Решение № 1320 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3000/2014 г.

Решение № 1320 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3000/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от "Лактан" ЕООД против решение № 230/10.01.2014 г. по адм. д. № 5710/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 32 състав. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че действията по извършване на проверка на представените документи за кандидатстване за подпомагане не са фактически действия, поради което неизпълнението им в срок не е основание за възникването на вреда за дружеството. Според касационния жалбоподател неразглеждането в срок на представените документи е фактическо бездействие на "ДФЗ-РА", поради това че тези действия са предписани от закона. Това бездействие е направило невъзможно сключването на договор при по-благоприятния режим до 1.01.2010 г. Неправилно съдът е квалифицирал тези действия като правни, както и въведените срокове за инструктивни. Противоположно е било и становището на прокуратурата, но в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не се е съобразил с него. Иска да бъде отменено решението и бъдат уважени предявените искове. Претендира заплащането на разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба - Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено при изяснени фактически и правни обстоятелства, правилно прилагане на материалния закон и липса на нарушение на съдопроизводствените правила. Обосновано съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган. Съгласно чл. 256 АПК юридическият факт, обуславящ наличие на фактическо действие или бездействие, е установено от правната норма предписание, което не предполага издаването на индивидуален административен акт. Действията, на които се позовава касационният жалбоподател са правни, а не фактически, поради което неизвършването им в срок не представлява бездействие по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Административен съд - София-град е образувано по предявени искове от "Лактан" ЕООД - гр. София, община Горна Малина срещу Държавен фонд "Земеделие" за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи през периода 1.01.2010 г. до 6.06.2013 г. в размер на 76 813,20 лева; за заплащане на законна лихва за забава върху посочената сума за периода от 1.01.2010 г. до 6.06.2013 г. в размер на 27 179,05 лева и на законна лихва върху главницата за периода от 6.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Претенцията за обезщетение се основава на незаконосъобразно бездействие на ДФЗ - РА да разгледа и се произнесе своевременно по подадено заявление за подпомагане и несключване на договор в установения срок за произнасяне. Поради забавеното разглеждане, на заявителя е отпусната субсидия по проект, одобрен след 1.01.2010 г., която е 10% по-малка от сумата, която би получил, ако заявлението е било разгледано своевременно до 31.12.2009 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове. Приел е, че липсва един от елементите на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно фактическо бездействие по чл. 256 и чл. 257 АПК, при наличието на което може да се ангажира отговорността на държавата. При разглеждане на подаденото заявление за подпомагане по мярка 121 "Модернизация на земеделските стопанства", административният орган е бил длъжен да издаде административен акт, с който да се одобри подпомагането и такъв е издаден след 31.12.2009 г. Неиздаването на този акт в предвидения от закона срок не е фактическо бездействие на органа, а мълчалив отказ да се издаде акт. Съдът е приел, че срокът по чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. не е преклузивен, а инструктивен и с изтичането му не се преклудира възможността административният орган да се произнесе, освен ако изрично не е предвидено друго.

Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи след подробна преценка на фактите по делото и приложимия материален закон. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на съда.

Доказателствата по делото установяват, че "Лактан" ЕООД е подало заявление с № 23/121/02290 от 30.01.2009 г. за подпомагане по мярка 121 "Модернизация на земеделските стопанства". На дружеството е изпратено Уведомително писмо с изх. № 01-2600/9738 от 16.11.2009 г., с което ДФЗ - РА констатира непълноти по подаденото заявление и дава указания са представяне на допълнителни документи в 10-дневен срок. След изпълнение на указанията, дружеството е изпратило отговор с вх. № 01-2600/9738 от 26.11.2009 г. На 17.06.2010 г. е сключен договор № 238121/02290 между "Лактан" ЕООД и ДФЗ - РА за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Първоначално тази помощ е в размер на 598 627,50 лева, което е 52% от първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ от 1 143 472,00 лева. Впоследствие е сключен анекс № 1/11.11.2010 г., съгласно който размерът на финансовата помощ е намален на 384 066,00 лева. Съгласно Анекс № 2/9.12.2010 г първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 384 066,00 лева или 50% от одобрените разходи за плащане - общо в размер на 768 132,00 лева, определени на основание чл. 6, ал. 2, т. 3 от Наредба № 8/3.04.2008 г. Съгласно Уведомително писмо изх. № 01-2600/5294/2.06.2011 г., ДФЗ - РА извършва плащане в размер на 325 353,33 лева, като налага редукция в размер на 169 646,68 лева.

Регламентацията на отношенията по отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" се съдържа в Наредба № 8 от 3 април 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съгласно чл. 31, ал. 1 в редакцията към ДВ, бр. 106/12 декември 2008 г. в срок до три месеца от подаване на заявлението за подпомагане, Разплащателна агенция (РА):

1. извършва административни проверки на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявлението за подпомагане;

2. одобрява или отхвърля заявлението за подпомагане.

А съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредбата изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане. Тази заповед по своя характер представлява индивидуален административен акт, с който приключва административната процедура по разглеждане на подадените заявления. Наредбата определя тримесечен срок на изпълнителния директор за издаване на посочената заповед. Срокът е инструктивен, а не преклузивен, поради това че с изтичането му не се преклудира възможността на административния орган да издаде предписания от закона индивидуален административен акт и като следствие от това - да се сключи договор за отпускане на финансовата помощ. Доказателство за това са действията на касационния жалбоподател, който дори и след указания срок е сключил договора и допълнителните към него два анекса, с което е приел за валидна издадена заповед за одобряване на заявлението му. Волеизявлението на изпълнителния директор на ДФЗ е определящо за процедурата по разглеждане на заявлението за кандидатстване. От издадената от него заповед зависи дали ще се пристъпи към сключване на договор за отпускане на финансова помощ или не. Поради това за изхода на спора е от значение какъв е характерът на издавания от изпълнителния директор акт. Безспорно той отговаря на изискванията по чл. 21 от АПК и представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване. Всички действия по извършване на административни проверки на представените документи от страна на административния орган или на служители на ДФЗ, които го подпомагат, представляват действия по подготовка на издаването на тази заповед. По своя характер те са вътрешно-ведомствени актове по подготовка на крайния административен акт. Съгласно чл. 21, ал. 5 АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производств ата по издаване на нормативни актове. Те не подлежат на самостоятелно обжалване. Без значение е определянето на техния характер, поради това, че тези действия по подготовка на крайния акт не представляват юридическия факт, с който правната норма свързва настъпващите правни последици. Преценката на представените документи се материализира в уведомителни писма за констатирани нередовности, които не подлежат на самостоятелно оспорване.

Изводите на съда са обосновани и се основават на правилно приложение на материалния закон. Становището на прокуратурата е становище на страна по делото и тя не е обвързваща за крайния съдебен акт, поради което не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,