице основания за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК. По подробни съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба А. Д. М., притежаваща [ЕГН], редовно призована, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С Решение 10640/09.10.2024 г., постановено по адм. дело 4494/2024 г. по описа на ВАС, е отменено Решение 1884/06.03.2024 г. постановено по адм. дело 690/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас и делото е върнато за ново разглеждане. По делото е установено следното: Ревизията е била проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 и т. 5 ДОПК. Според органите по приходите РЛ редовно получавала суми от наложени платежи, което доказвало, че тя е извършвала продажби на стоки чрез куриер без да декларира приходите и без да се регистрира по ЗДДС в 14-дневен срок от изтичане на месеца, в който е достигнат облагаемият праг от 50 000 лева. Оборотите не били включени в дневника за продажби и справки декларации, които не са подавани. На ревизираното лице е разяснено, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл.122-124а ДОПК. Преди да се образува ревизионното производство на жалбоподателката е извършена проверка, в хода на която тя е представила обяснения и писмени доказателства. Извършени са насрещни проверки и на още две лица дружество Силвиндер дизайн ЕООД и на неговия управител К. Г.. Изисквани са писмени обяснения и документи от трети лица. След образуване на ревизионното производство жалбоподателката е направила изявление, обективирано в декларация от 19.07.2022 г., да се ползват вече от представените от нея в хода на проверката документи. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма. Решаващият съд е установил, че изводът на органите по приходите, че А. М. е реализирала облагаеми доходи е направен въз основа на изходящи от куриера Лео експрес ЕООД справки, които съдържат обобщена информация за извършени доставки и за получени наложени платежи, без обаче да е проявена дължимата процесуална активност да бъдат изискани от куриера първичните документи. В хода на съдебното производство по административно дело 690/2023 г. жалбоподателката е оспорила изисканите в оригинал от Лео експрес ЕООД РКО в частта им относно нейния подпис, т.е. жалбоподателката е оспорила, че тя се е подписала под ордерите като получател на сумите. В съдебно-почерковата експертиза се съдържа заключение, че част от РКО не са подписани от жалбоподателката. По делото е разпитана като свидетел Д. К. служител в офис на Лео експрес ЕООД. Съдът е стигнал до извод, че липсват доказателства, от които по категоричен начин да се установява, че през ревизирания период жалбоподателката е извършвала доставки на обичайно търгувани от нея стоки и артикули единствено в лично качество, а не и като пълномощник на Силвиндер дизайн" ЕООД чрез куриерското дружество Лео експрес" ЕООД, респективно да е получавала чрез същата суми за продаваните стоки. При тези мотиви е отменил РА като незаконосъобразен. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява първоинстанционното решение като валидно и допустимо, но частично неправилно. От събраните доказателства по безспорен начин се установява, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи. А. М. редовно е получавала суми в брой от Лео експрес ЕООД. Съгласно чл. 124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства, както е в процесния случай. Следва да се посочи, че е достатъчно да е доказана поне една от хипотезите, предвидени в нормата, за да се проведе ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, което в случая е сторено. Неправилен в тази връзка е изводът на съда, че липсват доказателства жалбоподателката да е извършвала доставки на обичайно търгувани от нея стоки и артикули единствено в лично качество, а не и като пълномощник на Силвиндер дизайн" ЕООД, чрез куриерското дружество Лео експрес" ЕООД, респективно да е получавала суми за продаваните стоки. В хода на ревизията М. е представила нотариално заверено пълномощно, съгласно което К. Г. я е упълномощил да го представлява пред куриерска фирма Лео експрес ЕООД, да получава и изпраща от името на Силвиндер дизайн" ЕООД пратки за страната и чужбина, както и да ѝ бъдат изплащани наложените платежи. Било е установено, че нотариус Й. Литовски не е заверил това пълномощно. Правилен е изводът на приходните органи, че представеното пълномощно представлява неистински документ. В хода на първото първоинстанционно производство А. М. е оспорила, че тя се е подписала под ордерите като получател на сумите по изисканите в оригинал от Лео експрес ЕООД РКО. В изготвената съдебно-почеркова експертиза вещото лице е посочило, че част от подписите в РКО срещу графата получил сумата , не са положени от А. М.. В случая следва да се вземат предвид, само тези РКО, които са подписани от М.. Установените обстоятелства, че през процесния период на 2019 г. задълженото лице е получавало доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, налагат извода, че същото по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Осигурителният доход е определен по реда на чл.124а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите върху тях за 2019 г. правилно е установен съгласно КСО и ЗЗО. По този начин се установява облагаем доход за 2019 г. в размер на 33 408 лева, задължения по КСО и ЗЗО в размер на 10 241,36 лева, годишна данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК от ЕТ в размер на 23 166,64 лева, и съответно дължим данък по ЗДДФЛ за ЕТ в размер на 3 475 лева, видно и от изготвената ССчЕ. С оглед на гореизложеното решението е неправилно в частта, в която е отменен РА, в частта на установени задължения по ЗДДФЛ за ЕТ в размер на 3 475 лева за 2019 г. със съответните им лихви, както и в частта на установени задължения по КСО и ЗЗО за 2019 г. със съответните лихви, като същото следва да се отмени в тази част и да се постанови отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. Решението е правилно постановено в частта, в която е отменен РА, в частта на установени задължения по ЗДДФЛ за ЕТ за 2019 г. за размера от 3 475 лева до установения с РА размер 4 420,30 лева, като същото следва да се остави в сила в тази част. Видно от съдебно-почерковата експертиза РКО от 2020 г. и 2021 г. не са подписани от А. М.. След като се изключат РКО, върху които липсва подпис или подписът не е на М., се установява, че лицето не е получавало суми по наложени платежи през 2020 г. и през 2021 година. С оглед на гореизложеното решението в частта, в която е отменен РА за задълженията по ЗДДФЛ за ЕТ за 2020 г. и 2021 г., за ДДС и за задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за 2020 г. и 2021 г. е правилно постановено и следва да се остави в сила в същата част. Решението се отменя и в частта, в която НАП са осъдени да заплатят разноски за сумата над 1 650 лева. С оглед на резултата по спора в полза на данъчната администрация трябва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции в размер на 6 980 лева (1745 лева x 4), както и разноски за държавна такса в размер на 528,08 лева. Общо А. Д. М. следва да заплати на НАП разноски в размер на 7 508,08 лева за всички инстанции. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение