Решение № 285 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2018 г.

Решение № 285 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Базова научно-техническа лаборатория" (БНТЛ) в отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция на МВР – Велико Търново против решение № 170 от 4.05.2018 г. по адм. дело № 81/2018 г. на Административен съд – Велико Търново. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Процесуалният представител на касатора претендира присъждане на разноски и пред двете съдебни инстанции при уважаване на касационната жалба и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба – Т. Христофоров Владимиров, чрез пълномощника си, поддържа в писмен отговор и пледоария по същество, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, но по съображения, различни от изложените от решаващия съд, за незаконосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд – Велико Търново е отменил заповед № 366 з-13/3.01.2018 г., издадена от началника на сектор "БНТЛ" в отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция на МВР – Велико Търново, с която на основание чл. 204, т. 4 и чл. 199, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, на Т. Христофоров Владимиров – младши експерт (ЕКД), група "Криминалистична техника", сектор "БНТЛ", е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено следното: По устно разпореждане на началника на сектор "БНТЛ" ежедневно, за времето от 08:30 – 09:00 часа в сектора се провежда работно съвещание (оперативка), на която присъстват всички служители, в т. ч. и служителите от група "Криминалистична техника". На 17.11.2017 г. мл. експерт Т. Владимиров не е явил в 08,30 часа на проведената служебна оперативка. Началникът на групата ст. инспектор С. Харизанов бил уведомен от мл. експерт В. Илиев, че служителят отсъства по здравословни причини. Мл. експерт Т. Владимиров е представил писмено сведение рег. № 366 р-19580/17.11.2017 г. и докладна записка рег. № 366 р-21322/18.12.2017 г., в които е отразил, че на 17.11.2017 г. не е присъствал на сутрешната оперативка, т. к. изчаквал д-р Кахчиев - завеждащ медицинската служба при ОД на МВР - Велико Търново, за да го запознае с документите от извършения му преглед в МВР болница предишния ден – на 16.11.2017 г. и прецени необходимостта от продължаване на лечението му. Дисциплинарно наказващият орган е посочил, че запознаването на д-р Кахчиев с медицинските документи е било възможно не само във времето от 08:30 – 09:00 часа, а и по всяко друго време в рамките на работния ден. Поради това е приел, че не е била налице основателна причина за отсъствие на служителя от проведената служебна оперативка. Поведението на служителя е преценено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР – неизпълнение на заповедите на преките ръководители. С оглед обстоятелство, че от нарушението не са настъпили вредни последици и отклонението от изискванията е незначително, същото е определено като маловажно по см. на чл. 198, ал. 1 ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание "мъмрене". Поради това, че нарушение е извършено в срока на наложено наказание "мъмрене", на служителя е наложено следващото по-тежко дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Съдът правилно и обосновано, след като е събрал гласни доказателства в хода на съдебното производство и обсъдил същите заедно и поотделно с доказателствения материал по дисциплинарната преписка, е приел, че описаната фактическа обстановка в обжалваната заповед е достоверна и съответна на данните по делото. Съдът е приел за основателни доводите на жалбоподателя, сега ответник по касация, за издаване на оспорената заповед при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка съдът е констатирал, че дисциплинарното производство срещу служителя е започнало с издаване на заповед № 366 з-3212/22.11.2017 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР, за извършване на проверка срещу действията на мл. експерт Т. Владимиров относно неявяване на работа в продължение на два последователни дни – 16 и 17.11.2017 г. и е назначена комисия, която да извърши проверката и изготви писмена справка за резултатите от нея. Проверката е приключила със справка рег. № 366 р-21406/19.12.2017 г., в която са отразени описаните по-горе фактически обстоятелства и е предложено налагане на оспореното дисциплинарно наказание. Съдът е приел, че проведените действия от комисията по дисциплинарната преписка отговарят на изискванията на чл. 207 ЗМВР. Счел е, че след изготвяне на справката няма данни възложилият проверката директор на ОД на МВР – Велико Търново да се е запознал с нея и същият да е изпратил материалите на компетентния орган за образуване на ново дисциплинарно производство. Поради това, че оспорената заповед е издадена от началник сектор "БНТЛ", отдел "Криминална полиция" при областната дирекция, съдът е посочил, че е налице образувано от един орган дисциплинарно производство, довършено от друг орган, който освен това е и председател на комисията, определена за дисциплинарно разследващ орган. Това фактическо положение е довело до недопустимо съчетаване на качествата дисциплинарно наказващ и дисциплинарно разследващ орган. За недопустимо е приел също провеждане на дисциплинарното производство от директора на ОД на МВР, а налагането на наказание от друг орган – в случая началник на сектор "БНТЛ", отдел "Криминална полиция". По тези съображения е достигнал до извод, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната й. Съдът е изложил мотиви и за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед данните по делото е намерил, че отсъствието на служителя от работа на 16.11.2017 г. е било по уважителни причини – посещение на лекар в МВР болница – София, в каквото насока е и становището на комисията, извършила проверката, както и на 17.11.2017 г. – поради необходимост от незабавно посещение на медицинската служба за назначаване на лечение, евентуално свикване на лекарска комисия и получаване на болничен лист за временна неработоспособност. Изтъкнал е, че работодателят е длъжен да осигури възможност на служителите си за провеждане на лечение при необходимост, а в случая не е отчетено здравословното състояние на служителя. В заключение е приел, че за служителя е била налице основателна, уважителна причина за неявяването на оперативка и липсва неизпълнение от негова страна на разпореждане на пряк ръководител, представляващо дисциплинарно нарушение, за което да бъде дисциплинарно санкциониран. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд, намира, че решението е неправилно, по следните съображения: Неправилни са изводите на съда на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на дисциплинарната заповед. Директорът на ОД на МВР – Велико Търново е назначил проверка и определил комисията за изясняване на данните за допуснато дисциплинарно нарушение от служителя по реда и на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР, предвид постъпилите данни за допуснато нарушение на служебната дисциплина - неявяване на работа в два последователни работни дни. Комисията е приела сведения от служителите и след като е изяснила фактическата обстановка по случая е изготвила справка за резултатите от проверката. Справката е адресирана до директора на ОД на МВР – Велико Търново и на нея е поставена резолюция "съгласен" с дата 21.12.2017 г., с подпис, който видимо е идентичен с този на заповедта за проверка, като това обстоятелство не е било спорно между страните и не са събирани доказателства за опровергаването му. Поради това съдът погрешно е счел, че органът, разпоредил провеждането на проверка не е бил уведомен за резултатите от същата, обективирани във визираната справка. Провеждането на проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР има за цел установяване на извършителя и дисциплинарното нарушение и в случая същата е постигната. След като в хода на дисциплинарната процедура е установено, че не се касае за тежко нарушение, което се санкционира с дисциплинарно наказание "уволнение", дисциплинарното производство законосъобразно е продължило и приключило по общите правила за провеждане на същото, регламентирани в Закона за Министерството на вътрешните работи и Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания (...) в МВР. В тази хипотеза не е необходимо провеждане на ново (самостоятелно) дисциплинарно производство от друг компетентен орган, т. к. както директорът на ОД на МВР – Велико Търново, така и началникът на сектор "БНТЛ" при отдел "Криминална полиция" разполагат с компетентност за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3, съгласно чл. 204, т. 3 и 4 ЗМВР. В закона няма изискване, чието нарушение съответно да води до опорочаване на дисциплинарната процедура, дисциплинарната заповед да бъде издадена от същия орган, който е назначил проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР. На следващо място, предвид йерархията и субординацията в ЗМВР и отсъствие на нормативно ограничение, по-горестоящият административен орган, който разполага с дисциплинарна власт, разполага и правомощието на възложи изпълнението на направеното предложение за дисциплинарно наказание на следващия компетентен орган. В случая, в справка рег. № 366 р-21406/19.12.2017 г. комисията е предложила на директора на ОД на МВР - Велико Търново по дисциплинарното нарушение да бъде взето отношение от служител с компетентност по чл. 204, т. 4 ЗМВР и оспорената заповед е издадена от началника на сектор БНТЛ, отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР – Велико Търново. Ето защо изпращането на дисциплинарната преписка от директора на ОД на МВР – Велико Търново на началника на сектор "БНТЛ" за приключване на дисциплинарното производство с налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 2 ЗМВР не обуславя извод за допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила, съставляващи основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на оспорената заповед. Не представлява нарушение на процесуалните правила в контекста на гарантиране правата на дисциплинарно привлеченото лице при провеждане на дисциплинарното производство издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от компетентен орган, който е участвал в проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, извън случаите по чл. 207 ЗМВР. Съдът неправилно е преценявал законосъобразността на производството в светлината на чл. 207 ЗМВР. В чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР е уредено провеждането на дисциплинарно производство, в случаите, когато са налице данни за извършено тежко нарушение от вида на изброените в чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15 ЗМВР, за което се следва дисциплинарно наказание "уволнение". В тази процедура, която е подчинена на самостоятелни императивни правила, изрично е направено разграничение между функциите на дисциплинарно наказващ и дисциплинарно разследващ орган. В останалите случаи се предвижда извършване на проверка по разпореждане на дисциплинарно наказващия орган - чл. 205, ал. 2 ЗМВР, като чл. 208 ЗМВР допуска дисциплинарното производство да започне и без издаването на нарочна заповед във визираните в текста хипотези. Съгласно чл. 206, ал. 4 ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. При установяване извършването на дисциплинарно нарушение от съответното дисциплинарно привлечено лице, в чл. 204, т. 1. - 4 ЗМВР е определена компетентността на дисциплинарно наказващите органи в зависимост от вида на дисциплинарното наказание и професионалния статус на служителя. Следователно за хипотезите на извършени дисциплинарни нарушения по чл. 198 - 202 ЗМВР компетентните органи по чл. 204 ЗМВР разполагат с правомощието да упражняват функциите по установяване и съответно по налагане на дисциплинарно наказание на дисциплинарно привлечения служител. След като законът предвижда възможността едно лице да изпълнява функции както на дисциплинарно разследващ, така и на дисциплинарно наказващ орган, за разлика от специалното производство по чл. 207, ал. 1 - 12 ЗМВР, това обстоятелство само по себе си не води до опорочаване на дисциплинарната процедура. При налагане на дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващият орган е съобразил правилото на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. В хода на дисциплинарното производство са приети писмени сведения и докладна записка на служителя, които са обсъдени от дисциплинарно наказващия орган в обжалваната заповед. Същият е бил запознат с резултатите от проверката и изрично е отбелязал, че няма да дава допълнителни обяснения. Установените фактически обстоятелства са потвърдени от събраните гласни доказателства при съдебното дирене, правилно кредитирани като достоверни от съда. В този контекст, не се споделя от касационния състав позицията на прокурора от Върховна административна прокуратура за нарушение на изискването за изслушване или приемане на писмени обяснения на служителя. Правата на дисциплинарно привлеченото лице са спазени – дисциплинарното нарушение е индивидуализирано по своя фактически състав, дадена му е точна правна квалификация и служителят е имал възможност да представи позицията си по същото пред дисциплинарно наказващия орган преди издаване на обжалваната заповед. Неправилно съдът е приел, че оспореният акт е материално незаконосъобразен. При верни фактически установявания, съдът е достигнал до погрешни изводи за липса на дисциплинарно нарушение от страна на служителя. Както правилно е посочил съдът, от данните по делото е видно, че служителите на сектор "БНТЛ" са били длъжни да се явяват на оперативка в 08:30 часа до 09:00 часа. по силата на издадена устна заповед от ръководителите на службата. Мл. инспектор Т. Владимиров не е уведомил прекия си началник, че има здравословен проблем, който не му позволява да присъства на служебното събиране. Основателен е и доводът на касатора, че не е имало пречка служителят да посети лекаря в службата и в друг час, в рамките на работния ден, за което да уведоми своевременно ръководителите си. След като за този ден не е удостоверено с медицински документ, че здравословното състояние на служителя не му е позволявало да изпълнява адекватно служебните си задължения, изводите на съда в обратна насока са необосновани. Поведението на служителя правилно е оценено като дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР – неизпълнение на заповедите на преките ръководители. При решаване на въпроса за вида на дисциплинарното наказание са съобразени критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР – тежестта на нарушението, липсата на вредни последици, причините за извършването му и правилно е квалифицирано като маловажно, но с оглед наложено предходно дисциплинарно наказание "мъмрене", на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителят е санкциониран със следващото по тежест дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли като неоснователна първоначалната жалба на Т. Владимиров срещу заповед № 366 з-13/3.01.2018 г., издадена от началника на сектор "БНТЛ" в отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция на МВР – Велико Търново. С оглед изхода на спора и своевременното искане на процесуалния представител на касатора, ответникът по касация следва да заплати на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК направените разноски по делото в размер на 200 лв. за двете инстанции – по 100 лв. за всяка, за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,