Решение № 9806 от 3.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" -София, действаща чрез пълномощника юрисконсулт срещу решение 7831 от 22.12.2021г., постановено по административно дело 6832/2021 г. по описа на Административен съд София град съдът е отменил Постановление от 24.06.2021г., издадено от инспектор "Инспекция по труда" - София, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Х. Козлев и ЕТ Дай вар-Т. Тодоров . Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че обективираните в обжалвания съдебен акт изводи са немотивирани, необосновани и постановени при едностранчиво възприемане на събраните писмени доказателства. Излага доводи за неправилно прилагане на материалния закон от страна на съда. Моли решението да бъде отменено като противоречащо на материалноправни разпоредби и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено обжалваното постановление. Ответникът по касация ЕТ Дай вар-Т. Тодоров , действащ чрез пълномощници адвокати Митев и Веселинова, в депозиран писмен отговор по касационната жалба навежда доводи за нейната неоснователност. Претендират обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ Дай вар-Т. Тодоров срещу Постановление от 24. 06. 2021 г., издадено от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - София, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Х. Козлев и ЕТ Дай вар-Т. Тодоров . За да приеме сезиралата го жалба за основателна, а оспореното с нея постановление за незаконосъобразно, Административен съд- София град счита за недоказано по безспорен начин, че лицето Козлев е изпълнявало трудови функции с определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма с работодателя му, в нарушение на чл. 1, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 1 от КТ. По делото не било категорично установено, че лицето имало постоянна заетост на обекта, в който се извършвали строителни дейности. Не се установил видът и начинът на изплащане на уговореното възнаграждение. Според първоинстанционния съд, установеното, че към датата на трагичния инцидент 24. 06. 2021 г. лицето било на обекта, не доказвало по безспорен начин изпълнение на трудови функции. Правните изводи на първоинстанционния съд не се споделят от касационната инстанция. Производството по издаване на оспореното постановление е образувано във връзка с извършена проверка от служители на Дирекция Инспекция по труда София, след подаден сигнал от служители на 5-то РУ към СДВР за случай на злополука с Козлев, станала на обект в гр.София, апартамент в ж.к. Хаджи Димитър в който се извършвали ремонтни дейности. Проверката е извършена на датата на злополуката 24.06.2021г. за спазване на трудовото законодателство. Установено е, че лице е извършвало трудова дейност като зидаромазач на обекта, без сключен трудов договор в писмена форма и без да са уговорени правоотношенията по предоставяне на работна сила като трудово правоотношение. В хода на проверката е установено наличие на Договор от 20. 04. 2021 г за извършване на строително-ремонтни работи, сключен между ЕТ Дай вар Т. Тодоров и Ц. Недялкова. Проверката е установила, че на процесния обект полагал труд и К. Венков, на длъжност шпакловчик , който попълнил декларация за липса на сключен трудов договор. За това лице в последствие е представен в дирекция Инспекция по труда София трудов договор, сключен с фирмата на 24. 06. 2021 г. В следствие извършената проверка е издадено 2Постановление от 24. 06. 2021 г. от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - София, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Х. Козлев и ЕТ Дай вар Т. Тодоров . Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, като е разпитано другото лице извършващо ремонт на обекта, което уточнява дейността извършвана от починалото лице, а именно да прави замазки по апартамента, по възлагане от Тодоров. Разпит е извършен и на лицето сключило договор с фирмата за извършване на строително-ремонтни работи. Неправилни са правните изводи на първоинстанционния съд, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не сочат на изпълнявана трудова функция от починалото на обекта лице, както и липса на данни за определено работно място и работно време. Изложените по-горе обстоятелства няма как да бъдат установени, в случай на липса на писмени данни за сключен договор с фирмата, която е извършвала ремонтни дейности по договор с лицето Недялкова. Очевидно е от показанията на св. Венков, че дейността зидаромазач в процесния обект се е извършвала от лицето претърпяло злополуката и то за определен период от време- до завършването на дейността. Дейността извършвана от Козлев в обекта е трудова, а работното място е фиксирано от сключения договор на фирмата поела извършването на ремонта на апартамента. Съдът е пренебрегнал обстоятелството, че св. Венков също не е имал сключен с фирмата трудов договор към момента на извършване на проверката, но такъв в последствие бил представен. Факт е, че това лице е извършвало дейност сходна с тази на претърпялото злополука лице, поради което след като неговата дейност е закрепена с трудов договор като трудова, то няма как да се твърди противното по отношение на дейността, упражнявана от починалото лице. Като е приел за неправилни констатациите на проверяващите органи на Д ИТ - София относно изпълнявани от лицето Х. Козлев трудови функции, без да е сключен трудов договор в писмена форма с работодателя му, в нарушение на чл. 1, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 1 от КТ. Административен съд София-град е постановил неправилно решение. Съгласно разпоредбата на чл.405а, ал.1 от КТ , на основание на която е издадено постановлението, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. В горецитираната разпоредба не е налице императивно вменено задължение на Д ИТ при издаване на постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ да изследва волята на работника/служителя дали иска или не иска да сключи трудов договор. Издаването на постановлението е вменено императивно на директора на Д ИТ по аргумент и от чл.1, ал.2 от КТ, в който императивно е предвидено, че отношенията по предоставяне на работна сила са трудови и се оформят с трудов договор. Според, чл.1, ал.2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Аналогично, съгласно чл.405а, ал.2 КТ, постановление по ал.1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл.1, ал.2, какъвто е настоящият случай. Постановлението по чл. 405а, ал.1 от КТ се издава по силата на закона , когато се установят при проверката от Д ИТ елементите по трудовото правоотношение, а именно предоставяне на работна сила от лицето с определено работно място, работно време, почивки, възнаграждение. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, обоснован е изводът на Д ИТ, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила, по смисъла на чл.1, ал.2 КТ, според който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение, е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението, след като изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя. Относно преценката за характера на съществуващото правоотношение важно значение има и обстоятелството, че работата е била организирана от едноличния търговец и е осъществявана под негово ръководството. Дейността, която е изпълнявало лицето се изразява в осъществяване на еднородни повтарящи се действия, която по отношение на други лица е уредена като трудово правоотношение. Лицето е осъществявало определени трудови функции, което по своето естество представлява престиране на работна сила. Констатациите при извършената проверка са удостоверени в съставения протокол за проверка, който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, която не е опровергана по убедителен начин в съдебното производство. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че следва да отмени първоинстанционното решение и вместо него да отхвърли жалбата срещу постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение издадено от директора на Д ИТ София. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение