Решение № 2968 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13887/2008 г.

Решение № 2968 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13887/2008 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Разград против решение № 69 от 24.09.2008 г. по адм. дело № 122/2008 г. на Административен съд - Разград. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, МБАЛ "Св. Иван Рилски" АД - Разград не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. За да отмени заповед № РД-09-424/14.07.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Разград в частта и по точка I. (едно римско) досежно наложени санкции в размер на 1980 лева във връзка с констатирани 11 нарушения и в частта по точка II. (две римско) за наложена санкция в размер на 180 лева, административният съд е приел, че упражнявайки правомощията си по чл. 254, ал. 2 от НРД 2006 органът е издал оспорения акт в нарушение на административнопроизводствените правила. Развитите от касатора доводи за недопустимост на обжалваното решение като постановено по образувано и проведено съдебно производство, в нарушение на чл. 150, ал. 1, т. 6 и чл. 152, ал. 1 АПК са неоснователни. Първоинстанционният съд е съобразил императивната норма на чл. 168 АПК, проверявайки изцяло законосъобразността на оспорената заповед. Всеки конкретен порок е самостоятелно основание за оспорването като съдът не е обвързан само от основанията въведени с жалбата. Подаването на последната директно до съда не обуславя недопустимост на образуваното съдебното производство. По делото е установено, че на МБАЛ "Св. Иван Рилски" АД - Разград е извършена тематична медицинска проверка по изпълнение на индивидуален договор № 17-0197/14.03.2008 г. Изготвен е медицински протокол № РД-13-112/20.05.2008 г., в който подробно са описани констатираните нарушения, допуснати от лечебното заведение. Против констатациите на проверяващия екип са подадени възражения, които са разгледани от арбитражната комисия. Последната не е постигнала решение поради равен брой противоположно гласували нейни членове. При така описаната фактическа обстановка директорът на РЗОК - Разград е издал заповед № РД-09-424/14.07.2008 г. Вместо да изложи конкретни мотиви е направил позоваване на медицинския протокол. Оспореният административен акт е незаконосъобразен поради липса на мотиви във връзка с възраженията на ИМП, че констатираните пропуски, изброени в медицинския протокол не съставляват нарушения. Обсъждането на този въпрос е условие за законосъобразност на атакуваната заповед. Съгласно чл. 254 от НРД 2006 г. в случаите, когато арбитражната комисия не достигне до решение по констатациите на лекарите-контрольори поради равен брой противоположни гласове директорът на РЗОК може да наложи санкциите предвидени в НРД, респ. договора с лечебното заведение. Решенията на комисията се вземат с обикновено мнозинство, но когато гласовете са равни, окончателното решение дали има нарушение и дали и каква санкция да се наложи се взема от директора на РЗОК. В предходни редакции на НРД, при хипотезата "равен брой гласове" на арбитражната комисия оставаха в сила констатациите на контролните органи. В НРД 2006 г. тази бивша редакция на правната норма е изоставена и директорът на РЗОК е органа, който трябва да мотивира своето решение, обсъждайки и направените в хода на административното производство възражения. Административният акт следва да бъде издаден, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на всички заинтересовани лица, ако такива са дадени, съответно направени. Буквалното възпроизвеждане на констатациите от медицинския протокол не замества задължението на административния орган да изложи мотиви при постановяването на своя административен акт, което е основание за неговата законосъобразност и гаранция за засегнатата страна да реализира пълноценно своето право на защита. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение