Решение № 13687 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3946/2024 г.

Производството по повод касационна жалба от ЕкоагростройАД против решение 754/12.12.2023г. постановено по адм. д. 568/23 г. по описа на Административен съд Монтана. С обжалваното решение, административният съд отменя по жалби на Сдружение за опазване на природата, земите и хората на с. Палилула и с. Охрид, Сдружение за аграрни, екологични проекти ГЕО гр. Пловдив и Екоагрострой АД с. Ерден, обл. Монтана решение М019-ПР/2023 г., издадено от Директор РИОСВ Монтана за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Оплакванията на касационен жалбоподател са, че атакуваното съдебно решение е частично недопустимо и изцяло неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост в частта, с която уважава жалбите на сдруженията - страни по делото. Искането е за обезсилване на решението по отношение уважените жалби на сдруженията, тъй като и двамата жалбоподатели не доказвали правен интерес от оспорване на администтративния акт; при уважаване на това искане, съдебнто решение да бъде оставено в сила в частта, с която уважава жалбата на Екоагрострой АД и отменя т.1 и т.2 от решение М019-ПР/2023 г., издадено от Директор РИОСВ Монтана; ако първото искане не бъде уважено, съдебното решение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост в частта, с която отменя решение МО-19-ПР/01.08.23Г. на РИОСВ - Монтана по жалби на сдруженията и всички страни в процеса извън Екоагрострой АД, и да бъде оставено в сила в частта, с която отменя административния акт по жалба на Екоагрострой АД по т.1 и т.2. Направено е евентуално искане за отмяна на решението на административния съд и връщана на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. От касационния жалбоподател Екоагрострой АД е подаденаи касационна жалба против определение 81/18.01.2024г. по адм.д. 568/2023 г., имащо характер на решение, постановено по искане за допълване на решение 754/12.12.2023 г., постановено по същото дело. По отношение на този съдебен акт оплакванията са за необоснованост и противоречие със закона. Искането е да се отмени оспорваното определение, с характер на решение, като се върне делото на административния съд с указания да се произнесе с отделен диспозитив, допълващ решение 754/12.12.2023 г. по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато като преписка на административния орган за произнасяне по въпроса за необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда и водите на съпътстващото ИП Път за връзка на ПИ 55258,15.18 по КК и КР на с. Пали лула, общ. Бойчиновци с държавната пътна мрежа до Републикански път ІІІ 101 , или да се постанови съдебен акт, с който да бъде задължен регионалния съд да допълни решението си от 12.12.2023г. с изричен диспозитив относно връщането на преписката, съобразно направеното от Екоагрострой АД изрично искане. Възведена е претенция за присъждане на разноски. Ответник по касационните жалби - директор на РИОСВ Монтана в приложени отговор, възражение и становище оспорва жалбите с искане да бъдат оставени в сила съдебните актове на административния съд. Ответник по касационните жалби Сдружение за опазване на природата, земите и хората на село Палилула и село Охрид, чрез процесуален представител оспорва жалбите по съображения, изложени в отговор, възражение и становище с искане за отхвърлянето им като неоснователни. Има претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото съдебно производство. Ответниците по касационните жалби: Община Бойчиновци, Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район-гр. Плевен, Кметство Пали Лула, Министерство на енергетиката не вземат отношение. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение да се остави в сила решението на административния съд. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението, както и определението, имащо характер на решение са неблагоприятни, срещу подлежащи на касационно оспорване съдебни актове. По отношение касационната жалба срещу решение 754/12.12.2023г. постановено по адм. д. 568/23 г. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение М019-ПР/2023 г., издадено от директор на РИОСВ Монтана. Срещу оспорваното решение са подадени жалби от Сдружение за опазване на природата, земите и хората на с. Палилула и с. Охрид, Сдружение за аграрни, екологични проекти ГЕО гр. Пловдив и касационният жалбоподател в частта относно мотивите на решението, относно изпълнение на задължителни условия от т. 1 до т. 8 от решението. Решението на директор на РИОСВ Монтана е да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение (ИП) Път за връзка на ПИ 55258,15.18 по КК и КР на с. Пали лула, общ. Бойчиновци с държавната пътна мрежа до Републикански път ІІІ 101 което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Възложител на ИП е касационният жалбоподател, като концесионер на находище Гредо, участъци Охрид и Палилула, общ. Бойчиновци, обл. Монтана за Добив на пясък и чакъл от находише Гредо. Първоинстанционният съд е приел жалбата на касационен жалбоподател срещу решение М019-ПР/2023 г., за процесуално допустима, като се позовава на установена съдебна практика, че решението на директора на РИОСВ представлява една цялост от всичките му съставни елементи и при произнасяне по жалбата против осемте поставени условия следва да разгледа пълното съдържание на оспорения административен акт. По отношение събраните и приети както от първостепенния съд, така и от страните в това съдебно производство спор няма. Спорен е повдигнатия от касационен жалбоподател въпрос, възразявайки изводите на съда, относно законосъобразността на процедурата по чл. 82, ал. 3 от ЗООС. Обсъждайки становището на касационен жалбоподател по съществото на спора, се приема, че обжалваното решение на ответтника директор на РИОСВ е по отношение на дейност, която по своя характер се явява съпътстваща спрямо дейността, за която е издадено решение по ОВОС 2-1/2013 г. С решение по ОВОС 2-1/2013 г. министърът на околната среда и водите е разрешил осъществяване на инвестиционно предложение (ИП) Добив на пясък и чакъл от находище Гредо, като предметът на този административен акт се съсредоточава до конкретиката на инвестиционното предложение, така както е направено искането. Не е спорно, че в по късен времеви период се инициира искането за издаване на решение по ОВОС за изграждането на пътна комуникация за обслужване на кариерата за инертни материали. Не е спорно, че от страна на заинтересованата общественост, представлявана от двете сдружения, участвали в производството има възразяване на искането на търговското дружество. От тогова започва и процедурата, в която се оспорва решението от 2013 г., като се твърди, че в условията на чл. 99, ал. 12 от ЗООС издаденото решение е загубило правното си действие. С влезли в сила съдебни актове на Върховен административен съд (решение 13405 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. 13519/2019 г., VI о. ; Решение 9418 от 15.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 1069/2021 г., 5-членен с-в), е прието, по реда на косвения съдебен контрол, че от страна на възложителя са предприети действия, показващи активност за реализация на инвестиционното му намерение. Тази теза се поддържа и противопоставя от страна на касационен жалбоподател по отношение на твърдения на другите жалбоподатели в първоинстанционното производство, в частност по отношение характеристиките и правното значение на писмо изх. ОВОС- 1783/23.02.2022 г. на зам. министъра на околната среда и водите за загуба на правно действие на решение по ОВОС 2-1/2013 г. Това писмо не е било предмет на самостоятелно оспорване от страна на търговското дружество, но законосъобразността му се възразява в административните и съдебни производства. По отношение настоящото производство, загубилото правно действие решение по ОВОС 2-1/2013 г. на министъра на околната среда и водите се сочи от административния орган, издал решение М019-ПР/2023 г., т. 1, относно необходимостта от провеждане на нова процедура по гл. VІ, р. ІІІ от ЗООС. Касационен жалбоподател твърди и излага съображения, с които да опровергае приетото от административния орган, че решението по ОВОС 2-1/203 г. на министър на околната среда и водите не е изгубило правното си действие. Следващото от това е, че не е необходимо да се провежда нова процедура по издаване на такова решение, а висящността на предходното изключва необходимостта от издаване на решение за ИП ,,Път за връзка, в посочените детайли. В този смисъл от 2020 г., следвайки решението на ВАС (Решение 13405 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. 13519/2019 г., VI о.) развива твърденията си в различни административни и съдебни производства, че решаващият съд е приел, че към 2020 г. възложителят на ИП касационният жалбоподател е извършвал и извършва дейност, потвърждаваща активни действия по издаденото решение от 2013 г. Съдебното решение е потвърдено през 2021 г. През 2022 г. в развило се адмниситративно производство в компетентното МОСВ е прието, че фактически действия във връзка с експлоатацията на процесната баластриера не са установени. Следва да се има предвид, че ВАС в соченото първоинстанционно решение твърди, но на база на представени пред него доказателства за дейности - цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатствастроителни материали-пясъци и чакъл, който е бил разгледан от технико-икономическия съвет към МИЕ. За периода 2014 г. 2018 г. са представени писма от министъра и зам. министъра на енергетиката, с които са одобрени годишни работни проекти. Представени бил и констативни протоколи за извършени от РИОСВ Монтана проверки от 28.06.2017 г., 16.10.2018 г. и 19.04.2019 г. В оспорваното пред този съдебен състав на ВАС шесто отделение, решение на първостепенния съд, се споменават съдебните решения, сочени като относими, по отношение факта, дали решение по ОВОС 2-1/2013 г., само като част от хронологията на множеството спорове, във връзка с ИП на касационния жалбоподател и неговото участие. Административният съд сочи и кредитира констативен протокол РП-1/07.02.2022 г., изготвен по разпореждане на МОСВ, от експерти на РИОСВ Монтана. При проверката на 07.02.2022 г., извършена на място не били констатирани дейности, свързани с разработка и добив на подземни богатства - строителни материали, както и нямало видими следи от изземване и извозване на чакъл и пясък. Последното е следствие от това, че до баластриерата няма прокаран път. Съпоставено с приетото за установено от ВАС в производството по адм. дело 13519/2019 г., VI о., очевидно има конкуренция на доказателства, касателно констативния протокол от 07.02.2022 г. и протоколите за проверки от предходни години, но в петгодишния срок, считано от 2013 г. Както сочи в становището си по същество, представляващият Сдружение за опазване на природата, земите и хората на с. Палилула и с. Охрид, в първоинстанционното тогава производство пред ВАС са представяни доказателства, обсъдени са от съдебния състав, но категоричен отговор по приложимостта на процедурата по чл. 99, ал. 12 от ЗООС не е даден, по причина, че съдът не е този, който може да установи има или няма основание за прилагането й. По отношение развилата се процедура по установяване загуба на правното действие на решение по ОВОС 2-1/2013 г. на министъра на околната среда и водите, представляващата касационен жалбоподател възрази доказателствената му стойност, като лист хартия. Съдържанието на този лист хартия е общодостъпно на интеренет сайта на МОСВ. Изрично в публикуваното на 22.02.2022 г., съобщение е посочено и правното основание по чл. 22, ал. 5, т. 1 от Наредбата за ОВОС. От това следва, че е официализирана процедурата по чл. 99, ал. 12 от ЗООС, проведена по разпоредена от МОСВ проверка, в съответствие с издаденото от министър на околната среда и водите решение по ОВОС 2-1/2013 г. Според оплакванията в касационната жалба, доказателствената сила на протоколи от проверки във връзка със започнало осъществяването на инвестиционното предложение е оборена от приетото от ВАС в решение 13405 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. 13519/2019 г., VI о. Настоящият съдебен състав не приема този довод на касационен жалбоподател да съответства 1. На доказателствата по делото и 2. На правната обосновка, касателно доказателствената сила на мотивите на съдебно решение. В приложените по делото доказателства а.д. 452/2022 г. л. 207 констативен протокол РП-1 от 07.02.2022 г. и приложенията към отговора по касационната жалба от Сдружение за опазване на природата, земите и хората на с. Палилула и с. Охрид са представени констативни протоколи за извършени от РИОСВ Монтана проверки: КП ОВОС-12 от 16.10.2018 г., КП СП пв, вд 6/19.04.2019 г. и КП СП-24/01.07.2021 г. които установяват и удостоверяват, че по всяка от обективираните проверки не са констатирани дейности, свързани с разработка и добив на подземни богатства - строителни материали, както и няма видими следи от изземване и извозване на чакъл и пясък. Дори да е посочено обратното в цитираното съдебно решение, то не е обвързващо като решаващ извод, а да се приеме обратното на установеното в сочените удостоверителни документи констативни протоколи, това съдебно решение няма обвързваща СПН, предвид предмета на спора, по който е било постановено. Следва да се приеме като безспорен факт и обстоятелството, че именно на тези констатации от проверки от страна на МОСВ е било повода да се издаде писмо, изх. ОВОС-1783/23.02.2022 г. на МОСВ, по което не е проведено успешно оспорване от касационен жалбоподател (протоколно определение от 01.02.2023 г., адм. д. 496/2022 г.) Доводите, че решение по ОВОС 2-1/2013 г. не е загубило правно действие са развити в касационната жалба, но предвид установеното настощият касационен състав не ги приема основателни. Първостепенният съд не е обосновал решението си с това дали решение по ОВОС 2-1/2013 г. е обвързано с изводите, че в случая, правното основание да се отмени по жалба на касационния жалбоподател и Сдружение за опазване на природата, земите и хората на с. Палилула и с. Охрид Решение М019-ПР/2023г., издадено от директор на РИОСВ Монтана е за несъобразяване с изискванията по чл. 82, ал. 3 от ЗООС. Не се спори по това, че оспорваното пред първостепенния съд решение на ответник по касационната жалба директор на РИОСВ Монтана е за ИП, което е свързано с това, за което се приема, че е загубило правно действие, а както твърдят страните в настоящото производство отнася се за съпътстващо ИП, във връзка с експлоатацията на кариерата за инертни материали Гредо. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗООС, когато за осъществяване на ИП трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка, спомагателни или поддържащи дейности, те също се включват в изискващата се оценка, независимо дали самостоятелно попадат в приложение 1 или 2. Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани изводите на първата инстанция относно наличието на техническа и функционална връзка, като за случая се налага да бъде изградена обща инфраструктура между двата обекта, заедно с основната (добив на инертни материали) и съпътстващата (изграждане на пътна инфраструктура обслужваща кариерата по транспортиране на материала и обслужване на кариерата). Противно на закона, дори на житейската логика е да се приеме, че не е необходимо да се извършва ОВОС за пътно съоръжение, което да обслужва обект, за който в бъдеще ще се преценява необходимо ли е или не извършването на ОВОС, при това ако инвеститора концесионер има интерес. Настоящият касационен състав прие за правилен извода на първостепенния съд, относно оспорваното от касационния жалбопадател, че същото е вътрешно противоречиво, досежно изложените мотиви, което води до невъзможност да се разбере от какви съображения се е ръководил административният орган. В подкрепа на това противно на закона, чл. 82, ал. 3 от ЗООС, административният орган посочва загубилото правно действие решение от 2013 г., издава решение да не се извършва ОВОС на ИП Път за връзка, като поставя условия какви действия следва да извърши инвеститора за да му бъде издадено в бъдещ времеви период решение по чл. 93, ал. 3 от ЗООС за основното ИП. Безспорно административният акт е опорочен и правилно административният съд постановява отменителното си решение. В касационната жалба се поддържат като касационни доводи, идентични с тези, поддържани и пред административния съд. Тези доводи са неоснователни. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. В касационната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното първоинстанционно решение е частично недопустимо, защото е постановено по недопустими жалби на Сдружение за опазване на природата, земите и хората па с.Палилула и с.Охрид, Сдружение за аграрни, екологични проекти - ГЕО - гр. Пловдив. Същите нямали правен интерес от обжалване на акта на РИОСВ - Монтана и не могат да установят правен интерес. Това оплакване не се споделя, напротив, по аргумент за противното основание, след като производството пред долния съд се развива по допустима, според съда, жалба на касационен жалбоподател е постановен съдебен акт в съответствие с искането на търговското дружество за отмяна на административния акт изцяло. С каква конкретика, свързана с основното искане по жалбата от 07.09.2023 г. се установява следващият правен интерес от касационната жалба, при изцяло позитивния характер на първоинстанционното съдебно решение. Съдът е приел, че е налице вероятност от засягане правата на жалбоподателите, екологични дружества, на здравословна и благоприятна околна среда, прогласено в чл. 55 от Конституцията на Република България (КРБ), респективно за тях е налице правен интерес от направеното искане за отмяна на административния акт. Този довод е правилен и споделен, съгласно установената съдебна практика. Останалите искания за отмяна на решението на Монтанския административен съд, за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда също не са основателни, доколкото правните изводи се споделят от настоящия съдебен състав. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими възражения. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2 изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд Монтана следва да бъде оставено в сила. Касационен жалбоподател е правил искане пред Административен съд Монтана за допълване на решението с диспозитив за връщане на делото като преписка на административния орган за произнасяне по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК. С определение 81 от 18.01.2024 г., постановено по адм. дело 568/23 г., искането за допълване на решението е отхвърлено . Подадена е касационна жалба, с която се иска отмяна на определението, имащо характер на решение на първостепенния съд Срещу тази жалба са постъпили възражения от директор на РИОСВ Монтана и от Сдружение за опазване на природата, земите и хората па с. Палилула и с. Охрид за неоснователността й. Касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Непълно е онова решение, в което липсва формирана воля на съда по част от спорното право, или по един от предметите на иска, или по допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет. Не е непълно решението, когато съдът е пропуснал да изложи мотиви в съдебния си акт по иначе напълно формираната своя воля, а от проверката по чл. 218 от АПК. Настоящият съдебен не установи да има непълноти в оспорвания съдебен акт, за да се приложи процедурата по чл. 176 от АПК. По разрешения спор, а именно валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение предмет на оспорване, първостепенният съд е изложил мотиви, които съответстват на постановения диспозитив. След като е преценил, а това е така, че оспорваното по жалба на касационния жалбоподател решение МО 19-ПР/2023 г. издадено от директор на РИОСВ Монтана е незаконосъобразно, правилно съдът е приел, че нарушението на материалния закон е достатъчно за цялостната му отмяна. Няма причина за връщането на преписката на административния орган, защото незаконосъобразността на отмененото решение е установена и в съответствие на неправилно проведената административна процедура по издаването на административния акт. Следва да се посочи и искането на касационен жалбоподател в началната жалба, изпратена до министър на околната среда и водите, в която се иска установяване на нищожност на условията от 1-8 от оспорваното решение МО 19-ПР/01.08.2023 г. на директор на РИОСВ Монтана, алтернативно отмяна на тези условия. С оспорваното пред първостепенния съд решение, то е отменено изцяло, какъвто правен резултата е търсен от касационния жалбоподател. По тези съображения, касационната жалба, срещу определение 81 от 18.01.2024 г., следва да се отхвърли като неоснователна. По направените искания за присъждане на деловодни и съдебни разноски, такива са направени от процесуален представител на касационния жалбоподател от представляващия ответника по касационната жалба Сдружение за опазване на природата, земите и хората па с.Палилула и с.Охрид. Предвид неоснователността на двете касационни жалби, в полза на страната не се дължи присъждане на разноски. Такива на основание чл.143, ал. 3 от АПК се дължат на ответника. Представени са доказателства за платени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, в какъвто размер се присъждат разноски, платими от касационен жалбоподател. Мотивиран от изложеното, състав на Върховен административен съд, шесто отделение