Решение № 4490 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14063/2008 г.

Решение № 4490 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14063/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сигурност" ООД гр. Враца, чрез пълномощника си адв. Няголов, срещу Решение № 118 от 24.07.2008 г., постановено по адм. д. № 214/07 г. по описа на Окръжен съд гр. Велико Търново (ВтОС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 533/ 21.09. 2004 г. издаден от ТДД гр. Враца, потвърден с решение № 620/ 24.11.2004 г. на Директора на РДД В. Търново, в частта в която е отказан данъчен кредит по фактури издадени от доставчици "Транс Трейдинг" ЕООД гр. Пазарджик в размер на 38 000 лв.; от "Маритек" ЕООД гр. София в размер на 567, 84 лв. и от "ЕИМ ДЖИ Консулт" ЕООД гр. София в размер на 10 000 лв. и съответните лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в хода на данъчната ревизия са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи извода за нищожност на обжалвания ДРА. Относно незаконосъобразността на приложението на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) се позовава на нарушения при извършване на насрещните проверки на доставчиците. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответника по жалбата Директора на Дирекция "ОУИ" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в отговор на касационната жалба, чрез проц. си представител юрк. Цацинова излага подробни съображения досежно правилността на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителя на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред ВтОС е повторно и в изпълнение указанията на ВАС, дадени в решение № 6840/02.07.2007 г. постановено по адм. д. № 2756/2007 г., с което е отменено решение № 494/17.01.2007 г. по адм. д. № 480/2005 г. по описа на ВТОС, в частта в която с ДРА № 533/21.09.2004 г. ТДД гр. Враца е отказан данъчен кредит на "Сигурност "ООД гр. Враца за 2001 г. по фактури издадени от "Транс Трейдинг" ЕООД в размер на 38 000 лв.; "Маритек" ЕООД за 567, 84 лв. и от "ЕИМ ДЖИ Консулт" ЕООД в размер на 10 000 лв. Предмет на обжалване пред ВтОС е бил ДРА № 533/21.09. 2004 г. издаден от ТДД гр. Враца и потвърден с решение № 620/24.11. 2004 г. на РДД В. Търново, в частта в която е отказан данъчен кредит по фактури издадени от доставчиците: "Транс Трейдинг" ЕООД за дан. период м. 11 и м. 12 2001 г. за сумата от 38 000 лв., "Маритек" ЕООД за дан. период м. 11.2001 г. в размер на 567, 84 лв. и "ЕИМ ДЖИ Консулт" ЕООД за дан. период м. 12.2001 г. на стойност 10 000 лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел с оскъдни мотиви, че в хода на ревизията доставчиците не са намерени на декларираните от тях данъчни адреси, поради което не е установен факта на начисляване на данъка в счетоводства им като задължение към бюджета. Тези констатации на данъчния орган, съдът е приел че не са оборени в хода на съдебното обжалване, включително и с приетото заключение на съдебно счетоводна експертиза, която не е извършила проверка в счетоводството на доставчиците, поради ненамиране им на декларираните данъчни адреси в гр. Пазарджик и гр. София. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. На първо място неоснователен е доводът на касатора за допуснати процесуални нарушения при извършване на ревизията, изразяващи се в нарушение на императивната разпоредба на чл. 68, ал. 6 от ДПК (отм.) - липса на разрешение на директора на ТДД за удължаване срока на ревизията, което водело до нищожност на обжалвания ДРА. В данъчната преписка се съдържа и е прието по делото като доказателства Разрешение № 5983/13.08.2004 г. по чл. 68, ал. 6 от ДПК (отм.) на Директора на ТДД гр. Враца (л. 391 от админ. преписка), поради което е налице валидно удължаване на срока на ревизията с АВДР № 533/13.08.2004 г. В тази насока е неоснователен и доводът на касатора за нарушаване правото му на защита, поради невъзможността му да вземе отношение по издаденото разрешение по чл. 68, ал. 6 от ДПК (отм.), тъй като същото като част от административната преписка се съдържа в кориците на делото, както при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, така и при повторното му разглеждане от друг състав на ВтОС и касаторът е имал възможност да се запознае с него. Неоснователни са възраженията на касатора относно допуснати процесуални нарушения при извършването на насрещните проверки на преките му доставчици. В касационната жалба не се съдържат конкретни възражения в тази насока, а е посочено общо, че протоколите за посещение на адрес не отговаряли на изискванията на ДПК (отм.). Видно от приложените по делото протоколи за извършване на насрещни проверки на "Транс Трейдинг" ЕООД, "Маритек" ЕООД и "Еим Джи Консулт" ЕООД съответно № 5963/23.06. 2004 г. на ДП Пазарджик № 5964/06.07.2004 г. ТДД София и № 5969/16.06.2004 г. на ТДД София - ДП Витоша и протоколи за посещение на данъчните им адреси, същите са съставени по предвидения в ДПК (отм.) ред и отговарят на изискванията на чл. 102 и чл. 104 от ДПК (отм.), поради което представляват годно доказателство относно установените в тях факти и обстоятелства. Наред с изложеното тези възражения на касатора биха били относими към спора, при наличие на доказателства относно спорните факти по делото - за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) от преките доставчици и реалното осъществяване на фактурираните сделки, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 1 от ДПК (отм.) съдът не разполага с процесуална възможност за отмяна на ДРА на това основание, а е длъжен да се произнесе по същество относно спорното материално право. За да е налице право на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставка, следва да са изпълнени кумулативните предпоставки, визирани в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Необходимо е да е налице облагаема доставка и данъка по нея да е начислен от регистрирано по този закон лице, най-късно към датата на издаване на данъчната фактура. Безспорно в хода на ревизията, административното и съдебното обжалване от касатора не са представени доказателства, че данъка по облагаемата доставка е начислен като задължение към бюджета. Това обстоятелство не е установено, чрез проверка в счетоводството на доставчиците и от приетото заключение на ССЕ. Факта на наличие предпоставките на чл. 64 от ЗДДС (отм.) е положителен и касатора се позовава на него, поради което и негова е доказателствената тежест да го установи, с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка - декларация. Съгласно НС данъкът се отразява по сметка 453 "Разчети за данък добавена стойност" и чрез нея регистрираните лица отчитат сметните си взаимоотношения с държавния бюджет. Към сметка 453 се откриват сметки 4531 - начислен данък за покупките, 4532 начислен данък при продажбите, 4538 - данък за възстановяване и 4539 - данък за внасяне. Всички изисквания относно начисляването на данъка са дадени кумулативно. Проверката в счетоводството на доставчика следва да се извърши в цялост с оглед на визираното в чл. 81, ал. 1 от ДПК (отм.), а именно, че вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите доказателства по данъчната преписка. За да се установи дали данъкът е начислен за отделна доставка е необходимо да съвпадат кредитните обороти на сметка 4532 от оборотната ведомост за периода с данъка, отразен в Дневника за продажбите и справката декларация. Необходимо да се съпостави аналитичната отчетност на счетоводна сметка 411 по отделни клиенти с аналитичната отчетност по сметка 4532 по отделни доставки. Като се обсъдят тези документи в съвкупност и се съпостави съдържащата се в тях информация едва тогава могат да се направят изводи дали ДДС е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Заключението на вещото лице изготвило ССЕ е само въз основа писмените доказателства по делото без осъществена проверка в счетоводството на доставчиците, поради ненамирането им на данъчните адреси. Недоказана от касатора е останала и втората кумулативна предпоставка на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), а именно дали доставката е реална, за да е облагаема по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). Доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) е прехвърляне на собственост върху стока или други вещи права върху стока, извършването на услуга срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. В хода на съдебното производство не са представени доказателства относно реалност на доставките по процесните фактури - приемо-предавателни протоколи, както и че доставчика е разполагал с необходимата техническа и кадрова обезпеченост да извърши доставката. С оглед на изложеното е неоснователен довода, свързан с необоснованост на обжалваното решение. Съдът е изложил доводи досежно правноревантните факти, които е приел за установени, въз основа на кои доказателства и е достигнал до съответните правни изводи. В тази насока следва да се отчете и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от АПК, съгласно която когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, Върховният административен съд решава делото по същество. С оглед на изложеното не се установиха релевираните в касационната жалба основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Претенцията на касатора за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение, тъй като съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК предл. последно на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, какъвто е присъден в първоинстанционното производство. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, I отделение