Решение № 13199 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5274/2018 г.

Решение № 13199 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5274/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Сливен против Решение № 38/6.03.2018 г. на Административен съд – гр. Сливен, постановено по адм. дело № 151/2017 г., с което е отменена по жалба на "Алекс Комерс" ЕООД със седалище гр. Сливен Заповед № РД-15-608/27.04.2017 г., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж "Реконструкция на едноетажна масивна стопанска сграда", находящ се в УПИ XXIV, кв. 32 по плана на гр. Сливен, и с което община Сливен е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в оспорената пред първата инстанция заповед коректно е описан строежа, като от констативния акт е установено точно коя част от стоежа е приета за незаконна, а именно извършената реконструкция на покрива на сградата. Посочва, че спорният строеж е наименован като "реконструкция на едноетажна масивна стопанска сграда", тъй като незаконно построеният покрив е част от самата сграда, поради което посочва, че не са допуснати вменените от съда нарушения. Иска се отмяната на оспореното решение. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответника "Алекс Комерс" ЕООД оспорва касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на касационната жалба и неправилност на решението. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС – гр. Сливен приема оспорената заповед за незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели и до нарушения на материалния закон. Приел е, че на база събраните по делото доказателства, включително приетата по делото СТЕ, е установено, че описаната в констативния акт фактическа обстановка, пренесена и в оспорената заповед, не съответства на действителната такава. Посочил е, че от събраните доказателства е установено, че за част от строежа не се изисква издаване на разрешение за строеж, а именно частта, включваща запазване на външните зидове, основите, облицоването със сандвич – панели на външните зидове, изпълнените нови мазилки от вътрешната страна, ненарушаването на подовата настилка, липсата на направени нови отвори, липсата на промяна на предназначението, тъй като тези действия представляват текущ ремонт, поради което тази част от описания строеж е приел, че не е незаконна. За другата част от описания в заповедта строежа – премахване на дървена конструкция на стар покрив, изграждане на нова стоманена покривна конструкция върху съществуващите зидове с добавен стоманобетонов пояс по 4 анкерни болтове с монтирани стоманени планки, е приел, че представлява реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ, за която е необходимо издаване на разрешение за строеж. Приел е обаче, че дадената квалификация "незаконен строеж" общо за строежа наименуван "реконструкция на едноетажна масивна стопанска сграда" без разграничаване на законната и незаконна част, тъй като посочените части могат да бъдат предмет на самостоятелно производство по премахването им, води до незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. Правилен е извода на АС – гр. Сливен, че от доказателствата по делото, включително приетата СТЕ, се установява, че част от описания като незаконен строеж, не представлява такъв, а представлява ремонт на съществуваща сграда, а именно частта на облицоването със сандвич – панели на съществуващата сграда без нарушаване на очертанията и конструкцията й. Правилен е и извода, че за друга част от спорния строеж, а именно реконструкцията на покрива се изисква разрешение за строеж. В тази връзка е обоснова извода на съда, че при издаване на оспорената заповед доколкото в нея строежът е описан в цялост, включително в диспозитива, като "Реконструкция на едноетажна масивна стопанска сграда", е допуснато нарушение на административно производствените правила, съответно противоречие със закона, доколкото е установено, че не целия така описан строеж е незаконен. Неоснователно е възражението на касатора, че покривът като част от сградата, предполага общото им описание. Правилна е констатацията на АС – гр. Сливен, че е възможно и допустимо издаването на заповед само за незаконната част от строежа-арг. чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Това е така, тъй като и по начина, по който е описан в оспорената заповед строежа, предполага при евентуално изпълнение премахване и на частта, която не е незаконна, което вече би било и нарушение на права. Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед в цялост, е обоснован. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на ответника по касация в тази връзка е основателно, но само за една инстанция, а именно настоящата, тъй като претенцията му за разноски в първата инстанция е била вече уважена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,