Решение № 4111 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6291/2011 г.

Решение № 4111 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6291/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на "Малвекс" ЕООД град София, представлявано от Управителя Антонио Иванов, против Решение от 22.02.2011 г. на СГС по адм. д. № 29 по описа за 2010 г., с което като неоснователна е отхвърлена жалбата на касатора против ДРА № 588/04.11.2004 г. на ръководител екип в ДП"Подуяне" в частта в която е потвърден с решение № 1737 от 08.07.2005 г., издадено от Директора на РДД град София. В касационната жалба се правят оплаквания, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила. Иска се отмяна на решението, отмяна на спорната част от РА. Не се претендират разноски по делото. Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрк. Калоферова, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице и в преклузивния срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следното: За да отхвърли жалбата против ДРА в частта относно непризнатия данъчен кредит по доставките на: "Ферит - Инженеринг" ЕООД в размер на 20 578,74 лв. за данъчен период м. 10.2003 г.; "Металкорект- ом" ЕООД в размер на 20 956,53 лв. за данъчен период м. 11.2003 г.; ЕТ"Ланселот- Чавдар Спасов" в размер на 2 597,40 лв.; за данъчен период м. 11.2003 г.; ЕТ "Риас- Слави Раев" в размер на 3848 лв. за данъчен период м. 02.2004 г. съдът е приел, че ревизионното производство е протекло по реда на ЗДДС в сила до 31.12.2006 г., отменен с последвалия го ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. Правилно и законосъобразно по отношение на доставчиците "Ферит Инженеринг " ЕООД и "Металкорект- Ком" ЕООД ревизиращите са се позовали на липса на начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. При извършената насрещна проверка на дружествата, представители на двете дружества не са намерени на декларираните от тях данъчни адреси, както и не са били представени търсените доказателства от значение за определяне на данъчните задължения на данъчния субект. Констатирано е, че ДДС не е платен по ДДС- сметка. Ненамирането на адреса на този доставчик е поставило данъчните органи в невъзможност да извършат проверка в счетоводството и да установят налице ли е нередовно начисляване на ДДС, отразен ли е същият в счетоводството му като задължение към ДБ. Издаването на фактура не е право- пораждащ факт на възникване право на данъчен кредит, а само едно от условията за неговото начисляване. СГС е приел, че констатациите на ДРА относно липса на доказателства за начисляване на ДДС от страна на посочените преки доставчици не са опровергани, тъй като при първоначалното разглеждане на делото е прието заключение на вещо лице, което е извършило проверка в счетоводството на доставчика "Ферит - Инженеринг" ЕООД на адрес, различен от декларирания данъчен адрес и при фирма, за която вещото лице е поддържало, че е водила счетоводството на доставчика.. Относно отказания данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Ланселот - Чавдар Спасов" и на ЕТ "Риас-Слави Раев", съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4, вр. чл. 65, ал. 5 от ЗДДС и следва да му бъде отказано право на признаване на данъчен кредит. От събраните по делото доказателства е видно, че предходните доставчици на жалбоподателя по отношение на които са определени данъчните му задължения по реда на чл. 65 от ЗДДС /отм./ не са представили търсените от данъчния орган в хода на ревизията документи. В частта относно непризнатия данъчен кредит по доставките на "Ферит Инженеринг" ЕООД и "Металкорект - Ком" ЕООД решението е неправилно, а жалбата основателна. В хода на данъчната ревизия посочените като преки доставчици "Ферит Инженеринг " ЕООД и "Металкорект - Ком" ЕООД не са бил открити на декларирания данъчен адрес и това е послужило като основание да се приеме, че не може да се установи факта на начисляване на ДДС по техните доставки с получател ревизираното лице. Като основен мотив за отказа за признаване на данъчен кредит е посочено липсата на доказателства за реалното внасяне на ДДС от доставчика по фактурите. Неправилен е извода на съда, че за да претендира възстановяване на данъчен кредит, по безспорен начин следва да се установи, че доставчиците по сделките са внесли ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС /отм/ законодателят изисква данъкът по облагаема доставка да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от доставчика, а той се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри / дневника за продажби/ и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка -декларация. Самото внасяне на данъка не е елемент от фактическия състава, обуславящ правото на данъчен кредит на получателя. Видно от процесния ДРА, представените по делото фактури, ведно с касовите бонове към тях, ПИНП на двете дружества, фактурите са издадени от тях и по тях са извършени плащания документирани с дневни фискални бонове. Фактурите са платени в данъчния период в който са издадени и са отразени в подадените дневници продажби и СД по ЗДДС за периода. Отразени са в регистрите по чл. 104 от ЗДДС. В този смисъл е и заключението на изготвената ССЕ. Вещото лице е проверило счетоводството на доставчиците, при които е установило, че за всички фактури по процесните доставки е установено наличието на всички елементи от сложния фактически състав на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. Необосновано съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в тази му част, посочвайки като мотив, че проверка в счетоводството на "Ферит инженеринг" ЕООД не е извършвана, а такава е извършена в счетоводната къща, обслужваща дружеството. Данъчното законодателство не забранява счетоводството на данъчния субект да се води от друго лице, каквото в случая е посочената експертна фирма. При липса на твърдения за нереалност на доставките и събрани достатъчно доказателства за наличието на всички кумулативни предпоставки на чл. 64 ЗДДС касационната инстанция намира, че СГС е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение в тази част, което следва да бъде отменено. Следва да бъде отменено и решението в частта за разноските. В останалата част решението е правилно, а жалбата неоснователна. На жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по фактури с издатели "ЕТ"Ланселот- Чавдар Спасов" и ЕТ" Риас- Слави Раев" на основание чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4, вр. чл. 65, ал. 5 от ЗДДС заради техни предходни доставчици. Жалбоподателя не е оборил фактическите констатации за липса на доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки по които лицето е получател по отношение на доставката, включително и чрез представяне на ДРА издаден на предходните доставчици ЕТ"Ланселот- Чавдар Спасов" и Ет "Риасслави Раев". От приетия като доказателство по делото ДРА № 144/29.11.2004 г. по ЗДДС /отм./ на ЕТ "Ланселот-Чавдар Спасов", включващ периода на м. 11.2003 г., явяващ се процесен по настоящия спор, както и от приетата и неоспорена ССЕ се установява, че на прекия доставчик ЕТ"Ланселот- Чавдар Спасов" е отказан данъчен кредит по доставки от "Виктория- Т. С" ЕООД по същите фактури, заради които е отказан данъчен кредит и на жалбоподателя. По същия начин стои въпросът и с отказания данъчен кредит за м. 02.2004 г. по доставките ЕТ"Риас- Слави Раев". От приетия като доказателство по делото ДРА№ 919/25.05.2005 г. по ЗДДС на ЕТ"Риас- Слави Раев" касаещ процесния данъчен период се установява, че му е отказан данъчен кредит по доставки от "Червена роза " ООД по същата фактура, заради която е отказан данъчен кредит и на "Малвекс" ЕООД с процесния ревизионен акт. Липсата на корекции по сделките на ЕТ"Ланселот- Чавдар Спасов" и ЕТ"Риас- Слави Раев" през същия данъчен период не е равнозначна на удостоверяване на извършването и. В тази част съдебното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, не е неправилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221-222 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение