Решение № 6294 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 24/2009 г.

Решение № 6294 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 24/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Плевен, против решение № 561 от 24.10.2008 г. по адм. дело № 339 по описа за 2008 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена издадената от касатора писмена покана № 29-05-998/ 10.03.2008 г. за възстановяване на сумата 405.15 лв. (348.44 лв. главница и 56.71 лв. - лихви). Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно прилагане на чл. 233 и чл. 234 от НРД, 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Ответницата ЕТ "Д-р Олга Илиева", гр. Левски, обл. Плевен, не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд прие следното: Решението на Административен съд - гр. Плевен е неправилно в частта, с която писмена покана № 29-05-998 от 10.03.2008 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Плевен, е отменена за определеното задължение на ЕТ "Д-р Олга Илиева", гр. Левски - амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - за възстановяване в полза на РЗОК на сумата 348.44 лв., произхождаща от неправомерно получени суми през периода м. февруари 2006 г. - м. март 2007 г. за 39 починали ЗЗОЛ, посочени поименно в приложената справка към финансов протокол № 676/28.12.2007 г. Първоинстанционният административен съд е приложил неправилно материалноправната норма на чл. 233, ал. 1 от НРД, 2006 г., която създава задължение за изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) да възстанови получените от НЗОК суми без правно основание в случаите, когато това е установено при проверка от контролните органи на РЗОК. Сумите, които РЗОК - Плевен е заплатила на ЕТ "Д-р Олга Илиева", гр. Левски, за медицинско обслужване на починали лица от пациентската й листа, са получени в нарушение на чл. 138, ал. 3 от НРД, 2006 г. Получените без правно основание суми подлежат на възстановяване по силата на закона. При извършена по нормативния ред констатация за неоснователното им получаване директорът на РЗОК е длъжен да издаде писмена покана по чл. 234, ал. 2 от НРД, 2006 г. Незаконосъобразно съдът е приел, че административният орган има право на свободна преценка да избере друго решение в рамките на закона, а издадената от него писмена покана е незаконосъобразна поради липса на мотиви. По настоящето дело е установено, че финансовата проверка на ЕТ "Д-р Олга Илиева", гр. Левски, е назначена със заповед № РД 08-1298 от 18.12.2007 г. на Директора на РЗОК - Плевен. За резултатите е съставен финансов протокол № 676 / 28.12.2007 г. с приложена справка за починалите ЗЗОЛ, които са посочени с трите им имена, ЕГН и дата на смъртта. Спазено е изискването по чл. 234, ал. 1, изр. 1 от НРД, 2006 г. за съставяне на протокол за неоснователно получени суми № 677 от 28.12.2007 г. На 04.01.2008 г. ИМП е представил възражение пред директора на РЗОК по реда на чл. 234, ал. 1, изр. 2 от НРД, 2006 г. За директора на РЗОК не съществува нормативно задължение да се произнесе с отделен акт по постъпилото възражение. С оспорената писмена покана № 29-05-998/10.03.2008 г. той е разпоредил възстановяване на сумите, мотивиран от съставения финансов протокол. Фактическите и правните основания за издаване на акта са ясно изложени в придружаващите писмената покана документи, поради което не е налице пречка за осъществяване на съдебен контрол за законо-съобразност. На основание чл. 138, ал. 3 от НРД, 2006 г. броят на ЗЗОЛ, за които НЗОК заплаща суми по чл. 137, ал. 1, т. 1 за медицинско обслужване, се определя към последно число на месеца или датата на прекратяване на договора. Съгласно заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза общият размер на получените суми за починали задължително здравноосигурени лица е определен правилно. НЗОК е изплатила суми за ЗЗОЛ, които към последното число на месеца са били починали, при първоначална липса на основание. На основание чл. 233, ал. 1 от НРД, 2006 г. неоснователно получените суми подлежат на възстановяване от получилия ги ИМП без оглед на неговата добросъвестност или невиновното му поведение. Без правно значение са и доводите във връзка с бездействието на длъжностни лица на РЗОК и пропуска да се извърши своевременна актуализация на данните по регистрите. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която писмена покана № 29-05-998 от 10.03.2008 г. на Директора на РЗОК - Плевен е отменена за определеното задължение за възстановяване на сумата 348.44 лв. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Решението на Административен съд - гр. Плевен следва да бъде оставено в сила в частта, с която писмена покана № 29-05-998 / 10.03. 2008 г. на Директора на РЗОК - Плевен е отменена за определеното задължение за възстановяване на лихви в размер на 56.71 лв. По силата на общото правило на чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субсидиарно приложимо на основание § 3 от допълнителните и заключителните разпоредби на сключения между страните договор, задължението за лихви възниква от деня на забавата. На основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД изискуемостта на задължението, за което няма определен срок за изпълнение, настъпва след отправена покана от кредитора. За периода от първото плащане на 27.02.2006 г. до датата на издаване на писмената покана 27.03.2007 г. не се дължат лихви върху неоснователно получените суми. С оглед изхода на делото ЕТ "Д-р Олга Илиева", гр. Левски, има право на деловодни разноски в размер на 28.20 лв. съразмерно на уважената част на жалбата от 56.71 лв., а РЗОК - Плевен - на 165 лв. по съразмерност на 348.44 лв. (40 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 25 лв. държавна такса за касационна инстанция и 100 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция). Деловодните разноски за двете инстанции се присъждат по компенсация. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,