Решение № 2576 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12483/2017 г.
ВАСVII отделение27.02.2018 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5361/07.09.2017 г. по адм. д. № 4391/2017 г. на Административен съд С.-град ОСЪЖДА О. С. да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Р. Б. сумата от 100/сто / лева разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2576 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12483/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 27, ал. 1 Закона за управление на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по касационна жалба на О. С. срещу решение № 5361/07.09.2017 г. по адм. д. № 4391/2017 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу решение № РД-02-36-304 от 10.04.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., в частта, с която на осн. чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕСИФ е отказано верифициране и изплащане на разходи в размер на 21 300,00 лева по направеното искане за междинно плащане, подадено чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН 2020) в Главна дирекция "Г. и регионално развитие", Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Р. Б., във връзка с изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-2.001-0077-C01 с бенефициент община Сандански.
По същество със жалбата се претендира отмяна на първоинстанционното решение поради материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че посочената в документацията дата 15.02.2016 г. е в резултат на допусната техническа грешка, което обстоятелство не е отчетено от първата инстанция.
Ответната страна - Управляващият орган на оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. и зам. министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обжалваният акт да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
За да отхвърли първоинстанционната жалба съдебният състав на АССГ е приел за установено от фактическа страна следното:
С решение № РД-02-36-304 от 10.04.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., в обжалваната част, на осн. чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕСИФ е отказано верифициране и изплащане на разходи в размер на 21 300,00 лева по направеното искане за междинно плащане, подадено чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН 2020) в Главна дирекция "Г. и регионално развитие", Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Р. Б., във връзка с изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-2.001-0077-C01 с бенефициент община Сандански.
Отказани за възстановяване на бенефициента са отчетените разходи за изготвяне на обследвания за установяване на технически характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1 (т. 1-5) и ал. 2 от ЗУТ, и съставяне на технически паспорт на съществуващ строеж и обследване на енергийна ефективност на сгради, общинска собственост, в размер на 21 300,00 лв. (двадесет и една хиляди и триста лева), включващи:
- Сума в размер на 10 771,20 лв., която не се верифицира от фактура № 0000000181/13.10.2016 г. с доставчик Технострой - Инвестконсулт ЕООД.
- Сума в размер на 448,80 лв. (четиристотин четиридесет и осем лева и 80 стотинки), която не се верифицира от дебитно известие № [ЕГН ]/14.12.2016 г. към фактура № 0000000181/13.10.2016 г. с доставчик Технострой - Инвестконсулт ЕООД.
- Сума в размер на 10 080,00 лв., която не се верифицира от фактура № 0000000182/13.10.2016 г. с доставчик Технострой - Инвестконсулт ЕООД.
Установено е, че по договор № 91-04 от 12.03.2016 г., сключен с Технострой - Инвестконсулт ЕООД, предметът на обществената поръчка включва:
- Изготвяне на обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1 - 5 и ал. 2 от ЗУТ на сгради, находящи се на територията на община Сандански
- Съставяне на технически паспорт на сгради, находящи се на територията на община Сандански
- Изготвяне на обследване за енергийна ефективност и предписване на необходимите енергоспестяващи мерки в съответствие с нормативните и минимални изисквания за енергийна ефективност съгласно ЗЕЕ и при условията и по реда, определен от Наредба 16-1594 от 2013 г. на сгради, находящи се на територията на община Сандански.
По договор № 89-04 от 12.03.2016 г., сключен с Технострой - Инвестконсулт ЕООД, предметът на обществената поръчка включва:
- Изготвяне на обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1 - 5 и ал. 2 от ЗУТ на сгради, находящи се на територията на община Сандански - Съставяне на технически паспорт на сгради, находящи се на територията на община Сандански;
- Изготвяне на обследване за енергийна ефективност и предписване на необходимите енергоспестяващи мерки в съответствие с нормативните и минимални изисквания за енергийна ефективност съгласно ЗЕЕ и при условията и по реда, определен от Наредба 16-1594 от 2013 г. на сгради, находящи се на територията на община Сандански
За доказване на реалното изпълнение на дейностите по изготвяне на обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията на чл. 169, ал. 1 (т. 1 - 5) и ал. 2 от ЗУТ, и съставяне на технически паспорт и по двата договора с изпълнител Технострой - Инвестконсулт ЕООД, към пакета от документи по искането за междинно плащане бенефициерът е приложил следните документи:
- Възлагателно писмо към Договор № 89-04 от 12.03.2016 г.;
- Възлагателно писмо към Договор № 91-04 от 12.03.2016 г.;
- Чертежи от архитектурно заснемане за сградата на РСПБЗН с дата 02.2016 г.;
- Чертежи от архитектурно заснемане за сградата на РУП с дата 02.2016 г.;
- Доклад за резултатите от обследването за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1 (т. 1 - 5) и ал. 2 от ЗУТ, за обект РСПБЗН, в който е посочено, че докладът е изготвен през м. февруари, 2016 г.;
- Доклад за резултатите от обследването за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1 (т. 1 - 5) и ал. 2 от ЗУТ, за обект РУП, в който е посочено, че докладът е изготвен през м. февруари, 2016 г.;
- Технически паспорт за обект РСПБЗН с дата 02.2016 г.;
- Технически паспорт за обект РУП с дата 02.2016 г.;
- Приемо-предавателен протокол (ППП) от 15.02.2016 г. за предаване и приемане от Възложителя на горепосочените документи за обект РУП;
- Приемо-предавателен протокол (ППП) от 15.02.2016 г. за предаване и приемане от Възложителя на горепосочените документи за обект РСПБЗН.
С писма с изх. № 99-00-6-1021 от 30.01.2017 г. и изх. № 99-00-6-1021 (8) от 17.03.2017 г. УО на ОПРР е изискал от бенефициера да представи становище относно установеното несъответствие между датата на сключване на договорите за изпълнение на обществената поръчка и документите, приложени към искането за междинно плащане.
В отговор на писмо с изх. № 99-00-6-1021/30.01.2017 г. бенефициерът е представил в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в Р. Б. 2020 (ИСУН) допълнително 2 бр. приемо - предавателни протоколи за предаване и приемане от възложителя на изготвените документи с коригирана дата 15.03.2016 г., като е посочил, че установеното несъответствие в датите е в резултат на допусната техническа грешка при изписване на месеца, а именно 15.02.2016 г. вместо 15.03.2016 г.
В отговор на писмо изх. № 99-00-6-1021 (8)/17.03.2017 г. на 20.03.2017 г. бенефициерът е представил в ИСУН 2020 писмо - отговор от Технострой - Инвестконсулт ЕООД, в което управителят на посоченото търговско дружество твърди, че установеното от УО на ОПРР несъответствие е в резултат допусната техническа грешка, тъй като по същото време Технострой - Инвестконсулт ЕООД е разработвало документи по оперативна програма "Региони в растеж" за община Ботевград.
След анализ на представените от бенефициера становища и представени допълнителни документи, ръководителят на УО на ОПРР не ги е приел като обосноваващи допустимост на съответните засегнати разходи, поради което е издадено Решение РД-02-36-304/10.04.2017 г., с което е отказано възстановяване на бенефициера на отчетените разходи за изготвяне на обследвания за установяване на технически характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1 (т. 1-5) и ал. 2 от ЗУТ, и съставяне на технически паспорт на съществуващ строеж и обследване на енергийна ефективност на сгради, общинска собственост
От правна страна съдебният състав е приел, че актът е издаден от компетентен орган в законоустановената форма при спазване на производствените правила, в съответствие с целта на закона и материалноправните му разпоредби. Съдът е приел предвид представените доказателства, че разминаването в датите в представените документи не се дължи на допусната техническа грешка, което обстоятелство от своя страна обосновава наличието на предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕСИФ.
Така постановеното решение е правилно.
Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган.
Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по опретивната програма, респективно представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни програми.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУСЕСИФ, за да се считат разходите за допустими, същите следва да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, а съгласно т. 2 - разходите следва да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Един от документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ са Насоките за кандидатстване по съответната процедура, които са одобрени със Заповед № РД-02-36-452 от 31.08.2015 г. на Ръководителя на УО на ОПРР. С. Н. за кандидатстване по приложимата схема за предоставяне на БФП (налични на интернет страницата на МРРБ), за да се считат за допустими в контекста на проектните предложения, разходите трябва изборът на изпълнител за реализираните дейности (услуги и/или доставки, и/или строителство) да е извършен в съответствие с действащото национално и с европейското законодателство.
Правилен е изводът на съда, че в случая не е спазено цитираното по-горе изискване на Насоките.
Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на касатора и е достигнал до правилни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел, че представените доказателства, анализирани в тяхната съвкупност и взаимосвързаност, водят до заключение, че дейностите по обществената поръчка са били вече извършени към момента на нейното възлагане и преди сключването на договор със съответното търговско дружество-изпълнител.
Правилно съдът е приел, че така наречената техническа грешка отнасяща се до датата 15.02.2016 г., т. е. преди възлагането на обществената поръчка, фигурира във всички документи, свързани със договор № 89-04 от 12.03.2016 г. и договор № 91-04 от 12.03.2016 г. И съдът и административният орган са взели предвид всички представени документи, (изготвяне на обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1 - 5 и ал. 2 от ЗУТ на сгради, находящи се на територията на Сандански, съставяне на технически паспорт на сгради, находящи се на територията на Сандански, изготвяне на обследване за енергийна ефективност и предписване на необходимите енергоспестяващи мерки в съответствие с нормативните и минимални изисквания за енергийна ефективност съгласно ЗЕЕ и при условията и по реда, определен от Наредба 16-1594 от 2013 г. на сгради, находящи се на територията на Сандански като всички са с дати, предхождащи датата на възлагане на обществената поръчка (вкл. чертежи със спецификация за дограма, разрез фасади, план сутерен, етажи, покрив, пр.). Отчетени са и документи, които не са изготвени от изпълнителя, но са част от процеса по изпълнение на предмета на обществената поръчка. Такива са представените от възложителя скица на сградата и на двата обекта, издадени от службата по геодезия, картография и кадастър - Сандански. Предвид обсъдените доказателства правилен се явява изводът на съда, че в случая не се касае за техническа грешка, а за писмено обективиране на истинската воля и действия на изпълнителя на заданието. Допускането на техническа грешка е възможно при изготвянето на документация, но такава грешка обикновено засяга един или два документа. При преглед и анализ на останалата документация, свързана с дадената процедура, следва логично заключение, че отразеното не е в резултат от техническа грешка. В случая от цялата представена първоначално с искането за верифициране на разходи документация е видно, че документите са с дати, които предхождат възлагането на обществената поръчка. Следователно, правилно съдът е приел, че разходите, чието верифициране е поискано не са били направени в изпълнение на тази обществена поръчка.
Правилен е и изводът на АССГ, че УО на ОПРР е изпълнил задължението си да анализира в пълна степен представените документи. Извършена е проверка на публично достъпна информация в Регистър на обществените поръчки, администриран от Агенция за обществените поръчки, по отношение на обществените поръчки, възлагани от Сандански в началото на 2016 г. Правилно е прието от АССГ, че наличието на друга сходна обществена поръчка, изпълнявана от същото дружество през февруари само по себе си не е достатъчно, за да се обоснове извод, че представената пред УО орган документация е изготвена във връзка с тази поръчка или поради наличието й е допусната техническа грешка, засегнала датите във всички представени документи, като в някои от тях датата на изготвянето на документите дори е изписана с думи (доклади за техническо обследване), а не представлява само числово изражение.
Предвид изложените съображение решението на УО на ОПРР, в частта, с която е отказано верифициране и изплащане на разходи в размер на 21 300,00 лева по направеното искане за междинно плащане, подадено чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН 2020) в Главна дирекция "Г. и регионално развитие", Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Р. Б., във връзка с изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-2.001-0077-C01 с бенефициент община Сандански, се явява законосъобразно.
Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този краен извод и при направеното искане, в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция, в размер на 100/сто лева/ на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