Решение № 143 от 02.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4117/2025 г.

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на Т. Б. В., чрез адв. Д. С., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение № 198/25.04.2025, постановено по гр.д. № 583/2024г. по описа на Окръжен съд – Русе. В срок не е постъпил отговор на молбата за отмяна. В молба, подадена по пощата на 19.01.2026г., но постъпила в съда след датата на провеждане на откритото съдебно заседание, ответницата М. Х., чрез адв. Б., е изразила становище за неоснователност на молбата за отмяна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира следното: Гражданско дело № 583/2024г. по описа на Окръжен съд – Русе е образувано по предявен от М. Х. против Т. Б. В. установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК. На 30.09.2024г. съдът е разпоредил връчване на препис от исковата молба с приложенията на ответницата. Съобщението, изпратено до ответницата, е върнато в съда, като на него връчителят е отбелязал, че адресът е посетен на 04.09.2024г.; 13.09.2024г. и 05.10.2024г., но адресатът не е открит. Посочено е, че по сведение на С. С. там не живее лице. Връчителят е удостоверил, че на 05.10.2024г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК. При направената от съда справка за постоянния и настоящия адрес на ответницата е констатирано, че постоянният адрес съвпада с адреса, посочен в исковата молба, а настоящият адрес на лицето е в Германия. Установено е също, че ответницата няма регистриран трудов договор. Съдът е разпоредил ново връчване на адреса по исковата молба с указание да бъдат събрани сведения от управителя на етажната собственост, ако никой не бъде намерен на адреса. При новото си посещение на адреса връчителят е събрал сведения от Б. В., сестра на ответницата, че последната никога не е живяла на адреса и отново е поставено уведомление по чл. 47 ГПК. При тези данни съдът е приел, че съобщението е връчено редовно на ответницата при условията на чл. 47 ГПК и й е назначил особен представител на разноски на ищеца. В проведеното на 17.02.2025г. открито съдебно заседание е направено изявление от процесуалния представител на ищцата, че ответницата живее в чужбина, но адресът й не е известен на ищцата. На 25.04.2025г. е постановено решението по делото, с което предявеният иск е уважен. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира за основателна подадената молба за отмяна на основание чл. 305, ал.1,т.5 ГПК на влязлото в сила решение. От приложената справка от Националната база данни "Население" е видно, че ответницата е с настоящ адрес в Германия, поради което и не са били налице предпоставките за връчване на съдебните книжа по реда на чл. 47 ГПК и за назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. В тази хипотеза съдът е бил длъжен да даде срок на ищцата да посочи адреса на ответницата в чужбина, а ако този адрес й е неизвестен, то по аналогия съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ГПК като даде указания на ищцата да потвърди с декларация, че не й е известен адресът на ответницата в чужбина. При непосочване на адреса от ищцата, съдът, съобразявайки, че от данните по делото е видно, че настоящият адрес на ответницата е в държава - член на Европейския съюз, е следвало да предприеме действията по чл. 7 от Регламент 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020г. относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела за установяване адреса на ответницата, след което да пристъпи към връчване на книжата по реда на Регламент 2020/1784 на установения адрес. Като не е изпълнил тези си задължения, а е пристъпил към залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което ответницата по делото е била лишена от възможността да участва в делото лично или чрез надлежен представител, предвид на което и е налице отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. След отмяна на решението, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, което да започне с връчване на препис от исковата молба, при съобразяване, че в случая в молбата за отмяна ответницата е посочила адреса си и той вече не е неизвестен. При новото разглеждане, съдът следва да се произнесе и за разноските в настоящото производство, съгласно чл. 308, вр. чл. 294, ал.2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение