Решение № 5257 от 1.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

ВАСОсмо отделение01.06.2022 г.докладчик Александър Митрев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4427/05.07.2021 г., постановено по адм. дело 3629/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Гери 81 ЕООД, [ЕИК], с адрес за кореспонденция гр. София, [жк], [улица] да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 1146 лв. (хиляда сто четиридесет и шест лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Гери 81 ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Димчева, против Решение 4427/05.07.2021 г., постановено по адм. дело 3629/2020 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ Р-22002219001171-091-001/19.11.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - гр.София, потвърден с Решение 256 от 14.02.2020г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП"/ София при Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е възпроизвел становищетo на органите по приходите, с което не са признали отписването на стоките поради бракуването им. Развива подробни съображения в касационната жалба в тази насока. Иска отмяна на решението и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав. В случай, че спора се разгледа по същество, моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отмени процесния РА. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрк. Згурева, оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание и иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1146лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на РА Р-22002219001171-091-001/19.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр.София, потвърден с Решение 256 от 14.02.2020г. на директора на дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на Гери 81 ЕООД са установени задължения за данък добавена стойност по ЗДДС за данъчен период м. 10.2016 г, в размер на 14 935,97 лв. - данък и 5 040,14 лв. лихви за забава, както и в частта на начислените лихви за данъчни периоди м. 11.2016 г. и м. 12.2016 г. в размер на 559.20лв. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА, като е осъдил Гери 81 ЕООД да заплати разноските по делото. От фактическа страна съдът е приел, че на дружеството е извършена инвентаризация в стопанисвания от него ресторант Чинарите , находящ се в Червен бряг, при която е установено несъответствие между фактическите наличности на стоки и материали в търговския обект и осчетоводените /заведените/ по сметки от гр. 30 стоково-материални запаси. По данни от съставения в резултата на проверката Протокол 0202533/28.10.2016 г., в обекта са установени налични стоки на стойност 12 080,80 лв. и материали за 3 917,56 лв. Стойността на стоките е опредена по продажни цени /по данни от менюто в обекта/, а стойността на материалите е определена по цени на придобиването им. Средната надценка е съобразена с декларираната от управителя на дружеството - в размер на 95%. С оглед на това стойността на придобиване на установената наличност от стоки 12 080,80 лв. /с ДДС и надценка/ се изчислява на 5 162,74 лв. без ДДС. Така отчетната стойност на установените стоково-материални запаси на 28.10.2016 г. в ресторант Чинарите се равнява на 9 080,30 лв., включваща: стоки в размер на 5 162,74 лв.; материали за приготвяне на ястия в размер на 3 809,38 лв. и материали за бита в размер на 108,18 лв. Съобразена е и представената от ревизираното лице оборотна ведомост към 28.10.2017 г., съгласно която по счетоводни данни наличните материали /по сметка 302/ са в размер на 1 283,15 лв., а заприходените стоки /по сметка 304/ са в размер на 8 416,31 лв. Т. е. налице е разлика в стоково-материалните запаси в размер на 619,16 лв., които по счетоводни данни се водят за налични, но фактически не се намират в патримониума на предприятието. Отделно към 28.10.2016 г. е констатирано извършено осчетоводяване чрез съставяне на статията: дебит сметка 122 Неразпределена печалба от минали години срещу кредит сметка 304 Стоки на стойност 82 665,19 лв. Основание за това, според представеното становище от страна на дружеството е, че в резултат на извършената инвентаризация на 28.10.2016 г., счетоводната наличност на стоките по сметка 304 не е реална. Така стоките, които не са установени при извършената инвентаризация са отписани през м. 10.2016 г., отчитайки фундаментална грешка чрез прилагане на препоръчителния подход по смисъла на цитирания счетоводен стандарт. Позовавайки се на данните от оборотната ведомост за 2016 г., органите по приходите са установили, че неразпределената печалба към 01.01.2016 г. е в размер на 4 752,80 лв., а намалението на същата в резултат на отчетената счетоводна грешка е 82 665,19 лв., т. е. в размер по-голям от салдото на неразпределената печалба преди намалението от страна на дружеството. Разликата е следвало да се отчете като непокрита загуба от минали години, тъй като съгласно изискванията на т. 7.1.2 от НСС 8 - когато намалението на неразпределената печалба е по-голямо от салдото на неразпределената печалба преди намалението, разликата се отчита като непокрита загуба от минали години. Посочено е също, че ревизираното лице не е извършило преизчисляване на сравнителната информация от предходния отчетен период. С оглед на това и предвид спецификата на дейността /ресторантьорство/ на задълженото лице, органите по приходите са приели, че установеното при инвентаризацията разминаване в размер на 619,60 лв. и отписаните по счетоводни данни стоки в резултат на отчетената счетоводна грешка в размер на 82 665,19 лв. са неотчетени липси на стоково-материални запаси, за които трябва да бъде коригиран ползвания данъчен кредит съгласно изискванията на чл. 79 от ЗДДС.Органите по приходите са оспорили релевантността на представените от задълженото лице заповеди за провеждане на инвентаризации, с приложени към тях протоколи за брак за предходни данъчни периоди, аргументирайки се с липсата на връзка между тях и фактическото бракуване на стоките. В протоколите се съдържало единствено информация за причините /изтичане срока на годност на стоките/, довели до отписването /бракуването/ на стоково-материалните запаси, без да е определен нормативният акт, удостоверяващ допустимите норми на брак за съответния вид дейност. Липсва информация относно конкретните партиди на придобиване и посочен срок на годност за всеки конкретен вид бракувана стока, както и доказателства за начина и мястото на тяхното унищожаване. Съдътслед извършена проверка е установил, че РА е издаден от компетентен орган в необходимата форма при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При тази фактическа обстановка съдът е приел процесния РА за законосъобразен. АССГ е стигнал до извод, че представените протоколи за бракуване на материални запаси не са съпроводени с документ, удостоверяващ допустимите норми на брак, определени за съответния вид дейност, в който е посочен срокът на годност и е определен обичайният за съответната дейност размер на брак за всяка партида или стоково-материален запас. Според съда не са представени и доказателства как е унищожена бракуваната стока. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 80 от ЗДДС предвижда ограничения за корекциите на данъчния кредит, съгласно чл. 79 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.2 от ЗДДС корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на: т.5 "брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен с съгласно изискванията на нормативен акт". В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на предпоставките по чл. 80 ал. 2 т. 5 от ЗДДС. С оглед на това, представените протоколи за бракуване на материални запаси следва да бъдат съпроводени с документ, удостоверяващ допустимите норми на брак, определени за съответния вид дейност, в който е посочен срокът на годност и е определен обичайният за съответната дейност размер на брак за всяка партида или стоково материален запас. Доказателства в тази насока не са представени. Неангажиране на доказателства за това, какво е направено със стоките, за които се твърди, че са бракувани, навежда на извод, че не се касае за брак.В процесния случай, органите на приходната администрация, са установили по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, субсумиращи се в хипотезата на чл. 79, ал.3 от ЗДДС. Липсват касационни оплаквания относно частта на РА с начислените лихви за м.11 и м.12.2016г. След извършена проверка по чл. 218, ал.2 от АПК настоящият касационен състав установи, че решението в тази част също е правилно. Като се е произнесъл в същия смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника е основателно. В полза на НАП следва да се присъди сумата от 1146 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,