Решение № 1036 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3326/2008 г.

Решение № 1036 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3326/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 10/09 от 13.01.2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 44 от 14.04.2008 г. по в. гр. д. № 254/07 г. на Силистренския окръжен съд. Касаторите Х. С. А. и П. Х. А. поддържат, че обжалваното решение е постановено при касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. От ответниците Н. А. Р. и Х. Ш. Р. считат жалбата за основателна в частта, с която въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение за прогласяване нищожността на н. а. № 101/06 г., а в останалата част я намират за неоснователна; Г. Б. Ш. и О. гр. Г. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на части от парцел XVI-69 от кв. 2 по плана на с. Л., Силистренска област, с площи от 290 кв. м. и от 100 кв. м., които ищците Х твърдят, че се владеят без основание от ответниците Н и Г. Ш., последният привлякъл за помагач на своя страна О. гр. г. С решение № 132 от 27.06.2007 г. по гр. д. № 324/06 г. Тутраканският районен съд отхвърлил иска и прогласил за нищожен и отменил н. а. № 101/06 г., с който ищецът Х закупил парцел XVI-69 от кв. 2, в частта за правото на собственост над 400 кв. м. С обжалваното решение този акт е оставен в сила по иска за собственост и обезсилен в останалата част. Въззивният съд приел, че спорните части са придаваеми към парцела на ищците и тъй като последните не са заплатили стойността им в сроковете по § 6 от ПР на ЗУТ, са загубили права върху същите. Касационното обжалване е допуснато при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали спорните в случая части от парцел XVI-69 от кв. 2 по плана на с. Л. имат статут на придадени съгласно дворищнорегулационния план към парцела на ищците и приложимо ли я спрямо тях правилото на § 8, ал. 1 вр. § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. По делото е установено от фактическа страна, че с. Л. има първична кадастрална основа и одобрена дворищна регулация от 1955 г., която не е променена и понастоящем. С н. а. № 101 от 19.06.2006 г. ищецът Х, по време на брака си с ищцата П, закупил дворно място с площ от 850 кв. м., съставляващо парцел XVI-69 от кв. 2, ведно със сградите в него. Ответникът Х. Р., чиято съпруга е ответницата Н, е признат за собственик по давностно владение на дворно място от 827 кв. м., съставляващо парцел IX-69 от кв. 2 по плана на с. Листец, с построената в него стара жилищна сграда - н. а. № 146 от 13.06.1970 г. Ответникът Г. Ш. се легитимира за собственик на масивна едноетажна жилищна сграда и стопанска сграда, построени в държавно дворно място, съставляващо парцел VII-69 от кв. 2 по плана на селото, изградени въз основа на отстъпено право на строеж - н. а. № 34 от 09.12.2003 г. за дарение на 7/8 ид. ч., в който е записано, че дареният има на собствено основание останалата 1/8 ид. ч. Със заключение на техническа експертиза и приложени към него скици е установено, че парцел XVI от кв. 2 е отреден за част от имот пл. № 69 с площ от 390 кв. м. Целият урегулиран поземлен имот е от 850 кв. м., като придаваеми са части от имоти пл. № 72 и пл. № 73. С оглед на тези данни основателно е оплакването в касационната жалба за постановяване на обжалваното решение при касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Неправилно въззивният съд е приел, че ищците са изгубили правото си на собственост върху спорните площи по причина неуреждане на сметките по регулация в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, в който случай съгласно § 8, ал. 1 от с. з. се прекратява отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове, за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти. Придаваеми са тези части, които се придават от един недвижим имот към парцел ****парцели/ на други правни субекти, с цел образуване на дворищнорегулационни парцели чрез урегулиране на пълномерни имоти или урегулиране на маломерни имоти при съответно упълномеряване. В разглеждания случай площта от имот пл. № 69 от 390 кв. м. няма такъв статут, защото именно за тази част от имота е отреден урегулираният поземлен имот /парцел/ XVI-69 от кв. 2. Към него придадени по силата на дворищнорегулационния план от 1955 г. са частта от имот пл. № 72 от 390 кв. м. и тази от имот пл. № 73 от 60 кв. м. Нормите на § 8, ал. 1 вр. § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ са неотносими за тази част от имота, за която съответният парцел **** отреден. Затова, като е определил неправилно статута на спорните части и в резултат е приел, че ищците са изгубили правото си на собственост, въззивният съд е постановил неправилно решение. Налице е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 281, т. 3 ГПК и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, след отмяна на решението следва да се постанови ново по съществото на спора, с което правото на собственост на ищците бъде признато за установено, а ответниците - осъдени да предадат владението на спорните части на собствениците им. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ищците следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер общо на 317 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.