Решение № 6314 от 13.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда нап чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агенция за хората с увреждания против Решение 1086/22.02.2022 г., постановено по адм. дело 3500/2021 г., по описа на Административен съд София - град, допълнено с Решение 644/06.02.2023 г.,, постановено по адм. дело 3500/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с които Агенцията е осъдена да заплати на "Ком Макс" ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 лева, ведно със законната лихва за периода от 18.02.2020 г. до 09.04.2021 г., в размер на 92.67 лв. върху тази сума, както и законната лихва върху сумата след 09.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Изложени са съображения за неправилност на обжалваните съдебни актове поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по ч. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната им и постановяването на друго, с което предявеният иск по реда на ЗОДОВ бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски. Ответникът "Ком Макс "ЕООД гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваните основно и допълнително решение за поправка на очевидна фактическа грешка Административен съд София - град е осъдил Агенция за хората с увреждания да заплати на "Ком Макс "ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 лева, ведно със законната лихва за периода от 18.02.2020 г. до 09.04.2021 г., в размер на 92.67 лв. върху тази сума, както и законната лихва върху сумата след 09.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи , като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. Въз основа на доказателствата по делото, обосновано съдът е приел, че са установени и доказани всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен административен акт заповед 0023-7554/28.12.2018 г., издадена от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, отменена по съдебен ред. В случая е налице и незаконосъобразно бездействие на Агенция за хората с увреждания, изразяващо се в неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт определение за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за заличаване . Правилно съдът е приел, че в производството са доказани и реално претърпени имуществени вреди по отношение на сумите от 332 и 468 лева, общо 800 лева, както и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и бездействието, и вредите. Мотивите на съда са правилни и не са налице основания за тяхната промяна. При постнановяване на допълнителното решение съдът е спазил указанията на ВАС дадени в определение 10709/24.11.2022 г. по адм. дело 5368/2022 г. по описа на ВАС. По изложените съображения при постановяване на обжалваните решения съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за тяхната отмяна, поради което същите следва да бъдат оставени в сила.. При този краен извод и с оглед възражението за прекомерност, както и фактическата и правна сложност на делото, в полза на "Ком Макс "ЕООД следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500.00 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение