Решение № 7460 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11544/2012 г.

Решение № 7460 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11544/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Теодора Аспарухова Великова, от гр. София, против решение № 3679 от 29.06.2012 г., постановено по адм. дело № 11064/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - полицейски орган при 07 РУП на Столична дирекция на вътрешните работи не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Теодора Аспарухова Великова против заповед № 1175/29.11.2011 г., издадена от полицейски орган при 07 РУП на Столична дирекция на вътрешните, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) жалбоподателката е задържана за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. От доказателствата по делото е установено, че на 28.11.2011 г. около 23.30 часа в полицейското управление е получен сигнал за нанесен побой и нарушаване на нощната тишина. Дежурният екип е посетил обекта, където е заварил домоуправителя на входа, на който бил нанесен побой и шумно празнуваща компания. Всички намиращи се в апартамента, включително и жалбоподателката, били шумни, поведението им било в несъответствие с изискванията за дължимо поведение, включително даване на обяснения по случая, за който се оплаквали живеещите в съседство. След поканата и надлежното предупреждение в т. ч. и на жалбоподателката да се даде възможност за проверката на лицата и след неизпълнение на предупреждението Великова била задържана за срок от 24 часа. С оглед на установеното изводът на съда, че спрямо жалбоподателката е осъществен фактическият състав на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е законосъобразен и обоснован. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, подсигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред. Тези мерки нямат характер на мерки за наказание и за назидание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, който фактически състав, предвид установената фактическа обстановка е осъществен спрямо жалбоподателката. Ето защо правилно съдът е приел, че са били налице основанията за задържане на жалбоподателката и придружаващите я лица. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР. В нея са изложени фактически и правни основания за издаването й, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Позоваването в касационната жалба на чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е неотносимо към правилността на обжалваното решение. Цитираната разпоредба регламентира начините на осъществяване на оперативно-издирвателна дейност, т. е. действия при осъществяване на специфичната цел на органите на полицията по разкриване и предотвратяване на престъпления, а в случая се касае до налагане на принудителна административна мярка, която има за цел да обезпечи изпълнението на задълженията на полицейските органи. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 5, § 1, б. "b", предл. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В случая жалбоподателката е задържана за срок от 24 часа, което е в съответствие с процедурата по налагане на принудителната административна мярка, предвидена в закона. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изводите на съда за осъществяване на материалноправното основание на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР спрямо жалбоподателката се подкрепят от събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест на страните и е дал изрични указания в тази насока. Обжалваното решение е постановено след събиране и обсъждане на всички относими по делото доказателства, а оспореният административен акт е преценен за законосъобразност съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, след излагане на подробни и обосновани съображения по направените от страните възражения. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд София - град решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,