Решение № 1570 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15436/2010 г.

Решение № 1570 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15436/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Маргарита Миткова Кулова от гр. София против решение № 3497/4.11.2010 г., постановено по адм. д. № 5381/2010 г. от Административен съд София - град. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт с искане за отмяната му. Ответникът-председателят на Държавна комисия по хазарта оспорва жалбата чрез процесуалния си представител. Представителят на прокуратурата дава мотивирано заключение за правилност на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество тя е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на Маргарита Миткова Кулова против заповед № 293/5.07.2010 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 5, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Държавната комисия по хазарта и нейната администрация, във връзка със заповед № 286/1.07.2010 г. и утвърдено със заповед № 291/2.07.2010 г. длъжностно разписание на администрацията на ДКХ в сила от 7.07.2010 г. е прекратено служебното и правоотношение за длъжност "младши юрисконсулт" в отдел "Контрол върху хазартната дейност", дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност" в ДКХ, с придобит ранг IV младши, считано от 7.07.2010 г. За да постанови този резултат съдът приема, че е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като е намалена числеността според новите структурни промени в комисията за изпълняваната от държавната служителка длъжност и функциите на съкратената длъжност не преминават в друга такава според новото длъжностно разписание в рамките на дирекцията, в която Кулова упражнява службата си до съкращаването на длъжността. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Съдебноадминистративният спор е съсредоточен върху въпроса, дали съществуват всички елементи на фактическото състояние - "съкращаване на длъжност". С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на председателя на ДКХ е прекратено служебното правоотношение с държавната служителка, заемаща длъжността "младши юрисконсулт" в отдел "Контрол върху хазартната дейност", дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност" в ДКХ. При оптимизиране на структурата на ведомството във връзка със заповед № 286/1.07.2010 г. на председателя на ДКХ, разпореждаща съкращаване на длъжността "младши юрисконсулт" в дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност" и на нейно място разкриване на длъжност "главен експерт" в същата дирекция, е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 7.07.2010 г. Според него длъжността "младши юрисконсулт", заемана от жалбоподателката в посоченото по-горе структурно звено е съкратена, а бройката е трансформирана в нова длъжност "главен експерт". При това положение правилно и в съответствие с материалния закон решаващият съд приема, че е налице реално съкращение на длъжността, извършено на база на структурни промени за които органът по назначаване е оправомощен по силата на чл. 11, ал. 2 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (Загл. изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г. в сила от 15.03.2012 г. - изм., бр. 106 от 2011 г. в сила от 1.01.2012 г.) и при спазване на правилото на чл. 11 от Закона за администрацията относно числеността на персонала в съответната администрация. В конкретния случай административният орган утвърждава длъжностно разписание, изключващо длъжността на съкратения служител, за което в заповед № 286/1.07.2010 г. излага подробни фактически основания за промяната, воден единствено от интереса му да реализира най -ефикасно управлението на дейността. При субординативната връзка между административния орган и държавния служител, подчиненото положение на последния го поставя в по-уязвима позиция. ЗДСл гарантира правата му, като поставя категорични условия при прекратяването на правоотношението с него, както и запазването му при определени обстоятелства. В конкретния случай съобразно установената по делото фактическа обстановка, настоящият състав намира, че е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение с Маргарита Миткова Кулова от гр. София поради "съкращаване на длъжността", с оглед на което това прекратяване е извършено при спазване на административната процедура и материалните правни норми, съобразено е и с целта на закона. С касационната жалба е направено искане на основание чл. 267, б. "а" от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) настоящият състав на ВАС да направи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по преюдициални въпроси, подробно изложени в молба от 16.09.2011 г. Иска се тълкуване на разпоредбата на чл. 41, § 2, б. "в" от Хартата на основните права на ЕС и нейната приложимост към националните институции в материята на прекратяване на служебното правоотношение по Закона за държавния служител, както и за съотношението между нарушаването на правото на добра администрация по чл. 41 от ХОП на ЕС и дискриминационните елементи, свързани с убежденията и пола на държавния служител, съгласно целите на Директива 2000/78/ЕО и ползва ли се с директен ефект и непосредствена приложимост разпоредбата на чл. 11 от Директивата. Касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките по чл. 267 от ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване за тълкуването на разпоредби на правото на Съюза, които да са от значение за правилното решение по делото в настоящия казус по следните съображения: На първо място- националната правна уредба, приложима към разглеждания съдебноадминистративен спор се съдържа в Закона за държавния служител (ЗДСл), който има за предмет уреждането на възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон. Тази материя не представлява мярка за прилагане на правото на Съюза и не е свързана и по друг начин с това право. Съдебноадминистративният спор касае прилагането на национални разпоредби, които се прилагат в чисто национален контекст, като предмет на това производство са по-конкретно тези от тях, свързани с мотивирането на административните актове. Изискването за мотивиране на административните актове, като част от нормативно регламентираното изискване за форма е едно от условията за законосъобразност на властническото волеизявление - чл. 59, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 146, т. 2 от АПК. Посоченото задължение за мотивиране и последиците от неизпълнението са изцяло уредени във вътрешното административнопроцесуално право. На второ място - по отношение на позоваването от страна на касаторката на Хартата на основните права на Европейския съюз следва да се посочи следното: Според чл. 51, § 1 от Хартата нейните разпоредби се отнасят за "държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза" и че съгласно чл. 6, § 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), който придава задължителна сила на Хартата, и както следва от Декларацията относно Хартата на основните права на Европейския съюз, приложена към заключителния акт на Междуправителствена конференция, приела Договора от Лисабон, Хартата не създава нови области на компетентност, нито изменя областите на компетентност на Съюза. От изложеното по-горе е ясно, че материята, свързана с възникване и прекратяване на служебното правоотношение е регламентирана на национално ниво без да представлява мярка по прилагане на правото на ЕС. В този смисъл в настоящото производство искането за тълкуване на разпоредбата на чл. 41, § 2, б. "в" от Хартата на ЕС, който регламентира правото на всеки гражданин на Съюза на добра администрация, което включва съгласно § 2, б. "в" от цитираната норма задължението на администрацията да мотивира своите решения следва да бъде отхвърлено. На последно място по повод идентични на повдигнатите в искането за преюдициално запитване въпроси, СЕС отговаря в решение по дело С-482/10. В него Съдът на Европейския съюз разглежда преюдициалното запитване, което се отнася до тълкуването на принципа за мотивиране на актовете на публичната администрация, закрепен в чл. 296, ал. 2 от ДФЕС и в чл. 41, § 2, б. "в" от Хартата на основните права на Европейския съюз и след като приема, че на отправените до СЕС въпроси, съдът след като обсъжда спорът по главното производство, който се отнася до задължението за мотивиране за свързани с пенсии индивидуални административни актове, които по-конкретно се отнасят до субективни права и във всички случаи са приети при условията на обвързана компетентност през призмата на сочените общностни норми - чл. 296, ал. 2 от ДФЕС, който задължава правните актове да са мотивирани и да се позовават на предложенията, инициативите, препоръките, исканията или становищата, предвидени в Договорите и чл. 41, § 2, б. "в" от Хартата, регламентиращ правото на добра администрация, което изисква и администрацията да мотивира своите актове, приема в решението си, че: 1. Не са налице данни, които да сочат, че по силата на препращането към общностните норми са приложими не националните норми относно задължението за мотивиране, а съответно чл. 296, ал. 2 от ДФЕС и чл. 41, § 2, б. "в" от Хартата, които видно от текста им са адресирани не до държавите членки, а само до институциите и органите на Съюза. 2. Поради това не може да се заключи, че в случая съществува несъмнен интерес за Съюза от осигуряването на еднакво тълкуване на тези разпоредби и с оглед на предмета на въпросите отправени от запитващата юрисдикция СЕС не е компетентен да им отговори. По изложените съображения следва да бъде постановено решение за потвърждаване на обжалвания съдебен акт на АССГ и да бъде отхвърлено искането за преюдициално запитване. Водим от горното на основание 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,