Решение № 3677 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1800/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Каварна, подадена чрез процесуален представител адвокат В. Савов, против Решение 2465/23.12.2024 г., постановено по административно дело 113/2022 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отменена Заповед 145/07.02.2022 г., разпореждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда правни изводи мотивирали го да отмени заповедта. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорената заповед. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от адвокат Лютакова, която моли да бъде уважена. Претендира сторените от общината съдебно-деловодни разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна Корнер ООД посредством писмен отговор, изготвен от адвокат Н. Василев оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага отмяна на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С процесната заповед е наредено на Корнер ООД да премахне строежи, квалифициран като незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, представляващи "Подпорна стена с алея и Тераса пред външен басейн, изградени в имот общинска собственост с идентификатор 72693.600.121 по КККР на [населено място], общ. Каварна. Първостепенният съд е отменил заповедта, развивайки съображения за допуснати нарушения във формата й, при неспазване на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че строежите не са били идентифицирани и описани в пълнота, административният орган е нарушил правилата на чл. 35 и чл. 36 АПК, като не е изяснил всички факти и обстоятелства за случая, като досежно терасата е развил мотива и, че същата не представлява строеж по смисъла на закона, а е преместваем обект. Възприетите от съда изводи не се споделят от настоящата инстанция. На първо място, неправилно първостепенният съд е възприел наличието на съществен порок във формата на заповедта, изразяващ се в недостатъчна идентификация на разпоредените за премахване обекти. Видно от съдържанието на оспорената заповед е, че в мотивите й същите са описани и индивидуализирани в достатъчна степен като вид, местоположение, конструкция и материали от които са изградени. Изрично е посочено, че са изградени в имот с идентификатор 72693.600.121 по КККР на [населено място], общ. Каварна частна общинска собственост, като обслужват хотел Роял бей и външния басейн към него, находящи се съседен имот с идентификатор 72693.600.83 по КККР на [населено място], собственост на Корнер ООД. Освен това мотивите за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж могат да се съдържат и извличат и от други документи, съставени с оглед подготовката и предстоящото й издаване, тоест представляващи част от административната преписка най-вече констативния акт, който като документ съставен от длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред, представлява официален документ и се ползва с материална доказателствена сила за изявленията и действията, извършени пред тях и от тях съгласно чл. 179 ГПК. Действително, точните размери на строежите не са посочени, но няма спор за вида и местоположението им, като и за това, че в имота, в който са изградени няма други подобни обекти. Не е допуснат порок във формата и съдържанието на оспорената заповед, тъй като строежите са описани и индивидуализирани в достатъчна степен, така, че по никакъв начин не се поражда съмнение относно предмета на разпореждане. На следващо място, независимо, че в заповедта не е отразена височината на подпорната стена, това не обуславя незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Съдът е имал задължението да се произнесе по този въпрос, и по-конкретно да установи дали стената не попада под приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУТ, според която норма не се изисква разрешение за строеж за подпорни стени с височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен. Всъщност на този въпрос е даден отговор от страна на вещото лице, изготвило заключение по първата съдебно-техническа експертиза, според което подпорната стена е с височина над 1,2 метра над нивото на прилежащия в основата й терен, поради което представлява строеж от шеста категория, за изграждането на който е било необходимо разрешение за строеж. На трето място, неправилен е изводът на първостепенния съд за това, че терасата представлява преместваем обект, а не строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. При определяне на един обект като преместваем следва да се вземат предвид кумулативно следните обстоятелства : На първо място неговото предназначение съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ - такива са само обектите, предназначени за увеселение, административни, търговски или други обслужващи дейности, обекти за временно обитаване при бедствия и свързани с отбраната или сигурността на страната; на второ място обектът следва да отговаря на условията, посочени в § 5, т. 80 ДР ЗУТ, тоест да няма характеристиките на строеж и да може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение, като поставянето му и/или премахването му да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Установено е, че терасата представлява сложна строителна конструкция, запазила здравина и устойчивост продължителен период от време, изградена е от метални профили и под от дървени греди, с монтиран парапет, прикрепена е към подпорната стена чрез планки и болтове, а дървените дъски са закрепени посредством болтови връзки и заварки. Предвид характеристиките и конструкцията на терасата, нейното преместване в пространството може да се осъществи чрез разглобяване, рязане и отделяне на съставните й елементи, при което би загубила своята индивидуализация и възможност да бъде използвана на друго място със същото предназначение, поради което и не притежава характеристиките на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Установено е, че строежите са изградени след 2012 г., по което време Корнер ООД е собственик на съседния имот и хотела, който обслужват, поради което правилно е посочен за адресат на заповедта, а посоченият период изключва необходимостта да се преценява тяхната търпимост. С оглед изложените мотиви, оспорената заповед, с която е наредено премахването на незаконни строежи представляващи Подпорна стена с алея и Тераса пред външен басейн, се явява законосъобразна. Постановена е от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалния и материален закон, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна. Като е възприел противното, съдът е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на Корнер ООД срещу Заповед 145/07.02.2022 г., издадена от Кмета на Община Каварна. При този изход на спора, в полза на Община Каварна следва да се присъдят сторените в хода на двете съдебни производства разноски, които са в общ размер на 4030 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,