Решение № 11748 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7301/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Я. от [населено място], общ.Асеновград, обл.Пловдив, подадена чрез пълномощника адвокат И. Шаренков. Жалбата е против решение 3691 от 19.04.2024г., постановено по адм. дело 2543/2023г. на Административен съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на Р. Н. Я. против решение за налагане на финансова корекция 16/121/07071/3/01/04/03 от 22.08.2023г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да се отмени решението за налагане на финансова корекция. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез пълномощника юрисконсулт Г. Кочев, с представена по делото писмена защита моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице основанията по чл.209, т.3 от АПК и решението не подлежи на отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение 16/121/07071/3/01/04/03 от 22.08.2023г. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл.20а, ал.1 и ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и на основание чл.51, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.16, ал.5 от Наредба 8 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007 - 2013г. /Наредба 8/2008г./, чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 във връзка с чл.70, ал.1, т.7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), т.8.1 във връзка с т.4.14 от договор 16/121/07071 от 27.10.2015г. сключен межди ДФЗ и Р. Н. Я., както и изпълнение на влязло в сила съдебно решение 1964 от 22.02.2023г., постановено по адм. дело 5069/2022г. на Върховния административен съд, на Р. Н. Я. е определена и наложена финансова корекция в размер на 70 752,87 лева. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от никой от пороците по чл.146 от АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган - заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, при спазване на изискването за форма и същият е мотивиран с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Съдът е счел, че оспореното решение е издадено при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението, че давностният срок към датата на започване на процедурата по издаване на обжалваното решение за налагане на финансова корекция, е изтекъл. Не е приел и оплакванията на жалбоподателя, че Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013г. (Правилата) не могат да намерят приложение, поради това, че те са издадени по реда на чл.27, ал.9 от ЗПЗП. Приел е и, че размерът на финансовата корекция е определен правилно, противно на доводите изложени в жалбата до съда. С оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция е установена от изпълнителния директор на ДФЗ една нередност. Съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон, тъй като безспорно било установено наличието на основанието на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. Съдът е приел за доказано, че трите последователни години 2016г., 2017г. и 2018г. не са спазени заложените от жалбоподателя 100% от 841 дка земя, която да се обработва и регистрира в ИСАК. Приел е, че процентът на установеното изпълнение на бизнес плана (според вещото лице) за трите пълни финансови години: 2016г., 2017г. и 2018г. съгласно заложените количествени показатели, съдържащи се в таблицата за производствената програма, приложен към одобрения проект е както следва: за 2016 г. е 29.33%, за 2017 г. е 35.96%, за 2018 г. е 32.96%, респ. за трите посочени години заедно е 32.92%. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Допуснатото от ползвателя нарушение на разпоредбите на приложимата наредба и договора за отпускане на финансовата помощ, изразяващи се в неизпълнение на финансовите параметри в бизнес плана е довело до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл.2 от Наредба 8/2008 г. В случая е безспорно установеното от органа неизпълнение на бизнес-плана за три пълни финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.) в размер на 33,60% от заложените количествени показатели (според вещото лице за трите посочени години заедно изпълнението е 32.92%). Следва да се посочи, че по отношение на установеното от органа изпълнение касационният жалбоподател не спори. Настоящият състав не споделя съображенията, изложени в касационната жалба, според които с издаването на акта за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), основан на идентично неизпълнение по договор между ДФЗ и Р. Н. Я. и отменен с решение 1964 от 22.02.2023г. по адм. дело 5069/2022г. на ВАС, не е прекъсната давността за налагане на финансова корекция. По аргумент от чл.172, ал.2 от ДОПК, това би било вярно само ако в разглеждания случай намира приложение предвидената в чл.171 от ДОПК давност. Но по делото липсва спор, че приложима е определената в чл.3, §1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 давност, за прекъсването на която намират приложение именно уредените в регламента правила, а не тези по чл.172 от ДОПК. Следователно давностният срок се прекъсва с всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, в това число и от издадения, а впоследствие - отменен АУПДВ. В тази връзка правилно Административен съд Пловдив е приел, че към датата на издаване на атакуваното решение за налагане на финансова корекция давностният срок по смисъла на чл.3, §1, ал.1 от Регламент 2988/95, не е изтекъл. Не намират фактическо и правно основание възраженията на касационния жалбоподател, в това число поддържани и пред първоинстанционния съд, за незаконосъобразно налагане на финансовата корекция след изтичането на мониторинговия период. Настоящият съдебен състав счита за неправилно твърдението в касационната жалба, че изтичането на мониторинговия период преклудира възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на договор за предоставяне на БФП. ВАС приема, че мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план. А не времето, през което органът има правото да извършва проверки. В аналогичен смисъл е въведеното за първи път с §1, т.38 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 102/23.12.2022 г., в сила от 01.01.2023 г./, легално определение на понятието период на мониторинг, като период от 5 години след последното плащане по интервенцията, в който бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро-, малки или средни предприятия, периодът е три години (какъвто е за настоящия случай). Посоченото съответства и на §64 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета /Регламент /ЕС/ 1303/2013/, според който за да се гарантира ефективност, справедливост и устойчиво въздействие на интервенцията на европейските структурни и инвестиционни фондове следва да се предвидят разпоредби, които да гарантират дългосрочността на инвестициите в предприятия и инфраструктура, и предотвратяване използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за неправомерни облаги, като периодът от пет години е подходящ като минимален период, който да бъде прилаган, въпреки че в съответствие с принципа на пропорционалност е възможно един по-кратък период от три години да може да бъде обоснован, когато помощта се отнася за запазване на инвестициите или работните места, създадени от малки и средни предприятия. Наред с това, според чл.4, §5 от същия регламент уредбата за изпълнението и използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално финансовите и административните ресурси, необходими за тяхната подготовка и изпълнение във връзка с мониторинга, отчитането, оценяването, управлението и контрола, спазват принципа на пропорционалност, като отчитат равнището на разпределената подкрепа и общата цел за намаляване на административната тежест за органите, участващи в управлението и контрола на програмите. Цитираното нормативно изброяване сочи, че понятието мониторинг не е еднозначно с понятието контрол, включително предвид съпоставянето на различните езикови версии на приложимите европейски регламенти, в които то е употребено /monitoring - английски език, suivi - френски език, seguimiento - испански език, sorveglianza - италиански език, begleitung - немски език и др./, сред които са Регламент /ЕС/ 1303/2013, както и по-новият Регламент /ЕС/ 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 02.12.2021г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент /ЕС/ 1306/2013, в сила от 01.01.2023г. /Регламент /ЕС/ 2021/2116/, съгласно които значението на понятието мониторинг, по необходимост възприето и от българския законодател, е на проследяване, наблюдение, съпровождане при изпълнението на договора. Предвид изложеното, мониторинговият период, разглеждан от настоящия касационен състав, като проследяващ изпълнението на инвестицията период, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, е без значение относно упражняването във времето на правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнението на договор за отпускане на БФП, за което липсва съмнение, че не се преклудира с изтичането на периода на мониторинг. В нито един от приложимите в разглежданата материя, европейски и национални нормативни актове, не е въведен краен срок или каквото и да било друго времево ограничение относно извършваните от съответния компетентен орган на проверки относно изпълнението на сключените договори за предоставяне на БФП по линия на европейските фондове и в частност на ЕЗФРСР, още по-малко - такова, произтичащо от изтичането на периода на мониторинг. Единствената предпоставка, при това относима не конкретно към крайните срокове за осъществяване на проверки по договорите за БФП, а въобще към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ (включваща и извършването на проверки), е въведеният в чл.3, §1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност. Следователно, без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции, с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с четиригодишния давностен срок по чл.3, ал.1 от Регламент /ЕО/ 2988/95, който в настоящия случай не е изтекъл. Изводът се вписва в логиката на пряко приложимата в случая европейска правна уредба, чиято водеща цел, независимо от законодателните й изменения през годините, е защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, при която на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете трансакции са действителни и правилно извършени, като за тази цел прилагат Регламент /ЕО/ 2988/95 /в този смисъл - §39 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ 1306/2013, и т.48 от Преамбюла и чл.59 от Регламент /ЕС/ 2021/2116/. Неоснователно е и оплакването, поддържано и пред първоинстанционния съд, отнасящо се до незаконосъобразното определяне размера на финансовата корекция, респ. до допуснато нарушение на разпоредбата на чл.54, ал.2, т.2 от Наредба 8/2008г. Съдът е извършил подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и обосновано е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата. Видно от представеното заключение на вещото лице, съдът правилно е приел, че размера на установеното и подлежащото на възстановяване вземане е изчислено правилно. Съобразено е с т.16 от Правилата, като в настоящия случай органът правилно е определил размера на подлежащата за възстановяване сума на 70 752.87 лева. Правилно е прието от Административен съд Пловдив, че законът вменява в задължение на контролния орган да определи финансова корекция за нередността за всяка година. Неоснователно е възражението на касатора, че за всяка година се повтарят процентите от първата година (2016г.). Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател повторение, тъй като административния орган сравнява поетия ангажимент по бизнес плана, а не по предходната година. Не е нарушен принципът да не се налага финансова корекция два пъти за едно и също нещо. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. В полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски в размер на 150 лева, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. чл.24, изр.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,