Решение № 2 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 625/2011 г.

Решение № 2 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 625/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 295 ГПК. Е. Х. М. от [населено място] обжалва и иска да се отмени, частично обезсили, въззивно Решение № 79 от 09.03.2011 г., постановено по гр. д. № 969/2010 г. на ОС-Добрич. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е частично недопустимо, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон, както и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК няма подаден писмен отговор от ответника по касация - О. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК при извод, че процесуално-правния въпрос за допустимостта на въззивната жалба и по приложение на чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.)на решение, постановено по незаявена въззивна жалба, е разрешен от въззивния съд в смисъл противоречащ на разясненията по т. 14 от ТР 1/2000 г. на ОСГК на ВКС досежно условията за обжалваемост на първоинстанционното решение, както и на Определение № 8/2010 г. по ч. гр. д № 621/2009 г. на ВКС - I отд. ГК, и Определение Nо 664/15.05.2009 г. по в. гр. д. № 275/2009 г. на ОС-Пазарджик, касаещи необходимостта при обжалване на разграничаване на обжалваната от необжалваната част на съдения акт на долната инстанция при разрешаване на въпроса за допустимостта на въззивното обжалване и служебното задължение на съда за проверка на допустимостта на иска в обжалваната част. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд при повторно разглеждане на делото в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК (отм.) след отмяна и връщане на делото от ВКС, е обезсилил Решение № 109 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 165/2007 г. на РС - Тервел, както в частта по уважения срещу О. -гр. Т. и [община] иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с който е прието за установено, че наследниците на Х. Г. Ж. са собственици на 127.700 дка земеделска земя, находяща се в землището на [населено място], [община] която следва да бъде възстановена с план за земеразделяне, така и в частта, с която за разликата до заявения размер от 147.700 дка искът е отхвърлен. За да се обезсили изцяло решението на първата инстанция по уважения иск чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ решаващият съд е приел в рамката на правораздавателния контрол, че подаването на заявление по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и наличието на производство пред компетентния административен орган за възстановяване на земеделските земи, принадлежали на общ наследодател, дори и при спор за начина на възстановяването - в стари реални граници или с план за земеразделяне, съставлява отрицателна процесуална предпоставка за водене на съдебното исково производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се обезсили, а съдебното исково производство следва да се прекрати. Принципно изразената позиция на въззивния съд относно недопустимостта на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ при незавършена административна процедура по възстановяване на собствеността на едни и същи земеделски земи е правилна и законосъобразна, но в конкретния случай не е съобразена с конкретните данни по делото. С обжалваното решение въззивният съд не е изпълнил вменените му от закона задължения - а именно на първо място да определи налице ли е обжалваем пред въззивния съд съдебен акт на първата инстанция и в коя част, след това за извърши проверка за допустимостта на иска в рамките на обжалваното решение на долната инстанция респ. да провери налице ли са релевираните основания за отмяна поради нарушения на закона или необоснованост. Макар и процесуално недопустимо, влязлото в сила решение не може да бъде преразгледано в рамките на висящата част от същия исков процес. При данните по делото, правилно касаторът Е. М. счита, че предмет на въззивното производство по реда на чл. 218з ГПК (отм.) е само частта, с която първата инстанция се е произнесла с отхвърлителен диспозитив досежно разликата от 20 дка земеделска земя. Позитивно произнесеният резултат, с които районният съд е признал на наследниците на Х. г. Ж. /п.1974 г./ правото да възстановят собствеността на 127.7 дка земеделска земя в землището на [населено място] по иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ срещу обСЗ [населено място] не е обжалван от страните по делото като краен правен резултата, в тази част следва да се приеме, че решението на първата инстанция е влязло в сила. Този извод следва от данните по делото. Така с въззивната си жалба, Е. М. е обжалвала решението на първата инстанция само в частта, с която е отхвърлен иска и за разликата между признатия обем права по отношение на 127.00 дка земеделски земи до заявените за възтсновяване общо 147.7 дка земеделска земя - т. е. за разликата от 20 дка. Въззивната жалба на О. З. [населено място] по същество е съдържала оплакване срещу мотивите досежно правната квалификация, поради което и с решението на въззивния съд при първоначалното разглеждане, производството по въззивната жалба на О. З. [населено място] е прекратено. В мотивите на съдебния акт е посочено, че О. обжалва само мотивите на съдебното решение и това е недопустимо. С касационната жалба вх. № 1292/121.04.2009 г., касаторът О. "З." [населено място] изрично сочи, че обжалва решението на въззивния съд само по отношение на признатото по реда на чл. 11, ал. 2 ГПК право да се възстанови собствеността на още 20 дка земеделска земя. Решението на въззивния съд, с характер на определение на втората инстанция, с което по същество не е разгледана въззивната жалба на О. З. [населено място] и производството е прекратено, не е обжалвано. По арг. на чл. 219, б. "б" ГПК (отм.) следва извод, че спорът за висящността на производството по отношение на признатите права по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ досежно 127.7 дка е приключил с влизане в сила, на определението, поради неговото необжалване. С Решение № 830 от 24.11.2010 г. по гр. д. №1163/2009 г. ВКС- I отд. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане, но възстановяването висящността на спора може и засяга само и единствено въззивното решение в обжалваната му част - т. в. за спорните 20 дка, за който първата инстанция е постановила отхвърлителен диспозитив. Основателно касатора Е. М. поддържа, че предмет на въззивното производство при новото разглеждане на делото е само обжалваната от нея част на решението на първата инстанция, тъй като в останалата част, с която и е признато правото, по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ да възстанови собствеността на 127.00 дка земеделска земя, е влязло в сила. Спорът относно правото и на реституция в посочения обем земеделска земя не е може да бъде преразгледан, поради което произнесеното, при повторното разглеждане на делото решение на въззивния съд, с което не е определен точно предмета на обжалване и е налице произнасяне и в частта, в което е налице влязло в сила решение, е недопустимо и като такова, следва да бъде обезсилено в тази част. Обжалваното решение на въззивния съд, в частта, в частта, с която производството искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е обезсилено и прекратено при извод, че е налице неприключила административна процедура по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, е правилно и законосъобразно. Настоящият състав на ВКС напълно споделя принципната позиция, че наличието на заявление пред оторизирания административен орган на поземлената реституция - О. З., за възстановяване собствеността на земеделски земи, без значение дали е приключила с позитивно, негативно или все още не е приключила с окончателно решение, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за същите земеделски имоти. Искът до съда по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е процесуално допустим само ако не се касае до различни - незаявени пред административния орган земеделски земи. При данните по делото следва да се приеме, че изводите на съда за недопустимост на иска, в рамката на висящността на спора, са обосновани, а постановеният правен резултат за обезсилване на въззивното решение в тази част, законосъобразен. По изложените съображения и на основание чл. 295 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия