Решение № 118 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 820/2014 г.

Решение № 118 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 820/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на К. И. К. за отмяна на влязло в сила решение № 591 от 20.09.13 г., постановено по в. гр. дело № 718/13 г. на Окръжен съд - Русе и потвърденото с него решение № 1086/14.06.13 г. по гр. дело № 1124/13 г. на Районен съд- Русе. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като твърди, че атакуваното решение се намира в противоречие с влязло в сила решение № 1227 от 29.06.12 г. по гр. дело № 1951/12 г. на Районен съд - Русе в частта, с което е уважена претенцията за изплащане на трудово възнаграждение за м. ноември 2011 г. Ответникът по молбата [фирма] [населено място] я оспорва и моли да бъде оставена без уважение. Претендира за разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Противоречието трябва да съществува между решенията, а не между техните мотиви. Нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени. Само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения подлежат на отмяна. В случая няма две влезли в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, които си противоречат. Двете дела са с различен предмет, поради което отмяната е недопустима. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен предявения иск от К. И. К. против [фирма] [населено място] за сумата 1818.35 лв, представляваща неизплатена част от трудовите му възнаграждения за периода от м. февруари 2010 г. до м. януари 2012 г., без да се претендира ТВ за м. ноември 2011 г., а с решение № 1227 от 29.06.12 г. по гр. дело № 1951/12 г. на РС - Русе в полза на ищеца е присъдена сумата 222.90 лв неплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2011 г., ведно със законната лихва от 13.03.12 г. Липсва идентитет между двете дела, поради което не е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на атакуваното решение. С оглед изхода на производството в полза на ответника по молбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.