Решение № 120 от 13.03.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 75/2009 г.

Решение № 120 от 13.03.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 75/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 968/2008 г. на Апелативен съд гр. С. са подадени касационни жалби от подсъдимите И. С. С., Д. П. Д. и А. Б. Г. В жалбите, които се поддържат в съдебно заседание лично от подсъдимите и защита са ангажирани всички касационни основания. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители И. Т. и Т. Т., намира постановеното решение законосъобразно и справедливо, а подадените жалби неоснователни. Представителят на Върховната касационна прокуратура, счита че жалбите на тримата подсъдими следва да се оставят без уважение като неоснователни, тъй като решението и присъдата са постановени след внимателен анализ на доказателствата, подсъдимите са извършили престъплението, за което са осъдени и определените наказания са справедливи. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 17.12.2008 г. постановено по внохд. № 968/2008 г. на Апелативен съд гр. С. е потвърдена присъда по нохд. № 4633/2006 г. на Софийски градски съд. С посочената присъда тримата подсъдими са признати за виновни на 15.11.2005 г. в гр. С. по непредпазливост причинили смъртта на П. Т., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 124, ал. 1 НК вр. с чл. 129, ал. 2 НК и чл. 54 НК са осъдени на лишаване от свобода за срок от по три години. На основание чл. 66, ал. 1 НК Съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от по пет години. Уважени са и граждански искове в полза на родителите на пострадалия, за неимуществени вреди от по 30 000 лв., дължими от всеки един от подсъдимите. В касационните жалби на подсъдимите са ангажирани всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК, оплакванията са в една и съща посока, поради което и ще бъдат обсъдени заедно. Недоволството касаещо съществените процесуални нарушения е в липсата на анализ на доказателствата от въззивния Съд, и безкритичното възприемане на установеното по фактите от присъдата. Несъобразяване и игнориране от въззивния съд на част от доказателствата, включително и обясненията на двама от подсъдимите дадени пред него. Не установено по делото, кой от подсъдимите е нанесъл фаталния удар с крак в областта на главата на пострадалия, не установена причинна връзка между нанесения над пострадалия побой и настъпилия вредоносен резултат, възможна била лекарска грешка и немарливост от страна на пострадалия. Доводите са неоснователни, в голямата си част напълно голословни и не държащи сметка за мотивите към двата съдебни акта. Инстанционните Съдилища са събрали необходимия обем доказателства за установяване на предмета на доказване очертан в чл. 102 НПК, подробно и детайлно са ги обсъдили, посочили са кои обстоятелства приемат за установени и на коя доказателствата основа. Анализът и оценката на доказателствата от страна на въззивния Съд не разкрива игнориране или превратност. Показанията на св. М св. А. (очевидци) не са извън вниманието на Съда, обсъдени са прецизно и са съпоставени включително и с обясненията на двамата подсъдими дадени пред него. Цялостната оценка на доказателствената съвкупност е позволила на въззивния Съд да формира по надлежен начин фактическите си изводи. Неоснователни са и доводите за нарушение на закона. Тук впрочем оплакванията касаят "неустановено кой от подсъдими" нанесъл фаталния удар с крак. Този довод не би бил правен, ако защитата бе съобразила заключението на съдебно медицинската експертиза на труп "констатираните травматични увреждания са резултат на поне два удара в лявата теменно-слепоочна област, един удар в челната област и удари в дясната половина на главата". Категорично установена от същото заключение е и причинната връзка между нанесените от подсъдимите увреди и настъпилата смърт на пострадалия. Тримата подсъдимите на икриминираната дата по непредпазливост са причинили смъртта на П. Т., вследствие умишлено нанесена средна телесна повреда и по този закон са осъдени, т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен, съответно на рамките на внесеното обвинение. Друг е въпросът на какво точно престъпление сочат установените по делото факти. Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наложените на всеки един от подсъдимите наказания. Инстанционните Съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение, приели са превес на смекчаващите вината обстоятелства и наказанието надвишаващо само с една година предвидения в закона минимум не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, особено с приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Неоснователно е и оплакването за завишен размер на присъдените на родителите на пострадалия обезщетения за неимуществени вреди. Тези доводи не са мотивирани, очевидно са изведени от тезите за "несъставомерност" и не виновност на подсъдимите, поради което и няма как да получат отговор. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадените от подсъдимите жалби изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение