Решение № 8463 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10969/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Криейтив Уит Ю ООД, със седалище и адрес гр. София, ул. Доспат 23А, ет. 3, представлявано от управителя М. Шишкова, чрез представител по пълномощие адв. Д. Петров от Софийска адвокатска колегия, против Решение 3758/08.06.2023 год., поправено с Решение 6198/20.10.2023 год., постановено по адм. дело 5651/2022 год. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение РС-56-(1)/20.04.2022 год. на председателя на Патентното ведомство (ПВ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е оставена без уважение жалбата на Криейтив Уит Ю ООД срещу Решение от 23.08.2021 год. за пълен отказ от регистрация на марка с вх. 161118 Карти срещу българщината, словна, и дружеството е осъдено за разноски. Заявено е твърдение, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда за законосъобразност на административния акт, като твърди, че същият е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, както и с трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Върховния административен съд (ВАС). Счита, че съдът недопустимо е допълнил мотивите на административния акт, като е приел, че органът се е позовал на правното основание по чл. 11, ал. 1, т. 6, предл. 2 от ЗМГО, без това изрично да е посочено в акта. Доколкото органът е посочил, че е приложена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗМГО за забрана на регистрацията на марки, които противоречат на обществения ред и добрите нрави, накърнявайки общоприетите правила за благоприличие и уважение и е изложил мотиви за значението и на двете понятия, а тези понятия имат свое самостоятелно съдържание и са регламентирани като самостоятелни основания за отказ от регистрация на марка, то в административния акт не е посочено коя от двете хипотези органът е счел, че е налице, нито е мотивирал наличието и на двете. Според касатора, доколкото семантично в думата абсолютно е залегнала идеята за всеобхватност, неограниченост и пълнота, то двете основания, посочени в нормата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗМГО, като абсолютни основания за отказ от регистрация на марка, следва да бъдат възприемани от съвкупното българско общество като нарушение на обществения ред и добрите нрави. В тази връзка се сочи, че съдът неправилно е приложил материалните предпоставки за отказа, като е възприел, че потребителите на продукта Карти срещу българщината няма да намерят нищо смущаващо и обидно в регистрираната марка, за разлика от възприятието на широката общественост, като по този начин е преценил проявлението на предпоставката спрямо определена част от обществото. На следващо място, касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че оценката за противоречие с обществения ред и/или добрите нрави следва да бъде направена въз основа на критериите за разумен индивид със средни прагове на чувствителност и толерантност, без да определи какви са тези критерии, както и че потребителите не могат да бъдат ограничавани до тези, към които пряко са насочени стоките и услугите, чиято регистрация се иска. По мнение на оспорващия, нито административният орган, нито съдът са провели анализ на всички относими към случая обстоятелства с оглед начина на възприемане от потребителите на процесния знак по отношение на заявените стоки или услуги. Твърди, че е взето предвид единствено речниковото значение на думата българщина, което не е променено в последните 5 десетилетия, но не е направен анализ дали знакът се възприема от съответните потребители като противоречащ на ценностите и на основните морални норми в обществото във вида им, съществуващ към настоящия момент, както се изисква при приложението на чл. 7, § 1, б. е от Регламент 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността. Касаторът допълва аргументацията си с довода, че за да бъде в противоречие с чл. 7, § 1, б. е от Регламент 2017/1001, марката трябва да бъде възприемана от съответните потребители или поне от значителна част от тях като пряко противоречаща на основните морални ценности и норми на общественото. В съответствие с така развитите аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и отмяна на обжалвания административен акт, като се задължи административният орган да публикува заявената марка Карти срещу българщината, вх. 161118 от 18.12.2020 год., заявена за стоки и услуги от класове 28, 41 и 42 на Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (Ницска класификация, МКСУ). Претендира присъждането на разноските за административното производство, първоинстанционното и настоящото касационно производство. Представя списък на разноските, придружен с доказателства. В съдебно заседание касаторът, чрез управителя М. Шишкова и процесуалния представител адв. Д. Петров, поддържа касационната жалба по изложените доводи и аргументи. Ответникът председателят на ПВ, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Йорданов, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При постановяване на оспорения съдебен акт, първоинстанционният административен съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Производството пред ПВ е започнало с подадена от Криейтив Уит Ю ООД заявка за регистрация на марка с вх. 161118 Карти срещу българщината, словна, заявена на 18.12.2020 год. за стоки и услуги от класове 28, 41 и 42 на МКСУ, както следва: клас 28: игри за партита; игри и играчки; електронни игри; строителни игри; карти за игри; компендиуми (приложение) за настолни игри; миниатюри за употреба при игри; модели за употреба с ролеви игри; комплекти въпроси за игри на дъска; модели за употреба с военни игри; табла за колекционерски игри на карти; играчки, игри и артикули за игра; бордови игри; настолни игри; игри с карти; клас 41: предоставяне на игри; организиране и провеждане на игри; организиране на игри и състезания; продуциране на телевизионни шоу игри; администриране (организиране) на телевизионни игри; прослушване на таланти за телевизионни игри; организиране на викторини, игри и състезания; организиране на игри с участие на публиката; организиране на забавления и игри сред природата; предоставяне на съоръжения за настолни игри Го; информация във връзка с развлечения чрез компютърни игри, предоставяна онлайн от компютърна база данни или глобална комуникационна мрежа; предоставяне на онлайн развлечения от рода на телевизионни игри; организиране на игри по интернет или по компютърна мрежа; издателска дейност, репортажи и писане на текстове; преводачески услуги; услуги за образование, развлечение и спорт; услуги за резервация и резервация на билети за образователни, развлекателни и спортни дейности и събития; образование, развлечение и спорт; писмени и устни преводи; преводи и клас 42: проектиране на игри; дизайн на игри, които се играят на табло. На 23.08.2021 год. на основание чл. 47, ал. 3 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗМГО, държавен експерт ДЕОМГО при ПВ е постановил решение за пълен отказ за регистрация на заявената марка, за всички стоки и услуги от класове 28, 41 и 42 на МКСУ, за които същата е била заявена. Недоволен от така постановения пълен отказ за регистрация на заявената марка, представляващият дружеството е оспорил решението от 23.08.2021 год. на държавния експерт пред председателя на ПВ. С обжалваното пред първоинстанционния съд Решение РС-56-(1)/20.04.2022 год. на председателя на ПВ, жалбата срещу Решение от 23.08.2021 год. за пълен отказ от регистрация на марката е оставена без уважение. Отказът е мотивиран с довода, че заявената марка влиза в противоречие с добрите нрави и е налице основание за прилагане на абсолютната забрана за регистрацията на марка за всички заявени стоки и услуги, на основание чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗМГО. В хода на съдебното производство са допуснати две съдебно-лингвистични експертизи. В заключението на вещото лице по първата експертиза се сочи, че с оглед значението, стилистичните особености и функционалната употреба, думата българщина се ползва за обобщаване на чертите, качествата, обичаите на българския народ, без да се конкретизира една или друга черта от характера му, без да се дава превес или да се загатва за конкретна положителна или отрицателна проява, като употребата не носи негативно значение. Сочи се също, че влаганото от жалбоподателя значение на думата българщина, като понятие за характерни черти и качества на българина, които не следва да бъдат толерирани, а напротив следва да бъдат осмивани и заклеймявани като непродуктивни и дегенеративни (като необразованост, грубост, скъперничество, егоизъм, липса на нравствени чувства и др.), може да се определи като оказионално, необщоприето, което се разминава с общоизвестното значение, посочено и в тълковните речници на българския език. В разглеждания израз Карти срещу българщината вещото лице заключава, че думата не предполага да е употребена с различно от общоприетото си значение, а с оглед употребата на предлога срещу, изразът поражда негативна емоционална реакция, тъй като води до асоциация с агресивни действия срещу нещо, което е ценно за българина (неговото национално съзнание). В заключението на вещото лице по повторната експертиза се потвърждава извода, че значението на думата българщина, според актуалните тълковни речници на българския език, се отнася към обобщаваща съвкупност от чертите на българина, като белег на българското, без да е налице допълнителна бележка, която да маркира иронично, пренебрежително, грубо, шеговито или обидно отношение към чертите на българския характер. Потвърждава се и изводът, че с оглед речниковите характеристики на употребените в израза Карти срещу българщината думи, обобщеното възприятие и въздействие на фразата ще е като действие и/или процес срещу българското. Вещото лице допуска възможността в специфичен контекст, който включва уточнения и разяснения за сферата на употреба (например развлекателен тип продукти), за потребителите, за възможни странични обстоятелства, които са конотативно натоварени, да не се изключва промяна в значението на думата, без тази промяна да е регистрирана от лексиковедите. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, актът е издаден от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 75, ал. 4 от ЗМГО, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на заявителя на марката. Приел е, че са спазени законовите изисквания за форма и мотивираност на акта, същият съдържа правни и фактически основания за издаването му, които са непротиворечиви. Съдът е формирал извод за материална законосъобразност на оспорения пред него акт. Разгледал е посоченото от органа правно основание за отказа, което представлява абсолютно основание за отказ от регистрация на марка, като противоречаща на добрите нрави, както по действащия ЗМГО, така и съгласно чл. 7, § 1, б. е от Регламент 2017/1001. Посочил е, че безпротиворечиво и трайно в практиката на Общия съд на ЕС се приема, че общият интерес, залегнал в основата на посоченото абсолютно основание за отказ, е да се избегне регистрацията на знаци, които биха засегнали обществения ред или добрите нрави при използването им на територията на Съюза. Приел е, че релевантно за преценката дали процесният знак може да бъде възприет като противоречащ на обществения ред или на добрите нрави, са обстоятелства от езиково, историческо, социално и културно естество за съответното общество. Съдът е кредитирал съвпадащите изводи на вещите лица, въз основа на които е приел, че такава употреба би била оказионална, тъй като би сочила на необщоприето различно от общоизвестното значение на българщина. В съвкупност с другите елементи на заявената марка с оглед общоприетото им значение, изразът Карти срещу българщината, според съда, би породил недвусмислено асоциацията към действия, насочени срещу българското, българските обичаи и бит, което би било най-очакваното, най-прякото въздействие върху възприятията на отделния индивид от обществото. В тази връзка съдът е посочил, че с оглед единственото кодифицирано и общоизвестно значение на думата българщина, използването на словосъчетанието Карти срещу българщината създава неприятна и обидна асоциация за всеки разумен индивид от българското общество със средни прагове на чувствителност и толерантност, възприемайки го като акт, действие, което е насочено срещу българските традиции, история и обичаи. Поради горното съдът е приел, че изводът на административния орган, че изразът е в противоречие с добрите нрави, е правилен, като е ирелевантно дали в отделни изолирани случаи на устна или писмена реч, думата българщина е възможно да се използва с друго извън общоизвестното й значение, т.е. хумористично, пренебрежително и критично към негативните качества на българина. Така мотивиран, съдът е формирал решаващ извод, че оспореното пред него решение на председателя на ПВ е законосъобразно, тъй като е налице абсолютното основание за отказ по чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗМГО, и е отхвърлил жалбата на Криейтив Уит Ю ООД като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на решението на председателя на ПВ на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви. Неоснователно е твърдението на касатора за несъответствие на решението с материалния закон. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗМГО гласи, че се заличава марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави. В ЗМГО няма легални дефиниции на понятията обществен ред и добрите нрави и техният приложим смисъл трябва да бъде този, с който те се използват в другите нормативни актове и в общоупотребимия български език. В свое Решение 7 от 04.06.1996 год. по конституционно дело 1/1996 год., Конституционния съд (КС) разбира понятието обществен ред като "установеният с нормативни актове ред, който осигурява нормално спокойствие и възможност да се упражняват съответните граждански права. В същото решение, КС приема, че добрите нрави са критерии за обществено благоприличие, установени в обществото с цел неговото съхраняване, като водещ в това отношение е интересът да се поддържа нравственият интегритет на обществото. Общоприетите морални принципи са субективна категория ценности. Понятието е употребявано от законодателя освен в законите, свързани с интелектуалната собственост, и в други закони като винаги е използвано като ограничение за упражняване на субективни права. Доколкото основанието по чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗМГО визира и двете понятия, то правилно административният орган приема, че основната цел на въведеното основание за отказ е да се предотврати предоставянето на изключително право върху марка, която подкопава основите на законността и морала. По делото не е спорно какво е общоизвестното значение на думата българщина. Съдържанието на това понятие е изяснено безпротиворечиво и в двете заключения по допуснатите от съда съдебно-лингвистични експертизи. Общият извод и от двете експертни заключения е, че думата българщина и към настоящия момент не може да бъде свързана с различно от общоизвестното й значение, нито в емоционален план би могла да предизвика отрицателно отношение, иронично, шеговито, пренебрежително, грубо, обидно или друго негативно въздействие у обществеността. И двете вещи лица допускат в специфичен контекст, който включва уточнения и разяснения за конотацията, да се прояви промяна в значението на думата, но както се сочи в заключението на първото вещо лице, тази промяна ще е оказионална, т.е. обусловена от случая. Правилно се приема, че когато става въпрос за наименования, свързани с националността на българите, като съвкупност от съзнание, особености, обичаи, език и др., чувствителността на обществеността е засилена, а оттам и очакванията към ограниченията, въведени от морала и нормите на обществения ред. Преценката в тази връзка дали заявеният знак им противоречи е извършена както от органа, така и от съда правилно с оглед възприятията на разумен индивид с нормална чувствителност. В тази връзка, неоснователни са твърденията на касатора, че съдът е ограничил от една страна преценката си до отделни групи от обществото, а същевременно, че преценката следва да бъде извършена единствено и само от гледна точка на потребителите на стоките и услугите, към които заявената марка е насочена. Именно в контекста на общоизвестното значение на думата българщина, а оттам и на целия словен израз Карти срещу българщината, и доколкото марката и носеното от нея послание ще станат достояние не само на отделна група от обществеността, включваща съответните потребители, но и на обществото като цяло, то изразът не може да бъде разглеждан изваден от контекста и единствено и само от гледна точка на конкретните потребители на стоките и услугите. Представените в тази връзка от касатора доказателства само подкрепят изразеното по-горе разбиране, че възможната употреба на думата българщина извън общоизвестното й значение, е по-скоро случайна, ограничена до конкретен контекст, отколкото израз на настъпили в българското общество промени в социално-културно отношение с траен характер, които са дали вече своето отражение и в езика ни. Настоящата инстанция споделя напълно извода на съда, подкрепен и от заключенията на двете вещи лица, че словният елемент българщина, употребен в съвкупност с думата срещу, ще се възприеме асоциативно като действия, насочени срещу българското, като отрицание на ценностите, които българското общество споделя и формират неговия нравствен интегритет. В този смисъл, правилно се сочи от административния орган, че заявената марка би се отразила негативно и би подронила добрите нрави, тъй като въздействието й ще бъде свързано с подигравка към националната ни същност и ще засегне обидно значителна част от обществото, състояща се от хора с нормално ниво на чувствителност и толерантност, именно защото общоизвестното значение на думата българщина няма конотативното значение, което касаторът и заявител на марката й придава. Биха се засегнали не само възрастните потребители, към които марката и заявените стоки и услуги пряко са насочени, но и подрастващото поколение, доколкото не може да бъде изключен нито досега с марката като означение за съответните стоки, нито употребата им от последното, въпреки привидната забрана, заявена от създателите на едноименната игра Карти срещу българщината, както е посочено в потвърденото от председателя на ПВ Решение от 23.08.2021 год. за отказ от регистрация. В тази връзка, с регистрацията на заявения словен знак биха се засегнали не само моралните устои на обществото, но и законността като принцип на установения обществен ред. Неоснователно е твърдението на касатора, че чрез постановения отказ се нарушава чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото прилагането на законодателството в областта на марките изрично подчертава необходимостта от прилагане на уредбата по начин, който гарантира пълното зачитане на основните права и свободи, и по-специално свободата на изразяване. Както е посочено в т. 34 от цитираното от касатора решение от 12 декември 2019 година на Общия съд по дело T683/18, знаците, които могат да бъдат възприети като противоречащи на обществения ред или на добрите нрави, не са едни и същи във всички държави членки по-специално поради причини от езиково, историческо, социално или културно естество. В съображение 39 от решение от 27 февруари 2020 год. на СЕС по дело C240/18 P, на което също се позовава касаторът, е посочено, че тъй като понятието добри нрави не е дефинирано в Регламент 207/2009, то трябва да се тълкува, като се държи сметка за обичайния му смисъл, както и за контекста, в който по принцип се използва, както и, че в обичайния си смисъл това понятие се отнася до ценностите и до основните морални норми, които се спазват от дадено общество в даден момент. Тези ценности и тези норми, които биха могли да еволюират в течение на времето и да варират в пространството, трябва да се определят в зависимост от преобладаващия в това общество социален консенсус в момента на оценката. За целта на това определяне трябва надлежно да се вземе предвид социалният контекст, включително при необходимост, културните, религиозни или философски различия, които са характерни за него, за да се оцени обективно това, което посоченото общество счита в този момент за морално приемливо. В тази връзка, безспорно е установено и от заключенията по съдебно-лингвистичните експертизи, че към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение, в българското общество не е настъпила съществена промяна нито във възприятието на лексемата българщина, нито в ценностите, които тази дума обобщава. Поради това не е необходимо представянето на друго доказателство, доколкото преценката както на административния орган, така и на съда, е извършена именно в обичайния смисъл на понятието добри нрави във връзка с преобладаващото разбиране на българското общество по отношение на факторите, които формират неговото национално самосъзнание, последното разбирано като ценност, която формира нравствения интегритет на обществото. Противно на разбирането на касатора, парастващият брой продажби не е непременно тъждествено на одобрение на продукта с това наименование, а оттам на извод за положително възприятие на словната марка Карти срещу българщината. В допълнение към гореизложеното следва да се посочи, че преценката правилно е извършена както от административния орган, така и от съда с оглед индивидуалните характеристики на самата заявена словна марка, доколкото самият израз Карти срещу българщината, т.е. съвкупността от неговите лексикални елементи, води до пряко обидно въздействие върху потребителите с нормална чувствителност, до какъвто правилен извод са достигнали органът и първоинстанционният съд. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, с оглед своевременно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника Патентно ведомство юридическото лице, в което се намира органът, постановил оспорения административен акт, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 120 (сто и двадесет) лева на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,