Решение № 2241 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6008/2010 г.

Решение № 2241 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6008/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Зоя Младенова Йорданова от гр. Видин против заповед № РД 10-807/7.04.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката (МОМН), с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл служебното й правоотношение е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в противоречие с чл. 93, ал. 1 ЗДСл не е изслушана от дисциплинарнонаказващия орган, не са обсъдени писмените й обяснения и не е взето предвид становището на дисциплинарния съвет. Твърди също, че заповедта не съдържа описание на конкретни нарушения, нито доказателствата, които да ги установяват и в този смисъл е издадена в нарушение на изискванията за форма, а наказанието е наложено, без да са налице основанията, предвидени в закона за това, тъй като не е осъществила посочените в акта нарушения на служебните задължения. Моли заповедта да бъде отменена, като й се присъдят и разноските по делото. Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. От събраните по делото доказателства Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установено следното: Жалбоподателката е назначена на длъжност началник на Регионален инспекторат по образованието (РИО) - Видин. С доклад № 8002-0005 от 9.02.2010 г., изготвен от комисия, определена за проверка на дейността на началника на РИО - Видин през периода 1.01.2008 - 31.12.2009 г., съгласно заповед на министъра на образованието, младежта и науката (заповед № РД 09-63/14.01.2010 г.), министърът е информиран за нарушения при работата на жалбоподателката като началник на РИО - Видин, свързани с липсата на контрол върху работата на директорите на училища в района, нарушения във връзка с правомощията й по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ), такива при архивирането и съхраняването и оформянето на документи, трудови книжки и служебни досиета на служители, нарушения във връзка с изразходването на финансови средства и такива по стопанисването на предоставените на инспектората автомобили, както и нарушения при издаването на заповеди за заместване и командировка. С оглед данните от доклада министърът разпорежда да се образува дисциплинарно дело (заповед № РД 09-339/24.03.2010 г.) против жалбоподателката Йорданова. На свое заседание, проведено на 30.03.2010 г., дисциплинарният съвет приема, че са допуснати отразените в доклада на работната група нарушения от страна на Йорданова. Излага съображения, че нарушенията са тежки, както и че "цялостното служебно поведение на служителя не е безупречно" и достига до единодушното решение, че на служителката следва да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". С писмо изх. № 0505-45 от 24.03.2010 служителката е поканена от министъра да даде писмени обяснения относно нарушенията, установени от комисията. Такава са депозирани пред дисциплинарнонаказващия орган на 26.03.2010 г., а в началото на м. април 2010 г. жалбоподателката е изслушана от министъра (показания на свид. Станоев). На 7.04.2010 г. министърът на образованието, младежта и науката издава заповед № РД 10-807/7.04.2010 г., предмет на оспорване, с която налага на Йорданова дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратява служебното й правоотношение. Дисциплинарнонаказващият орган приема, че държавната служителка е извършила нарушенията на служебните задължения, описани в доклада на комисията, изброени в 15 пункта. В т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 министърът приема, че Йорданова не е осъществила последващ контрол за изпълнението на предписанията, дадени от нея за отстраняване на констатирани при проверките на различни училища в района нарушения; в т. 2 органът приема, че служителката не е осъществила контрол върху дейността на директора на ОУ "Акад. Михаил Димитров"- с. Чупрене относно представянето на отчети и копия от протоколи за унищожаване на документите с фабрична номерация 2007 - 2008 г. и 2008 - 2009 г.; в т. 6 министърът приема, че като началник на РИО, Йорданова не е издала задължителни предписания на директора на СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" - гр. Брегово да бъдат отстранени допуснатите от същия нарушения; по т. 7 служителката, като началник на РИО, не е определила комисия, която да осъществява контрол на отчетите и протоколите от извършено унищожаване на документи с фабрична номерация, които училищата от област Видин са длъжни да представят в министерството; по т. 8 органът констатира, че Йорданова не е издала заповед по чл. 25, ал. 2, т. 5 ЗПРКИ (сега ЗПУКИ), както и не е определила длъжностно лице, което да съставя актове за административно нарушение по чл. 43, ал. 1 ЗПРКИ (ЗПУКИ); по т. 9 е прието, че като началник РИО, Йорданова не е изпълнила задълженията си да организира дейността на РИО съгласно по чл. 41 от Закона за Националния архивен фонд и чл. 9 - 10 от Наредбата за реда за организирането, обработването, експертизата, съхраняването и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции; в т. 10 е посочено, че при издаването на заповеди за заместване и командироване, и такива за извършване на проверки е превишила правомощията си; в т. 11 е отразено, че в качеството си на началник на РИО, Йорданова не е осъществила контрол при архивирането и съхраняването и оформянето на документи и трудови книжки и служебни досиета на служители; в т. 12 е констатирано, че като началник на РИО служителката е издавала командировъчни заповеди и е разпореждала изплащането на суми за командировки в нарушение на Наредбата за командировките в страната; по т. 13 е прието, че като началник РИО Йорданова е разпоредила да бъдат изплатени суми по граждански договори при нередовно попълнени счетоводни документи; в т. 14 е посочено, че Йорданова не е издала заповед относно ползването, управлението, домуването и разходната норма на служебните автомобили, които ползва РИО, като е заверявала пътните книжки и е допуснала съставяне на отчети и други документи с невярно съдържание; а в т. 15 е установено, че като началник РИО Йорданова не е изпълнила изискванията по чл. 4 и чл. 10, ал. 1 ЗФУКПС как да въведе адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол. При тези факти министърът на образованието, младежта и науката приема, че с описаните действия си по т. 1 - 15 жалбоподателката не е изпълнила задълженията си съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1, 5, 6, 10 и 21 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образование (ПУДРИО), както и задълженията си съгласно Раздел Пети, т. 3 и 5 от длъжността й характеристика, както и е нарушила разпоредбата на чл. 21 ЗДСл., която изисква добросъвестно, точно и безпристрастно изпълнение на служебните задължения, а също и разпоредби на ЗПРКИ, ЗФУКПС, Закона за националния архивен фонд, разпоредби на трудовото законодателство. Предвид изложеното приема, че е осъществен съставът на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл., поради което и на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 налага на Йорданова най-тежкото дисциплинарно наказание. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд направи следните правни изводи: Жалбата е основателна. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 96 от ЗДСл. Дисциплинарното наказание е наложено след проведено дисциплинарно производство - образувано е дисциплинарно дело, на което са взети предвид обясненията на служителката и е изразено становище, че са допуснати нарушения, които обосноват налагането на най-тежката дисциплинарна санкция. Спазени са и изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл - преди налагане на наказанието жалбоподателката е изслушана от дисциплинарнонаказващия орган и са приети писмените й обяснения. В този смисъл възражението за нарушение, свързано с процедурата по цитирания текст, е неоснователно. Въпреки това съдът намира, че са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. При издаване на заповедта са допуснати нарушения на формата на същата, както и на изискванията на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл относно сроковете за налагане на наказание по някои от пунктовете, а освен това заповедта е незаконосъобразна, тъй като наказанието е наложено без да са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Настоящият състав приема, че описаните в заповедта дисциплинарни нарушения по т. 1 - 6 и т. 9 - 15 не са осъществени. По т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 служителката е наказана за неосъществен последващ контрол върху дейността на директорите на училища в ръководения от нея район във връзка с изпълнението на дадени задължителни предписания - нарушения по чл. 8, ал. 1, т. 5 и т. 10 от ПУДРИО за действията по т. 1; нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 5 за действията по т. 3 и нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 от правилника за деянията по т. 4 и т. 5. Констатациите на органа в тези части се опровергават от приложените по делото доказателства. В административната преписка се съдържат доклади от директорите на училищата, задължени да изпълнят предписанията на жалбоподателката, в които същите отчитат предприетите мерки във връзка със задължителните предписания, като прилагат и доказателства за изпълнението им. Така по т. 1 е представен доклад на