Решение № 11501 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13410/2014 г.

Решение № 11501 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13410/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "ПИРИН ТЕКС" ЕООД, ЕИК 811131069 със седалище и адрес на управление гр. Гоце Делчев, чрез пълномощника адв. Илия Бобев, срещу Решение № 4437 от 30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 7500/2013 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност поради допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените в производството разноски. Ответната страна - Национална агенция за приходите, ТД "Големи данъкоплатци и осигурители", чрез пълномощника си юрк. Миглена Марчева, в писмени бележки, възразява срещу основателността на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Присъждането на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по данъчни дела изрично е предвидено в чл. 161 ДОПК, а съгласно чл. 80 ГПК разноските, вкл. и за адвокатско възнаграждение следва да се поискат най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, която съдебна инстанция преценява основателността и размера му. В противен случай страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, като правото да се претендира адвокатското възнаграждение се преклудира. С предявяването на иск по реда на ЗОДОВ, с който се претендират такива разноски е заобикаляне на тези специалните разпоредби на ДОПК и ГПК. Отделно от това счита, че не са налице вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При това положение обжалваното съдебно решение счита за законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от "ПИРИН ТЕКС" ЕООД срещу НАП, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати имуществени вреди, претърпени вследствие отмяната на незаконосъобразен административен акт, в размер на 37 380 лева. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че така претендираната сума представлява дължимо и платено адвокатско възнаграждение от ищеца на адвокат Бобев, на основание резултата от обжалването на Ревизионен акт № 291100022 от 1.04.2011 г. пред АССГ - адм. дело 10040/2011 г. по описа на съда в частта, в която ревизионният акт е отменен за определените с него задължения по ЗДДС в размер на 320 062, 22 лв. и 74 189,09 лв., в която част решението не е оспорено и е влязло в сила и договор за правно обслужване и съдействие, сключен на 21.10.2011 г. между ищеца и адвокат Бобев във връзка с оспорването на отменения ревизионен акт. Приел е още, че е налице отменен по надлежния ред административен акт - основание по чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на исковата претенция и материално- правно основание по чл. 19, ал. 1 ЗНАП за търсене на отговорност от Агенцията за вреди. Вредата, която се претендира е за адвокатско възнаграждение в размер на 37 380 лв. по договор за правно обслужване и съдействие, сключен на 21.10.2011 г. между ищеца и адвокат Бобев във връзка с оспорването на отменения ревизионен акт. Тази сума е изплатена по силата на чл. 4, ал. 2 от този договор. Съгласно текста, страните определят дължимото възнаграждение с допълнително споразумение, в размер "на до 7%" върху стойността на определените с ревизионния акт данъчни задължения, които са отменени при обжалването пред административния съд. В същата разпоредба се съдържа и второ изречение, съгласно което размерът на дължимото възнаграждение се определя като процент от уважената с влязло в сила решение част от иска. " Представен е анекс към този договор от 19.06.2013 г., съгласно който, на основание частичното влизане в сила на съдебното решение, възниквало задължение за плащане на 89% от общо договореното възнаграждение или 37 380 лв. без ДДС, за която сума са представени фактура № 57 от 19.06.2013 г., издадена от адвоката и доказателства за плащането й с платежно нареждане от ищеца от дата 21.06.2013 г. Съдът обаче не е установил наличието на третия елемент на специалната безвиновна отговорност - причинната връзка между незаконосъобразния акт и претърпяната вреда, тъй като вредата произтича от плащане въз основа на договореност между ищеца и адвоката, което плащане не е предявено за присъждането му като разноски в рамките на процеса по оспорването на ревизионния акт. Касае се за заплатено допълнително възнаграждение на адвоката след приключване на съдебното дело, което съгласно приложения договор е обусловено от изхода на процеса, поради което съдът е приел, че не може да се квалифицира като вреди, произтичащи непосредствено от незаконосъобразен административен акт. Решението е правилно. Разноските в процеса са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК са държавни такси и разходи за производството. Към последните се включва, съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв. Когато съдът отмени обжалвания административен акт, респ. отказа да бъде издаден такъв, или прекрати делото поради оттегляне на акта, разноските по производството, вкл. възнаграждението на адвоката, се възстановяват от бюджета на органа, който го е издал, съответно оттеглил. Разноските, които търговското дружество претендира за обезвреда са направени в производство по оспорване на ревизионен акт, издаден от органа по приходите при ТД на НАП. Съгласно чл. 161, ал. 1 от приложимия за конкретния случай специален процесуален закон - ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. Съдът е в правомощието си, съгласно ал. 2 на текста, да присъди по-нисък размер на разноските при прекомерно възнаграждение за адвокат, без оглед на правната и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Страната обаче, която е поискала присъждане на разноските, представя на съда списък на разходите, направени в производството по оспорването, най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, тъй като в противен случай няма право да иска изменение на решението на съда в тази част (чл. 80 ГПК). Изискването е свързано, както с нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно която на възмездяване подлежат само заплатените от страната разноски - "Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.", така и с тази на ал. 3 и ал. 5 на текста. В противен случай се нарушава принципа на равнопоставеност на страните в процеса. Този извод не противоречи на чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата, който предвижда възможност за отлагане на плащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя в зависимост от изхода на спора. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в т. ч. и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК. (вж. Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК) Да не се представят доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение или договорено такова пред решаващия оспорването съд, а впоследствие да се търсят по реда на друг специален закон - ЗОДОВ е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, която сочи, че при наличието на специален ред за обезщетяване, т. е. в случая възстановяване на направените при оспорването разходи, е недопустимо същите суми да бъдат търсени от НАП по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При проверката на обжалвания съдебен акт, на основанията посочени в чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което същото ще следва да остане в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение