Решение № 7453 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2010 г.

Решение № 7453 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Стойка Георгиева Манолова - Стойкова, от гр. Левски, срещу Решение № 53 по Протокол № 6/11.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което е потвърдено наложеното й със заповед № РД-04-04/25.01.2010 г. на административния ръководител на Районен съд - гр. Левски, дисциплинарно наказание "Забележка", на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 ЗСВ. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Висшият съдебен съвет не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата поради липса на твърдяните нарушения на ЗСВ. Върховният административен съд, седмо отделение, след като обсъди данните по делото, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване валиден и допустим индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Със заповед № РД-04-04/25.01.2010 г. на административния ръководител на Районен съд - гр. Левски, на основание чл. 80, ал. 1, във вр. с чл. 311, т. 1, във вр. с чл. 308, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3 - ДВ, бр. 103/2009 г.), т. 2 ЗСВ и решение по т. 21 от протокол № 2 от заседание на ВСС, проведено на 14.01.2010 г., на Стойка Георгиева Николова - Стойкова - съдия в Районен съд Левски е наложено дисциплинарно наказание "забележка" - за това, че като съдия - докладчик се е отвела от разглеждането на НОХД № 481/2005 г. по описа на същия съд, с което си действие неоправдано е забавила производството по делото. С оспореното понастоящем решение, в производство по реда на чл. 314, ал. 3 ЗСВ Висшият съдебен съвет е потвърдил наложеното наказание. За да постанови акта си е приел за неоснователни твърденията за допуснати нарушения по чл. 310, ал. 1 и чл. 313 - 318 ЗСВ. Позовал се на фактическата обстановка, изяснена в производството пред дисциплинарния състав по д. д. № 62/2009 г. по описа на ВСС, като изрично е цитирал в мотивите на акта си Заповед № РД-04-33/1.07.2009 г. на административния ръководител на РС - Левски и становища на жалбоподателката Стойкова от 4.11.2009 г. и 24.11.2009 г., като всички тези документи не са приложени към доказателствения материал по делото. При гореизложеното откъм фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: В административното правосъдие първоинстанционният съд е въззивна инстанция спрямо административния орган, чийто акт се обжалва, но по общото правило на чл. 143, ал. 1 и чл. 149, ал. 2 ГПК, приложими в това производство по силата на чл. 144 АПК, той е длъжен да изясни фактическата обстановка, т. е. да изясни същността на възникналото между страните административно правоотношение, приложимият закон и релевантните за спора обстоятелства. Това налага съдът да прецени какъв акт е бил издаден и въз основа на какви обсъдени от административния орган релевантни факти и обстоятелства по чл. 35 АПК, което предполага, че той трябва да се запознае със съдържанието на образуваната при последния преписка, мотивирала съответното властническо волеизявление, обективирано в атакувания административен акт. Към делото не е представена в цялост административната преписка по издаване на оспореното решение, независимо от дадените с протоколно определение от 13.04.2010 г. указания в тази връзка. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и и интереси на адресата на акта и при доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване на материалноправните норми на ЗСВ, се налага проверка на фактическите и правни основания за издаването му, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието на обжалваното решение. Съгласно чл. 152, ал. 2 АПК административният орган, издал обжалвания индивидуален административен акт, е длъжен да изпрати на съда освен жалбата и заверено копие от цялата преписка. В конкретния случай това изискване нe е било спазено, т. к. с административната преписка не са били представени доказателствата, на които административният орган се е позовал в мотивите на своето решение и които са от съществено значение за изясняване на фактите, релевантни за дисциплинарната отговорност на жалбоподателката. При липсата на първичната документация, довела до издаване на акта, Върховният административен съд не може да провери неговата законосъобразност и доводите на страните, респ. не може да изпълни задължението си по чл. 168 АПК за всеобхватна проверка на законосъобразността на процесуалните действия, завършили с издаването на оспореното решение. Видно от данните по делото, относимите документи не са постъпвали в съда, независимо от проявената активност за служебното им събиране. При наличните по делото доказателства е невъзможна проверка на съществуването на цитираните фактически и правни основания за издаване на атакуваното решение, поради което съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение