Решение № 8162 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5113/2018 г.

Решение № 8162 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5113/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Г. Ставрев против решение № 75 от 19.01.2018 г. по адм. дело № 1901/2017 г. на Административен съд - Бургас. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция", не е представил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Съдебното производство е образувано по жалба на Г. Ставрев против заповед № УРИ 3282 з-1617/30.06.2015 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, ал. 3 и чл. 26, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. С решение № 28 от 07.01.2016 г. по адм. дело № 1499/2015 г., Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Г. Ставрев против оспорената заповед. С решение № 9237 от 12.07.2017 г. по адм. дело № 3626/2016 г. Върховният административен съд, състав на пето отделение е отменил решението на Административен съд - Бургас и върнал делото за ново разглеждане. В мотивите на решението касационният съд е посочил, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и не е отговорил изчерпателно и убедително на доводите и възраженията на касационния жалбоподател. При новото разглеждане на делото, с обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Г. Ставрев Ставрев против заповед № УРИ 3282 з-1617/30.06.2015 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, ал. 3 и чл. 26, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за деяния, несъвместими с етичните правила, довели до уронване престижа на службата, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността полицай на ГКПП - Лесово от ГПУ - Елхово при РДГП - Елхово. По делото са установени следните фактически обстоятелства: Със заповед рег. № УРИ 3282 з-1099/05.05.2015 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор Г. Ставрев - полицай на ГКПП - Лесово при ГПУ - Елхово при РДГП - Елхово, същият е отстранен от длъжност и е назначена дисциплинарна комисия. В заповедта е посочено като основание за образуване на дисциплинарното производство постъпило предложение на директора на РДГП - Елхово, в което се съдържат данни, че на 23.04.2015 г., около 14, 50 часа при проверка на АРМ 15 (вход товарни автомобили) на ГКПП - Лесово е установено, че в калъф на униформено яке на мл. инспектор Г. Ставрев са открити 43 евро и 12 щатски долара, което е в нарушение на дължимото поведение на държавния служител по т. 15, 19, 20, 25, 42 и 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и представлява дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание "уволнение". Резултатите от дисциплинарната проверка са отразени в обобщена справка рег. № УРИ 6865 р-3771/26.05.2015 г. Дисциплинарно разследващият орган е установил, че на 23.04.2015 г. зам. началникът на ГКПП - Лесово ст. инспектор Н. Димитров и командирът на отделение Б. Нешев извършили проверка на изпълнението на служебните задължения на служителите, работещи на първа линия. При проверка на работното място (АРМ 15) на жалбоподателя Г. Ставрев, ст. инспектор Н. Димитров забелязал в джоб на служебното яке на служителя малък черен калъф, който оприличил на служебно персонално устройство за локализиране на експлозиви, с каквото същият не би следвало да разполага. При проверка на съдържанието му намерил чуждестранна валута, навита на руло. На въпроса му какви са тези неща, Г. Ставрев отговорил, че е забравил да ги остави в автомобила си. След запознаване на заместник-началникът на ГПУ Елхово И. Стоянов със случилото се от ст. инспектор Н. Димитров, към 15, 00 часа, при проведен телефонен разговор с мл. инспектор Ставрев, същият отговорил, че не знае точната сума, а относно произхода на парите казал, че са му давани от влизащи в страната шофьори на камиони "за почерпка". През този период от време, до пристигане на следовател от Окръжна прокуратура - ОСлО - Ямбол, служителят е дал две писмени обяснения, като в обяснение рег. № УРИ 6865 р-2782/24.05.2015 г. е посочил, че валутата е в евро и долари и е давана доброволно под формата на почерпка от шофьорите, като той по никакъв начин не е показвал, че иска (пари). Към 17, 30 часа в присъствието и под ръководството на следовател от ОП - ОСлО - Ямбол е установено, че намерената валута е 43 евро и 12 щатски долара и е съставен протокол за доброволно предаване на сумата, като в същия са отразени обясненията му за произхода й, идентични в цитираното предходно обяснение. В хода на дисциплинарното производство, както и на досъдебното производство, служителят заявява, че сумата е декларирана в оперативния дневник за нарядите, преди началото на дневната смяна, съгласно установения ред и вътрешна заповед. Заявява също, че на 23.04.2015 г. не е говорил по телефона, както и че обясненията му на 23.04.2015 г. са дадени под натиск и в състояние на стрес от създалата се ситуация. В обобщената справка е отразено, че в хода на дисциплинарното производство е установено, че след инцидента оперативният дневник е дописван от неустановен служител и в него е вписано с почерк, който е различен от този на служителя - "43 Е и 12 §", като вписването не е в последната графа непосредствено след подписа на всеки служител, каквато е установената практика. Дисциплинарно наказващият орган с оспорената заповед е приел, че мл. инспектор Г. Ставрев, като е приел "дар" от шофьори на камиони, пътуващи през ГКПП - Лесово, по повод изпълнение на служебните си задължения е нарушил нормите за етично поведение т. 15, 19, 20, 25, 42, 49, 50 и 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което представлява нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР и и на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР му е наложил дисциплинарно наказание "уволнение". По дисциплинарната преписка е представена заповед рег. № 2995/31.08.2010 г. на директора на ГД "Гранична полиция", с която е регламентиран режимът на носене и деклариране на парични суми от служителите в гранична полиция по време на работа в зоната на ГКПП. Приложени са докладни записки на служителите, които отговарят за съхранението на оперативния дневник, както и сведения и обяснения от служителите, цитирани в обобщената справка, писмени доказателства за проверените транспортни средства от жалбоподателя. Представени са протоколите за разпит на свидетели и на жалбоподателя по образуваното досъдебно производство. В хода на съдебното производство са изслушани показанията на свидетеля Е. Нончев, който е заявил, че имали уговорка с жалбоподателя да закупят ваучер за подарък, поради което последният е носил намерената валута в себе си на 23.04.2015 година. Приети са показанията на командира на отделение Б. Нешев, който в качеството си на началник на смяната на служителя Г. Ставрев на 23.04.2015 г. категорично заявява, че при застъпване на работната смяна жалбоподателят не е декларирал намерената по-късно валута. По повод вписването в оперативния дневник, жалбоподателят е заявил, че се ще ползва от доказателството, като същото не е опровергано по съответния ред, а ответника е заявил, че оспорва този факт и се позовава на свидетелските показания на началника на смяна Б. Нешев. Приобщено е постановление за прекратяване на досъдебно производство № 11/2015 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Ямбол. В постановлението е описана идентична фактическа обстановка, като е прието, че поведението на служителя не е съставомерно по чл. 301 НК. Съдът е обсъдил изложените обстоятелства и е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Намерил е, че от събраните доказателства по дисциплинарната преписка по несъмнен начин се установява описаната в заповедта фактическа обстановка и дисциплинарно съставомерното поведение на наказаното лице. По отношение на спорните въпроси дали намерената парична сума във валута е лична, декларирана ли е в началото на смяната или е неправомерно получен дар от водачи на товарни автомобили, преминали ГКПП - Лесово на 23.04.2015 г., съдът е посочил, че на служителите по време на смяна в зоната на ГКПП е забранено да носят валута по време на работа, а българските левове следва да са декларирани при застъпване на смяната, ако надхвърлят 50 лв. Съдът не е възприел тезата на жалбоподателя, че обясненията му на 23.04.2015 г. са дадени под натиск по съображения, че това е обяснението за произхода на парите, което е дал и пред следователя от следствения отдел при ОП - Ямбол в протокола за доброволно предаване. Поради това е приел, че следващите му обяснения за намерената валута е защитна позиция с оглед оневиняването му. Не е кредитирал показанията на свидетеля Нончев, т. к. не кореспондират с останалите гласни доказателства и не водят до изясняване на релевантни за случая факти. Съдът е обсъдил поведението на служителя в светлината на етичните правила, цитирани в оспорената заповед и е приел, че същото е в противоречие и в грубо нарушение на етичните норми и несъмнено води до уронване престижа на службата. Приел, че с действията си служителят е осъществил от обективна и субективна страна състава на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. ЗМВР, което е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, събрания доказателствен материал по делото, намира, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Правилно съдът е приел, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, съставляващи основания за отмяната й. В съответствие с данните по делото съдът е намерил, че уволнителната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Дисциплинарното производство е проведено съобразно правилата по чл. 207, ал. 1 - 12 ЗМВР и Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания (...) в МВР. В заповедта са описани фактическите установявания, приети за релевантни от дисциплинарно наказващия орган и правната им квалификация, обсъдена е тежестта на нарушението и следващото се дисциплинарно наказание в светлината на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като е приел за опровергана достоверността на записването в оперативния дневник на сумите в чужда валута от жалбоподателя. Независимо че съдът не е обсъдил правната характеристика на документа и значението на вписванията в същия, правилно не е кредитирал декларирането в негова полза. Вписването в оперативния дневник, направено от длъжностно лице в изпълнение на възложените служебни функции, в случая - началникът на смяна за промяната в работните места на служителите, има характер на официален диспозитивен документ, т. к. е направено при упражняване на властническа компетентност. Декларирането на паричните средства от служителя в същия дневник обаче има характер на частен свидетелстващ документ, т. к. е направено в изпълнение на вътрешнослужебна заповед и обективира изпълнение на служебните задължения като част от служебното правоотношение. Ето защо вписването на паричните средства във валута в оперативния дневник, като частен документ в полза на жалбоподателя, не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила и съобразно правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК тежестта за доказване на истинността му пада върху него. Предмет на оспорване пред съда е била автентичността и достоверността на материализираното изявление и съдът правилно е оценил доказателствата сила на документа с оглед всички обстоятелства по делото, в съответствие с разпоредбата на чл. 178, ал. 2 вр. чл. 144 АПК. В приложените по дисциплинарната преписка докладни записки на служителите, които са водили и съхранявали дневника, всички безпротиворечиво са посочили, че по време на ежедневните инструктажи служителите на смяна вписват срещу името си в последната графа, непосредствено след подписите си, паричните средства (в български лева) над допустимата сума (от 50 лв.) преди започване на съответното дежурство, а видно от приложената извадка от дневника по делото е, че валутните суми са вписани непосредствено до двете имена на жалбоподателя, т. е. не според възприетите ред и начин на попълване на дневника. В показанията си по делото началникът на смяна Б. Нешев категорично е посочил, че при инструктажа на 23.04.2015 г. сутринта никой от смяната не е обявил никаква сума, включително и Ставрев. На следващо място, съдът правилно е отбелязал, че на служителите е разрешено да носят само български левове и е изрично забранено да носят парични средства в друга валута, като не е имало случай, при който някой от полицейските служители да е декларирал чуждестранна валута. Следователно, по силата на заповед рег. № 2995/31.08.2010 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" носенето чужда валута не подлежи на деклариране в оперативния дневник, вписването на такава не би могло да бъде надлежно и съответно не съставлява доказателство в подкрепа на защитната позиция на касатора. Правилно съдът не е кредитирал тезата на жалбоподателя относно произхода на валутата и причината да бъде у него, както и показанията на свидетеля Е. Нончев. Видно е, че служителят е дал различни обяснения - при първоначалното й намиране пред проверяващите служители Н. Димитров и Б. Нешев: че е забравил да ги остави в автомобила си, пред И. Стоянов, че е получил сумите от шофьорите на преминаващите товарни автомобили, а по-късно - в писмените си обяснения в хода на дисциплинарното производство - че парите са негови лични, които е обявил преди началото на дежурството си по съответния ред. Това твърдение очевидно не кореспондира с останалите доказателства по делото и аргументирано е отхвърлено като недостоверно от съда. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, базирани на събраните сведения от шофьори на преминаващи товарни автомобили, в които сочат, че не са им искани и не са дали пари на проверяващите гранични служители. От приложената справка за проверени товарни автомобили и лица е видно, че броят им надхвърля 120, а сведенията, на които са позовава е от седем водачи, поради което проведените с тях беседи не биха могли да опровергаят по несъмнен и категоричен начин фактическите установявания в обжалваната заповед. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдът е изградил изводите си за осъществено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя само въз основа на обясненията на служителя дадени на 23.04.2015 г. преди да е образувано дисциплинарното производство, като същите са направени под натиск и съответно - компрометирани. Съдът коректно се е позовал на протокола за доброволно предаване на паричните суми, изготвен от следователя при ОСлО в ОП - Ямбол, в който е отразено, че са получени от шофьори на преминаващи автомобили и правилно е отбелязал, че при съставянето му жалбоподателят не е направил възражения по съдържанието му. Ето защо, изключването на писмените обяснения на служителя от 23.04.2015 г. не води до необоснованост на заключението на съда за произхода на обсъжданата валутна сума. Съдът е извършил точна преценка поотделно и съвкупност на събрания доказателствен материал и е достигнал до правно издържан извод, че служителят е извършил дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Прекратяването на наказателното производство поради несъставомерност на деянието не води до отпадане на фактическите основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя поради различните фактически състави на престъпното деяние и дисциплинарното нарушение, съответно на материално правните основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Правилно съдът е приел, че с поведението си жалбоподателят е нарушил визираните в заповедта етичните правила и уронил престижа на службата и в съответствие с критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 209, т. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,