Решение № 199 от 30.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2432/2015 г.

Решение № 199 от 30.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2432/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. Е. срещу решение № 369 от 24.02.2015 г. по в. гр. д. № 3693/2014 г. на Софийски апелативен съд. С решението в обжалваната част е потвърдено решение № 5827 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 3894/2013 г. на СГС в частта, с която предявеният от М. П. Е. срещу ЗК "О. ", чрез ЗК "О. - клон България" К., иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП от 13.10.2012 г., ведно със законната лихва от 13.10.2012 г. е отхвърлен за разликата над сумата от 40 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че в мотивите на съдебното решение не са съобразени всички критерии за определяне на присъденото обезщетение като справедливо, а и липсва коментар на обема на претърпените от пострадалия физически болки и страдания, както и на другите критерии, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение, за произтичащите от непозволеното увреждане неимуществени вреди, според дадените с ППВС № 4/68 г., задължителни за съдилищата разяснения. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и уважаване на предявения иск в пълен размер, както и присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция и пред ВКС. Ответникът по касация ЗК "О. ", чрез ЗК "О. - клон България" К. заявява становище за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С определение № 433 от 08.06.2016 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение, с което искът по чл. 226, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 40 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., въззивният съд е приел, че претърпените от ищеца увреждания и получените като техен резултат болки и страдания, периодът на възстановяване, сегашното състояние и възрастта на ищеца, както и датата на настъпване на застрахователното събитие, водят до извод за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лв. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика /обобщена в ППВС № 4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК - решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., ТК, II т. о., решение № 130 от 09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., и мн. др. /, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид, както възрастта на пострадалия, характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Въззивното решение е постановено в отклонение с цитираната задължителна практика, което налага и частичната му отмяна на основание чл. 281, т. 3 от ГПК, както поради несъобразяването на въззивния съд с всички обективно съществуващи и установени факти, свързани със състоянието на пострадалия, така и поради неотчитане в тяхната цялост на визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди. Установените по делото увреждания на тридесет и девет годишния към момента на ПТП ищец /счупване на лявата седалищна кост и дясната срамна кост на таза, счупване на 6-то, 7-мо ребро вдясно и 5-то ребро отпред, травматичен шок/, продължителността на проведеното лечение /период от около четири месеца/, интензитетът и продължителността на претърпените от ищеца физически и емоционални болки и страдания, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /§ 27, ал. 2 от ПЗР на КЗ (отм.), мотивират настоящия състав да приеме, че справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, е размер на обезщетението за неимуществени вреди от 55 000 лв. Като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 40 000 лв. до сумата от 55 000 лв., въззивният съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, а спорът следва да се разреши по същество, като се присъди на касатора допълнително обезщетение в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от момента на произшествието - 13.10.2012 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора по иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му за присъждане на разноски в полза на ответника над сумата от 1092.19 лв., както и в частта, с която в полза на ответника са присъдени разноски пред въззивната инстанция над сумата от 810.94 лв. В останалата част обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация дължи на касатора направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 900 лв. Разноски пред въззивната инстанция в полза на ищеца не следва да се присъждат, тъй като по тях /предвид изричното заявление, че не се претендират, направено от процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание пред САС от 27.10.2015 г./, липсва произнасяне от въззивния съд. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът по касация дължи заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 600 лв., заплащане на държавна такса за въззивното производство в размер на 300 лв. и държавна такса за касационното производство в размер на 300 лв. Касаторът дължи на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 810.94 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение