Решение № 7878 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2046/2019 г.

Решение № 7878 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2046/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Т. Ф., подадена чрез адв. Челебиев, срещу решение № 1095/18.01.2019 г. по адм. дело № 978 по описа за 2018 г. на Административен съд град Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 305 от 22.09.2018 година, относно налагане на полицейска мярка "Задържане за срок от 24 часа", издадена от Инспектор ТП при РУ Харманли. Ответникът в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед Т. Ф. е задържан за срок до 24 часа на 22.09.2018 г. в 23, 30 ч. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР с мотива, че има данни за извършено престъпление. Съдът е установил от приетата по делото докладна записка, че на 22.09.2018 г., в град Харманли, на публично място- района на кръстовището на ул. "Хр. Смирненски" и ул. "Т. Каблешков" Ф. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- удрял в земята и ритал с крак гумите на велосипед, собственост на И. Юруков. В РУ-Харманли е образувано ДП № 501/18 г. След проведените процесуално - следствени действия с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение Т. Ф. е привлечен в качеството на обвиняем. Лицето е задържано за срок до 24 часа в РУ- Харманли с цел изясняване на обстоятелства и съпричастност към извършеното деяние. АС е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, спазени са административно - процесуалните разпоредби по издаването й и е в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя всички изложени от АС мотиви. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилна преценка на АС- Хасково относно наличието на фактически и правни основания за издаване на заповедта. Налице са данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК – деяние представляващо фактическо основание за издаване на оспорената заповед. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че наложената със заповедта принудителна административна мярка съответства на целта на закона - а именно да попречи на лицето да се укрие, да осигури възможността за извършване на разследване по образуваното производство, цитирано в заповедта. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че от материалите по делото не се установява, че към момента на задържането е имало данни за извършено престъпление. От неоспорената от Ф. в сроковете по чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК докладна записка се установяват и индивидуализират по несъмнен начин фактическите основания за издаването на административния акт, които пряко кореспондират с изрично посочено правното основание - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Предвид липсата на оспорване на писменото доказателство при надлежно разпределена тежест на доказване, съдът е направил обоснован извод за наличието на данни за съпричастност на Ф. към описаното престъпление към момента на издаване на заповедта. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.