директора на училището от 10.02.2010 г. (л. 51 по делото), към който са приложени копия на отчети за 2004/2005, 2005 - 2006, 2006 - 2007, 2007 - 2008 г., както и протоколи за унищожени документи, включително и доклад за изпълнението на заповедта на началника на РИО с дадените предписания. По т. 3 е представен документ от 4.09.2009 г. (л. 80 по делото), с което директорът на провереното училище отчита изпълнението на заповедта. По т. 4 - по делото е приложен доклад на директора на училището от 13.07.2009 г. (л. 84), с който същият е отчита предприетите мерки по повод заповедта на жалбоподателката в процесния случай. По т. 5 е представен доклад (л. 87) от служители в РИО - Видин, с който същите удостоверяват изпълнение дадените задължителни предписания на Ресурсен център - гр. Видин. С представените доклади жалбоподателката като началник на РИО получава отчет за изпълнението на дадените предписанията. С това задълженията й във връзка с контрола на изпълнението са практически осъществени, т. е. липсва необходимост от предприемане на последващи действия за установяване изпълнението на предписанията. В този смисъл поведението на жалбоподателката, описано в т. 1 и т. 3 от заповедта, не представлява нарушение на служебните задължения по чл. 8, ал. 1, т. 5 и 10 (в ред. ДВ, бр. 48/2009 г.) от правилника, както и на задълженията за контрол, предвидени в т. 3 от длъжностната характеристика. Цитираните тестове изискват от жалбоподателката като началник на инспектората да контролира спазването на държавните образователни изисквания в училищата - т. 5 (в този смисъл е и т. 3 от длъжностната характеристика), както и да контролира дейността на директорите на училища по издаване на документи с фабрични номера и съхранява отчетни протоколи съгласно Наредба № 4 от 2003 г. за документите за системата на народната просвета (ДВ, бр. 41 от 2003 г.) (т. 10). В случая с даването на задължителни предписания служителката осъществява контрол върху дейността на директорите, а с получаването на доклади отчитащи изпълнението е провежда и последваща проверка за изпълнението на конкретните мерки за отстраняване на допуснатите нарушения. Описаното поведение на жалбоподателката по т. 4 и т. 5 от заповедта не представлява нарушение и на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ПУДРИО, нито на т. 1 от длъжностната характеристика. Разпоредбата от правилника задължава служителката като началник на РИО - Видин да планира, организира и контролира дейността на регионалния инспекторат по образованието. В този смисъл е и задължението по длъжностната характеристика. Цитираните текстове не са свързани с контролните задължения на жалбоподателката върху дейността на училищата в района, поради което поведението й по т. 4 и т. 5 не може да се квалифицира като нарушение на посочените задължения. Констатираното противоречие между фактическото и правно основание за издаване на заповедта в т. 4 и т. 5 представлява порок във формата на акта, който е още едно основание за отмяна на същия в тези части. Описаните в пункт 2 и пункт 6 от заповедта нарушения на служителката също не са осъществени. По т. 2 от акта жалбоподателката в изпълнение на задълженията да контролира дейността на училищата в района извършва проверка в ОУ "Акад. М. Димитров", с. Чупрене относно съхранението и движението на документи с фабричен номер (заповед № ОХ-654/19.10.2009 г.), дава задължителни предписания за отстраняване на констатираните нарушения с конкретни срокове и отговорници (заповед № 718/26.11.2009 г.) и приема доклади и отчети за извършеното (л. 72 - 79 от делото). По този начин жалбоподателката изпълнява задълженията са за контрол върху дейността на училището, както и на дейностите по изпълнение на задълженията по Наредба № 4/2003 г. в посоченото училище, т. е. не са налице нарушения по чл. 8, ал. 1, т. 5 и т. 10 от правилника и на т. 3 от длъжностната характеристика. От страна на жалбоподателката не е извършено и описаното в т. 6 от заповедта нарушение. Същата е уведомена след проверка за нарушението при определяне на заплатата на учителката Костова, но не е компетентна да даде предписания за отстраняването им с оглед функциите на началника на РИО, предвидени в чл. 8 от ПУДРИО. Освен това задължението по чл. 18 от правилника засяга нарушения, установени в дейността на училищата във връзка с провеждането на държавната политика в областта на образованието и в пряката дейност на училищата по провеждане на учебния процес, оборота на документи и др., в които не се включва определяне на работната заплата на учителите. Тези заплати се договарят с директора на съответното училище съгласно чл. 6, ал. 4 от Наредба № 2 от 18.02.2008 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (отм.). Поради това липсата на предписания от страна на жалбоподателката в този случай не представлява нарушение на изискванията на чл. 18 от ПУДРИО. Не е осъществено и нарушението, описано в т. 7 от заповедта за учебната 2008 - 2009 г. Обстоятелството, че жалбоподателката не е назначила комисия, която да осъществи контрол на отчетите и протоколите от унищожаването на документи с фабрична документация не съставлява неизпълнение на служебните задължения, тъй като такова задължение не е предвидено в чл. 86 - 88 от Наредба № 4/2003 г., уреждащи условията и реда за приемане, отчитане и унищожаване на документи с фабрична номерация. Представена е заповед (л. 91), издадена от жалбоподателката, с която е определен ред за съхранение на приемо-предавателните протоколи за документи с фабрична номерация, представено е и писмо до директорите на училищата в контролирания от Йорданова район да представят доклад за отчетността на документите с фабрична номерация съгласно изискванията на чл. 87, ал. 3 от Наредба № 4/16.04.2003 г. Заповедта и писмото са издадени в срока по чл. 87, ал. 1 от наредбата - след приключване на януарската поправителна сесия за учебната година 2008 - 2009 г. (поправителните изпити се полагат след приключване на учебната година - чл. 111, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и се провеждат на редовни и допълнителни сесии съгласно чл. 28, ал. 4 - 8 от Наредба № 3/2003 за системата за оценяване). С това жалбоподателката изпълнява задължението си по чл. 8, ал. 1, т. 10 от ПУДРИО да контролира дейността на директорите на училища по издаване на документи с фабрични номера и съхранява отчетни протоколи съгласно Наредба № 4 от 2003 г. за документите за системата на народната просвета (ДВ, бр. 41 от 2003 г.) за учебната 2008 - 2009 г. Обстоятелството, че част от отчетите на директорите на училища относно работата с документите с фабрична номерация за 2007 - 2008 г. не са изпратени в срок, не може да обоснове възникване на дисциплинарна отговорност на жалбоподателката Йорданова, тъй като същата няма задължение по чл. 87, ал. 3 от наредбата. Освен това описаните в т. 7 от заповедта нарушения по чл. 87 и чл. 88 от наредбата нарушения не представляват неизпълнение на задълженията по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ПУДРИО и на т. 1 от длъжностната характеристика на жалбоподателката. Цитираните норми, както се посочи по-горе, са свързани с контрола, който началникът на РИО следва да упражни върху дейността на регионалните инспекторати по образованието, а не върху дейността на училищата, т. е. допуснато е нарушение на формата на акта в тази част, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Съдът приема, че не са осъществени и нарушенията по т. 9 и т. 10 от заповедта. Фактът, че постоянно действащата експертна комисия е назначена от жалбоподателката на основание Закона за държавния архивен фонд (отм.) не е достатъчно да обоснове неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателката, тъй като не са посочени конкретни нарушения на актуалната нормативна уредба, свързани с определянето на състава на комисията и нейните правомощия, които са нарушени с цитираната заповед. В този смисъл е налице и порок във формата на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в посочения пункт, който е самостоятелно основание за отмяната й в тази част. Изброените в т. 10 от оспорения административен акт заповеди са издадени в съответствие с правомощията на жалбоподателката да определи служител, който да я замества при отсъствията й, да разпореди проверки от мобилни групи и промяна в състава на Екипа за комплексно педагогическо оценяване в РИО Видин. Заповедите, издадени до 30.06.2009 г. са постановени в съответствие с редакцията на нормата на чл. 8, ал. 1, т. 20 от ПУДРИО към момента. Неправилното правно основание за издаване на заповедите след влизане в сила на измененията на текста с ДВ, бр. 48/2009 г. (правомощията по т. 20 са включени в т. 21 на чл. 8, ал. 1 от правилника) не променят факта, че служителката има изброените по-горе правомощия (чл. 8, ал. 2 от правилника). Допълнително следва да се посочи, че нарушенията, допуснати при издаването на заповед № 61/4.02.2009 г. и заповед № 160/14.03.2009 г. не следва да се обсъждат, тъй като правото на дисциплинарнонаказващия орган да наложи наказание за това е преклудирано (чл. 94, ал. 1 от ЗДСл ). Правото на органа да наложи наказание е преклудирано поради изтичане на срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл и за нарушенията при водене на книгата за регистриране на заповедите на началника РИО - Видин за 2008 г., описани в т. 11 на заповедта, както и за пропуските, допуснати в трудовите и служебните досиета на служителите до 2009 г., както и за нарушенията при издаването на заповед за командировка от 30.01.2009 г. и при попълването на разходни касови ордери № № 25/30.01.2009 г., 30/18.02.2009 г., 35/26.02.2009 г. и 49/25.03.2009 г., изброени в пункт 12 на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. При постановяване на т. 11 и т. 12 от процесната заповед отново са допуснати нарушения на формата на акта. Изброени са пропуски във воденето на книгите за 2009 г., без да е посоченото точните норми, които са нарушени. Не са посочени конкретно досиетата на служителите, които не са попълнени с необходимите документи относно проведен инструктаж, както и конкретните служебни задължения, които жалбоподателката не е изпълнила и нормите, които е нарушила по този начин. Освен това от представените на л. 114 - 118 заповеди и копие от ведомост се установява, че инструктаж за безопасност и охрана на труда е проведен. В изброените в т. 11 от заповедта трудови досиета и трудови книжки не са посочени конкретно промените, които е следвало да бъдат нанесени през 2009 г. (както се посочи по-горе наказанието може да се наложи само за нарушения, извършени през този период), за да се установи какви и колко нарушения са допуснати, както и кои свои конкретни служебни задължения жалбоподателката не е изпълнила и съответно материалноправните норми, които е нарушила. В т. 12 от обжалвания административен акт не са конкретизирани и заповедите за командировка на служители, които не отговарят на изискванията на чл. 9 от Наредбата на командировките в страната. Определено е помещение за съхраняване на учрежденския архив, както и служител, който да отговаря за това помещение и да съхранява ключовете от него (заповед № ОХ-71/8.12.2006 г.). Поради това съдът приема, че не са допуснати нарушения на чл. 20 и 21 от Наредбата за реда за организирането, обработването, експертизата, съхраняването и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции, описани в т. 11 от процесната заповед. Представени са длъжностните характеристики на директорите на ОУ "Васил Левски", гр. Кула и на ОУ "Св. св. Кирил и Методий", гр. Димово (л. 119 - 131 от делото), т. е. не е допуснато и това, описано в т. 11 от заповедта, нарушение. Нарушенията във връзка с оформянето на разходни касови ордери № 151/26.05.2009 г., № 175/30.05.2009 г. и № 557/31.07.2009 г. са свързани със счетоводната дейност, чието изпълнение не е част от служебните задължения на жалбоподателката като началник на РИО - Видин. Поради това не може да се приеме, че същата носи отговорност за установените пропуски и съответно е допуснала неизпълнение на служебните задължения. В противоречие с доказателствата по делото е и изводът на дисциплинарнонаказващия орган за извършено от страна на жалбоподателката нарушение по т. 13, свързано с изразходването на финансови средства. Представени са договор, сключен с изпълнителя, сметка за изплатени суми и разходен касов ордер, в който е индивидуализиран получателят с трите си имена и ЕГН, посочено е основанието за плащане - "озвучаване на деня на талантите", както и сумата от 29.73 лв., т. е. основанието за плащане и лицето, извършило услугата са точно установени. Ето защо следва да се приеме, че извършеното плащане не е в нарушение на нормативните изисквания. Освен това и по този пункт е допуснато нарушение във формата на заповедта, тъй като нарушението не е индивидуализирано от дисциплинарнонаказващия орган. От общата формулировка, че жалбоподателката не е изпълнила задълженията си по чл. 8, ал. 1, т. 6 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образованието (ПУДРИО) при разпореждането с финансови средства, не може да се направи извод коя точно разпоредба от действащата нормативна уредба е нарушена и кои действия или бездействия служителката са в разрез със служебните задължения. Не са допуснати и нарушенията, описани в т. 14 и т. 15 на заповедта. Представените са договор за наемане на гараж за паркиране и съхранение на единия от служебните автомобили на РИО - Видин, както и заповед на директора на ПТГ "Васил Левски" - Видин, с която се разрешава домуването на служебния микробус на РИО - Видин в халето на гимназията (л. 172 - 174). Приложена е също и заповед от 3.12.2008 г., с която е определена разходната норма на гориво на служебните автомобили на РИО - Видин. В този случай също са допуснати нарушения на формата на акта, тъй като не са посочени конкретни норми, които са нарушени, а е направен общ извод за неизпълнение на задължение по чл. 8, ал. 1, т. 6 от ПУДРИО от страна на жалбоподателката. Представени са и утвърдени от страна на жалбоподателката Стратегия за управление на риска, Вътрешни правила за делегиране на правомощия във връзка с управленската отговорност на РИО - Видин, Вътрешни правила за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки, Вътрешни правила, регламентиращи командироването на служителите от РИО - Видин (л. 178 - 192), доказателства, които установяват изпълнение на служебните задължения в тази насока. Ето защо съдът приема, че не е допуснато и описаното в т. 15 от заповедта нарушение. Съдът намира, че от страна на служителката е извършено описаното в т. 8 от заповедта нарушение на служебните задължения - проверките по постъпилите сигнали за конфликт на интереси за директорите на две от училищата в района през есента на 2009 г., са извършени от лице, което не е определено от жалбоподателката по реда на чл. 25, ал. 2, т. 5 от ЗПРКИ (сега ЗПУКИ). По този начин служителката като началник на РИО - Видин, орган по назначаването за директорите на общинските училища (чл. 37, ал. 4 от Закона за народната просвета) не е изпълнила задължението си по чл. 25, ал. 2, т. 5 от ЗПРКИ (ЗПУКИ) - да определи служител, които да извърши проверката. Този пропуск обаче е поправен преди санкционирането на жалбоподателката, която със заповеди № 57/25.01.2010 и № 58/25.01.2010 г. (л. 95 и 96 от делото) определя служител, който на основание чл. 25, ал. 2, т. 5 от ЗПРКИ (сега ЗПУКИ), да извършва проверките по този закон и да съставя актовете за нарушения по чл. 43, ал. 1 от същия закон. По този начин последиците от нарушението към датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са отстранени. Установено е и нарушението, описано в т. 7 от заповедта за учебната 2007/2008 г. За тази учебна година жалбоподателката не е издала заповеди, с които да определи ред за съхранение на приемо-предавателните протоколи за документи с фабрична номерация и да изиска от директорите и ръководителите на институциите да представят доклад за отчетността на документите с фабрична номерация съгласно изискванията на чл. 87, ал. 3 от Наредба № 4/16.04.2003 г. Това бездействие е в нарушение на задължението по чл. 8, ал. 1, т. 10 от ПУДРИО, като началник на РИО - Видин да контролира дейността на директорите на училища по издаване на документи с фабрични номера и съхранява отчетни протоколи съгласно Наредба № 4 от 2003 г. за документите за системата на народната просвета (ДВ, бр. 41 от 2003 г.). Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира, че не са налице основания за налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Описаните в т. 1-6 и в т. 9 - 15 действия и бездействия на служителката не могат да се определят като нарушения на служебните задължения по изложените вече съображения. Поради това съдът приема, че в тези части не е установено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, съответно неизпълнение на служебните задължения по смисъл на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Това заедно с описаните по-горе формални нарушения и такива на административнопроизводствените правила в отделни части, обосновават извод, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Констатирани са само 2 нарушения на служебните задължения, като последиците от едното са отстранени преди приключване на служебната проверка и преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание (т. 8 от заповедта), които не могат да обосноват налагането на най-тежката дисциплинарна санкция. Липсват съображения, които да обосновават конкретната тежест на тези две нарушения на база на големия брой факти, изложени в заповедта, послужили като основание за санкциониране на служителката. Поради това не може да се направи извод, че тези два пропуска в работата са достатъчни за налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Освен това не са осъществени посочените в заповедта нарушения на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Факти, които да сочат, че от страна на служителката е допуснато поведение, уронващо престижа на службата, както и такова, което да се квалифицира като нарушение на нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл не са описани от дисциплинарнонаказващия орган. В тази част отново е допуснато противоречие между фактическите и правни основания за издаване на заповедта - фактическите обстоятелства сочат на неизпълнение на служебните задължения, а правното основание е свързано с нарушение на етичните правила. Това формално несъответствие е съществен порок във формата на акта, който е самостоятелно основание за отмяната му в тази част. Поради всичко изложено съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Министерството на образованието, младежта и науката следва да заплати на жалбоподателката сумата 300.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,