Решение № 8538 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5968/2020 г.

ВАСТрето отделение14.07.2021 г.

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 535 от 14.04.2020 г. по адм. д. 1083/2019 г. на Административен съд Бургас и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Бургас.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет гр. Бургас, чрез пълномощника си юрк. Галина Тенева, срещу решение 535/14.04.2020 г., постановено по адм. дело 1083/2019 г. по описа на Административен съд Бургас. В касационната жалба развива доводи за неговата неправилност и необоснованост, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателствата. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което жалбата да бъде оставена без уважение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците П. Пройков, И. Николов, А. Апостолова, А. Грозева, З. Воденичарова, с адрес гр. Бургас, бул. [адрес], А. Димова, А. Карагьозова, В. Иванова, И. Гагова, Д. Тончева, с адрес - гр. Бургас, бул. [адрес], в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си, адв. Н. Драганов от БАК, изразяват доводи за неоснователност на същата и молят първоинстанционното решение да се потвърди като правилно. Молят за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът приема същата за основателна. Производството пред Административния съд - Бургас се е развило по жалба на П. Пройков, И. Николов, А. Апостолова, А. Грозева, З. Воденичарова, с адрес гр. Бургас, бул. [адрес], А. Димова, А. Карагьозова, В. Иванова, И. Гагова, Д. Тончева, срещу Решение по т. 54 от Протокол 56 от 30.04.2019 г. на Общински съвет гр. Бургас, с което е прието решение за изграждане на 50 места за престой и паркиране на двуколесни превозни средства, включително мотори, мотопеди, велосипеди от всякакъв вид, в средната разделителна ивица на бул. Демокрация от кръстовището с ул. Пейо Яворов до пешеходната пътека с бул. Алеко Богориди. С обжалваното решение административният съд е уважил предявената жалба като е отменил Решение по т. 54 от Протокол 56 от 30.04.2019 г. на Общински съвет гр. Бургас. Присъдил е и разноските в общ размер на 510 лева. За да стигне до този извод Административен съд Бургас е приел, че в случая става въпрос за акт, издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му и съобразно разпоредбата чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА. Приел е, че същият следва да бъде съобщен на заинтересованите от него страни. Обосновал е интереса на жалбоподателите с обстоятелството, че притежават имоти в района на извършваното строителство и така се явяват пряко засегнати от съдържанието на оспореното решение. С оглед на това е счел, че актът на Общинския съвет е издаден при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в незаконосъобразно лишаване на жалбоподателите от възможността да участват в производството по приемане на Решението. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното съдебно решение за неправилно, а касационната жалба за ОСНОВАТЕЛНА. Решението на колективния орган на местното самоуправление т. 54 от Протокол 56 от 30.04.2019 г. на Общински съвет гр. Бургас, с което е прието решение за изграждане на 50 места за престой и паркиране на двуколесни превозни средства, включително мотори, мотопеди, велосипеди от всякакъв вид, в средната разделителна ивица на бул. Демокрация от кръстовището с ул. Пейо Яворов до пешеходната пътека с бул. Алеко Богориди (по-нататък и само Решението), представлява административен акт, приет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Съгласно чл. 140 КРБ, общината има право на собственост, която използва в интерес на териториалната общност, а орган на местното самоуправление, съгласно чл. 138 от Конституцията, е Общинският съвет. Именно последният е органът, оправомощен да осъществява местното самоуправление, като решава самостоятелно предоставените в неговата компетентност въпроси по чл. 17, ал. 1 ЗМСМА, а конкретните му правомощия са регламентирани в чл. 21 ЗМСМА. Настоящият случай, касаещ изграждане на паркинг за двуколесни превозни средства върху терен - общинско имущество, с начин на трайно застрояване първостепенна улица, попада в хипотезата на т. 8 на чл. 21 ЗМСМА - придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Въпреки, че не попада в нито една от трите категории административни актове /индивидуални, общи или нормативни/ и в този смисъл не подлежи на обжалване по реда на Глава десета от АПК, Решението на общинския съвет по чл. 21, т. 8 АПК е от особена значимост за интересите на общината, поради което законодателят е предвидил специално основание за неговия контрол. Съгласно чл. 8, ал. 11 ЗОС актовете на общинския съвет за разпореждане с имоти - общинска собственост, подлежат на обжалване. От съществено значение е обаче въпросът за правния интерес на лицата. В конкретния случай този въпрос е разрешен с определение по административно дело 10518/2019г. на ВАС. Решението на общинския съвет е по съществото си акт на разпореждане с общинско имущество по смисъла на чл. 8, ал. 11 ЗОС. Съгласно изричната разпоредба същия оспорването на решението на общинския съвет по чл. 21, т. 8 ЗМСМА е по реда на чл. 45 ЗМСМА, т.е. по реда на Административнопроцесуалния кодекс с оглед на посоченото в чл. 45, ал. 12 ЗМСМА. Видно от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 (7-дневен срок от приемането им) чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3. Правилникът за организацията и дейността на общинския съвет и взаимодействието му с общинската администрация на община Бургас (представен и приет в настоящето производство) е приет на основание чл. 22, ал. 1 ЗМСМА. Цитираната разпоредба даващ компетентност общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община да решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност, като приемат правилници, наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение. Нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен. В настоящия случай, основателни се явяват възраженията на касатора, че предвидената в Правилника процедура е надлежно изпълнена. Видно от разпоредбата на чл. 88 от Правилника, всички докладни записки се публикуват на интернет страницата на Общински съвет Бургас, което прави същите достъпни за всички и им дава възможност в предвидения срок да противопоставят възраженията си. С оглед на изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение се явяват основателни. Неправилен е изводът на Административен съд Бургас, че в случая жалбоподателите, като заинтересовани лица, са били незаконосъобразно лишени от възможността за участие в производството по приемане на оспореното решение, довело да съществено процесуално нарушение. Не са изложени обаче никакви други основания по съществото на спора, които настоящата инстанция да може да прецени. Анализът за законосъобраност на оспорения административен акт по чл. 146 от АПК не може да бъде направен за първи път в касационната инстанция. Ето защо, решението следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за ново произнасяне по останалите основания в чл. 146 от АПК. По искането за разноски следва да се произнесе съставът на АдмС-Бургас при новото разглеждане на делото. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на Трето отделение