Решение № 2727 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6119/2017 г.

Решение № 2727 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6119/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. В. Х., чрез пълномощниците му адв. С. И. и адв. М. М., срещу решение № 2069 от 29 март 2017 г., постановено по адм. д. № 11311/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РА-19-10/03 октомври 2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" към направление "Архитектура и благоустройство" - Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" към направление "Архитектура и благоустройство" - Столична община, в представен по делото писмен отговор, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Същото становище се поддържа от процесуалния представител юрк. В. Л. в съдебно заседание. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответници - И. В. Х. и "Младост 97" ЕООД със седалище С., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на Б. В. Х. срещу заповед № РА-19-10/03 октомври 2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" към направление "Архитектура и благоустройство" - Столична община, с която на основание чл. 224а, ал. 5 и ал. 6, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено незабавно спиране изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи и е забранен достъпа до строеж: "Пристройка и надстройка на съществуваща едноетажна жилищна сграда", находящ се в съсобствен УПИ VII-283, кв. 265 по плана на гр. С., м. "Павлово - Бъкстон". Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма и че не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Установено е по делото, че през 2010 - 2011 г. Б. Х. е започнал изграждането на пристройка и надстройка на съществуваща в УПИ VII-283, кв. 265 по плана на гр. С., м. "Павлово - Бъкстон" едноетажна жилищна сграда посредством изграждането на стоманобетонови колони, като впоследствие - около 2014 - 2015 г., са изградени тухлени стени, поставяна е дограма и е правен надзид за втори етаж. Установено е и това, че със заповед № РД-20-36/19 март 2010 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" към направление "Архитектура и благоустройство" - Столична община е наредено да се извършат необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на едноетажната жилищна сграда. Установено е също така, че за извършването на посоченото строителство не са издавани строителни книжа. Това определя извършеното строителство като незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. При тези данни изводът на административния съд, че са налице предпоставките на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, е законосъобразен. Съгласно цитираната разпоредба при констатиране на строеж от четвърта до шеста категория, или на част от него, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, служителите по чл. 223, ал. 2 съставят констативен акт, който връчват на заинтересуваните лица, като след изтичането на срока за възражения, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая, с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строежа. Неоснователни са възраженията на касатора относно невръчването на констативния акт на всички собственици и без изследване на въпроса чия собственост са 2/6 ид. ч. на сградата. По делото е установено, че на Б. Х. е връчен съставения констативен акт, като в тави връзка първоинстанционният съд обосновано е приел, че допуснатите при връчването на акта нарушения не са съществени, доколкото не са осуетили или затруднили правото му на защита. Б. Х. е оспорил издадената заповед, при което е посочил всичките си възражения и оплаквания. Връчването или не на констативния акт на други, заинтересувани според Х. лица, не опорочава процедурата, защото всеки от участниците в производството има право да защитава единствено своите права, а не хипотетични такива на трети лица. Без значение в случая е и установяването на друг собственик на сградата. Това е така, тъй като заповедта е издадена срещу извършителя на установеното незаконно строителство. В тази връзка неоснователно е и възражението на касатора, че няма данни именно той да е извършител на пристройката и надстройката на съществуващата сграда. Такива данни по делото съществуват, а и следва да се отбележи, че това възражение се прави едва в касационната жалба. В касационната жалба се сочат и други нарушения, допуснати при издаването на оспорената пред административния съд заповед на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" към направление "Архитектура и благоустройство" - Столична община, които нарушения не са предмет на касационния контрол, а и повечето от тях са разгледани от инстанцията по същество. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Общински строителен контрол" към направление "Архитектура и благоустройство" - Столична община, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,