Решение № 218 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9880/2008 г.

Решение № 218 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9880/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Валентин Борисов Кръстев от гр. Перник, против решение № 64/23.04.2008 год., постановено по адм. дело № 165/2007 г. на Административен съд гр. Перник, с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед № 1139/14.05.2007 год. на кмета на община-Перник, с отказ за попълване на кадастралния план на гр. Перник, с границите на имот с пл. № 4651 и сградите, построени в УПИ IХ-4651, кв. 139 - "Варош и Табана" гр. Перник, тъй като е налице спор за материално право. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответните по делото страни - Евтим Кръстев, Вита Тасева, Йордан Йорданов и Сашо Йорданов се представляват от адв. Божкова, която пред съда, във възражение и в писмени бележки е развила съображения за неоснователност на жалбата, за правилност на съдебния акт, който се настоява да бъде оставен в сила, като обосновани и съобразен със закона и данните по делото. Кметът на община - Перник, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че направените от съда изводи са правилни и се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, както и от заключението на СТЕ. Съставеният Констативен акт на 6.03.2007 г. за непълноти и грешки, не е подписан от заинтересованите лица, чиито имуществени интереси като собственици на УПИ са засегнати. Законодателят е придал особено значение на мястото на съставянето и подписването на акта, с което се доказва, че между заявителя и тях няма имуществен спор, относно това попълване. В случая се е доказало точно обратното. Правилно съдът е приел, че липсата на подписи е равнозначно на отказ да се подпише акта. Заинтересованите страни са заявили несъгласие с изградената незаконно жилищна сграда от жалбоподателя на границата между неговия имот - УПИ IХ - 4651 и УПИ 46 50, собственост на Сашо и Йордан Йорданови и Вита Тасева, а такова несъгласие е изразил и брат му, с който са съсобственици в процесния УПИ. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна за производството страна, което я прави процесуално допустима. По съществото си същата е неоснователна. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед на кмета на община - Перник, с която се одобрява решението, с отказ за попълване на кадастралния план на града с границите на имот пл. № 4651 и сградите в него, е законосъобразна. Изложените в решението изводи съответстват на законовите изисквания и установеното по делото, поради което се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обосновано първостепенният съд е посочил, че е изискуем, съгласно чл. 53 ЗКИР подписан от заинтересованите лица констативен акт за непълноти и грешки, или влязло в сила съдебно решение по спор за материално право, а в случай като настоящия, когато такива не са налице, липсва и основание за удовлетворяване на искането за изменение на кадастралния план с попълване на границите и сградите в процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР, кадастърът може да се изменя само по съгласие на засегнатите собственици, документирано с подписите им върху акта за непълноти и грешки, или въз основа на съдебно решение. Разширителната норма на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри в частта, въвела като основание за изменение на кадастъра и нанасянето като имотни граници на регулационни линии по приложен устройствен план, правилно е отчетено от съда, че не следва да се прилага - по силата на чл. 15, ал. 2 ЗНА. Наредбата е издадена по законова делегация от чл. 31 ЗКИР, поради което и е недопустимо да противоречи на този закон. С оглед това, касационните оплаквания в жалбата, свеждащи се до нарушаването на неприложимата норма, са неоснователни - чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. противоречи на чл. 53 ЗКИР, тъй като разширява установената с него компетентност на кадастралната администрация. Тези пък, касаещи твърденията за образувана и неприключила процедура по § 184 ПЗР на ЗУТ не следва да бъдат коментирани като неотносими - те се отнасят до друго, самостоятелно административно производство. С оглед изложеното, решението е правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,