Решение № 3414 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10705/2017 г.

Решение № 3414 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10705/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1403 от 24.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3016/2016 г. Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на "О." ООД, гр. А. против решение № 2153-03-75/5.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ - В. и потвърденото с него разпореждане № 5104-03-173/4.08.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - В., с което настъпилата на 4.09.2015 г. злополука с пострадалия П. С. С., декларирана с вх. № 5101-03-34#1/12.02.2016 г. е приета за трудова на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО. Осъдил е "О." ООД да заплати в полза на ТП на НОИ - В. юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "О." ООД, чрез процесуалния представител адв. Русева с оплакване, че е недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че в случая разследването на трудовата злополука е започнала с нищожна заповед, издадена от лице без материална компетентност да издава такава заповед, независимо, че е бил заместник на директора на ТП на НОИ - В., тъй като никъде не е посочено в какъв обем са предоставените му правомощия. Моли за отмяна на съдебното решение и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Моли за присъждане на разноски. Ответниците - директорът на ТП на НОИ - В. и П. С. С., не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но по същество за неоснователна и предлага съдебният акт да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. П. С. е работил по трудов договор с "О." ООД от 26.03.2015 г. на длъжност "електромонтьор", с място на работа - обект по договор, на пълно работно време - 40 часа седмично, с шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя - до 26.09.2015 г. и с месечно възнаграждение в размер на 540 лева. Този договор е надлежно регистриран в ТД на НАП - В.. През месец септември работниците на дружеството изграждали обект "Изграждане на сметище с. В., обл. В.". В книгата за инструктаж са положени подписи за проведен такъв от П. С., П. П. и Т. В. (работници на длъжност "електромонтьор" и "строителен електротехник" в "Б. с. е." ЕООД - Ш., на същия обект "Изграждане на сметище с. В., обл. В." по силата на договор от 20.07.2015 г. за строително-монтажни работи между "О." ООД и "Б. с. е." ЕООД) на 3.09.2015 г., въпреки че на тази дата в графика за работно време, както и в деня на трудовата злополука - 4.09.2015 г. е отразено, че тримата не са били на работа. От таблицата за отчитане явяването и неявяването на работа за месец септември 2015 г. на "Б. с. е." ЕООД се установява, че и двамата свидетели са били на работа на 4.09.2015 г. - петък, присъствен ден. От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели П. П. (бивш колега на Сребренов) и Т. В. (бивш колега и баща на жената, с която пострадалият е живеел на съпружески начала), се установява, че на 4.09.2015 г. са пътували от Ш. до с. В. тримата и друг техен колега - И. А. с транспорт от работодателите им и в 08.00 часа започнал работният им ден. Четиримата пристъпили към работа, като се разделили по двойки - П. П. и П. С. потеглили в една посока, а И. А. и Т. В. - в друга, за да изпълнят задачата, която били започнали предните дни - поставяне на 200 електрически стълба за осветление и окабеляването им, като опъват кабели от съответните шахти до стълбовете и полагат кабели в предварително подготвените изкопи. По сведения на Петров още в 09.00 часа, той видял, че Сребренов е стъпил върху една от шахтите, от които се изтеглят кабели, след което продължил своята работа. Малко след това Сребренов го извикал по име, и Петров се обърнал и видял, че колегата му е паднал в един от изкопите до шахтата с дълбочина около 1.5 - 2.0 метра. Петров и друг негов колега извадили Сребренов от изкопа и с лекия автомобил на колегата му, веднага го откарали в Спешен център на МБАЛ "Св. Анна - В." АД. Вследствие на падането, на П. С. му е извършена хирургична манипулация на 7.09.2015 г., при която било извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, табия фибулла, и били поставени заключваща плака и винтове. По делото е приложен болничен лист, от който се установява, че пострадалият е бил във временна неработоспособност 41 дни. Сребренов подал декларация с вх. № 5101-03-34/18.02.2016 г. за настъпилата на 4.09.2015 г. трудова злополука с молба да бъде установена, като такава и със заповед № 5101-03-34/22.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ - В., на основание чл. 58, ал. 1 от КСО било разпоредено разследването на злополуката и определяне на комисия с председател и трима членове, един от които - ст. инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - В.. Със заповед № 10/28.03.2016 г. управителят на "О." ООД също определил комисия с председател и двама членове, за разследване на злополуката по декларираните от Сребренов данни, като са поставени конкретни въпроси за изясняване. Тази проверка е обективирана в Протокол за трудова злополука № 1/31.03.2016 г., с който е прието, че след извършеното разследване, не е установено на 4.09.2015 г. П. С. да е бил на обект "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците" в с. В., тъй като според изготвения график на тази дата, той не е следвало да е на работа, а по показания на техническия ръководител А. В., същият нито е видял, нито е извършвал инструктаж на пострадалия, нито е възлагал, каквато и да е работа по част "ЕЛ", а е възлагал задачи по "Канализация" и почистване на строителната площадка. Освен изложеното е отразено, че свидетелите Т. В., П. П. и И. А. са отказали да дадат обяснения, не са събрани данни за лицата, които са оказали първа помощ при инцидента и работодателят не е бил уведомен за случая със Сребренов, поради което не може да се приеме, че е налице трудова злополука. От проверката на служителите на ТП на НОИ - В., приключила с Протокол № 5101-03-34#15 от 18.07.2016 г. се е констатирало, че на 4.09.2015 г. Сребренов е работил за осигурителя "О." ООД на обекта в с. В., въпреки че по график не е бил работен ден за него, подхлъзнал се е на кабелната шахта и е паднал в изкоп с дълбочина около 2 метра, при което е счупил крака си. При така развилото се производство с разпореждане № 5104-03-173/4.08.2016 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приел, злополуката станала с П. С. за трудова. Това разпореждане е оспорено пред директора на ТП на НОИ - В., който с решение № 2153-03-75/5.10.2016 г. е отхвърлил жалбата на "О." ООД, като са обсъдени подробно всички възражения на дружеството и аргументирано е отговорено, че злополуката, станала с П. С. на 4.09.2015 г. на обекта, е била свързана с работа в интерес на работодателя му, което е и основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифицирането й като трудова. При тези данни спорен между страните е въпросът дали пострадалото лице е било на работа в деня на злополуката и дали е извършвал работа в интерес на работодателя му, за да се приеме за трудова злополука. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на цитираната материалноправна норма налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилият резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Първоинстанционният съд е изложил подробни правни доводи, в които е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КС О за квалифициране на злополуката като трудова. Безспорно е по делото, че в следствие на падане е налице внезапно увреждане, довело до временната неработоспособност на П. С.. В случая правноирелевантно е възражението, че в болничния лист на лицето е отразено, че злополуката е нетрудова. Съгласно чл. 6, ал. 1 от НМЕР (отм.) временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради злополука или други причини. В разглеждания случай временната неработоспособност, поради която осигуреното лице не е можело да работи поради претърпяната злополука, е доказана с болничния лист, епикризата от МБАЛ "С. А. - В." АД за проведено болнично лечение 4.09.2015 г. до 14.09.2017 г., като впоследствие е бил в отпуск поради временна неработоспособност в домашен режим още 30 дни. Обстоятелството, че съгласно болничния лист осигуреното лице е съобщило, че злополуката не е трудова, не опровергава доказаното състояние на временна неработоспособност. Развитите в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. От показанията на свидетеля П. П., който е присъствал при настъпване на увреждането, се установява, че на 4.09.2015 г. (петък) П. С. заедно с други работници е изпълнявал възложената им преди този ден от работодателя работа - да поставят електрически стълбове. Злополуката е станала докато Сребренов е оглеждал къде трябва да има стълб, когато се е подхлъзнал на шахтата и е паднал в изкопа до нея. Обстоятелството, че касаторът твърди, че след като свидетелите и Сребренов не са се подписали в книгата за инструктаж и не фигурират в работния график за 4.09.2015 г., то същите изобщо не са били на работа, се опровергава, както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства по делото - ведомости за заплати, в които са отразени 21 работни дни, при условие, че в графика са предвидени 14 работни дни, обстоятелството, че в книгата за инструктаж същите лица са се подписали за 3.09.2015 г., а отново на тази дата в работния график е отбелязано, че е неработен за тях, таблица за отчитане явяването и неявяването на работа, в която е посочено, че и П. П., и Т. В. и И. А., които свидетелстват за злополуката, са били на работа. При тези данни, правилно е приетото от първоинстанционния съд, че Сребренов е бил на работа на 4.09.2015 г. и е изпълнявал служебните си задължения, наредени преди това от техническия ръководител А. В.. Обстоятелствата, при които е ставала злополуката и причиненият от нея резултат, я квалифицират като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Установено е кумулативното наличие и на двете материалноправни предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО: настъпило внезапно увреждане на здравето на работника по време на извършване на възложената от работодателя работа и причинена временна неработоспособност. Неоснователни са касационните доводи, релевиращи съдопроизводствени нарушения. Свидетелските показания на Т. В., който е в неизяснено по степен родство по сватовство с пострадалия (Сребренов живее на съпружески начала с дъщеря му), са допустими. Няма данни за възможна лична заинтересованост на свидетеля, чиито показания оборват съставения от работодателя частен документ - график на работното време за месец септември, на който освен всичко друго е отбелязано, че е за 2016 г., а не за процесната 2015 г. Твърденията за липса на компетентност на заместващия директора на ТП на НОИ - В. Ч. Ч., също са неоснователни. Със заповед № 1016-40-68/26.01.2016 г. на управителя на НОИ, лицето, подписало оспореното пред първоинстанционния съд решение, е определено да изпълнява функциите на директор в отсъствие на титуляра И. П., като по делото е представен и болничен лист, видно от която същата е отсъствала поради временна неработоспособност в периода 28.09.2016 г. - 5.10.2016 г., в който период именно е издадено процесното решение. В случая заместването е осъществяване на правомощия от компетентността на ръководния орган, извършено от официалните заместници на ръководителя. Те имат своите правомощия в съответствие с условията на закона и в отсъствието на титулярния ръководител, те могат да го заместват. В случая оправомощаването на заместника е направено изрично и писмено, като са спазени формата за определяне на заместник, законовите условия и изисквания относно определяне на функциите му и компетентността му. С оглед на което решението е постановено от компетентен орган - при условията на заместване, при което определеният да замества титуляра може да изпълнява всички негови функции в периодите на отсъствието му. Същото се касае и до заповед № 5101-03-34/29.02.2016 г. за извършване на разследване на злополуката, която е издадена в условията на заместване на титуляра, поради разрешен платен отпуск, и след като в заповедта липсва определяне на обема на правомощията на заместващия, се счита, че същият ги упражнява в пълен обем. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно, постановено при съобразяване на материалния закон и при спазване на процесуалните норми. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,