Решение № 7226 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1678/2012 г.

Решение № 7226 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1678/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Роза Христова Кожухарова, представлявана от проц. представител адв. Евгения Дойнова, с искане за отмяна на влязло в сила Решение № 2156/03.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1603 от 2011 г. на Административен съд Варна, ХХIХ състав, с което е отхвърлено оспорването на Роза Кожухарова против мълчалив отказ на Гл. архитект на Район "Приморски" при Община Варна и изричен отказ № УТ08-Р-3/20.05.2011 г. за издаване на Удостоверение за търпимост на строежи, индивидуализирани в решението. Излагат се и доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение - постановено при на неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, неотносими в настоящето производство. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна. Ответникът - Главният архитект на Район "Приморски" при Община Варна не изразява становище по искането. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия тричленен състав, като взе предвид, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 240, ал. 1, намира същото за процесуално допустимо, но разгледано по същество - неоснователно по следните съображения: С Решение № 2156, постановено по адм. дело № 1603/2011 г. Административен съд Варна е оставил без уважение жалбата на Роза Кожухарова срещу мълчалив отказ на Гл. архитект на Район "Приморски" при Община Варна и изричен отказ № УТ08-Р-3/20.05.2011 г. за издаване на Удостоверение за търпимост на строежи като е отхвърлил оспорването. Приел е аргументирано, че искането е неоснователно. В искането си за отмяна молителката твърди, че представените доказателства са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и сочат на нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни. В подкрепа на искането си представя Протокол № ВС-01-21/18.08.1999 г. на МРРБ, Заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999 г., Приложение № 2 на Специфичните правила в частта за район "Приморски", Решение № 333-4 от 20.05.2000 г. на Общински съвет Врана, Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областен управител Варна - доказателства, представляващи по съществото си подзаконови нормативи и неподходящи да обосноват основанието на т. 1 чл. 239 АПК. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини, т. е. въпреки полагане на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. В разглежданата хипотеза нови факти и обстоятелства, както и нови доказателства в смисъла по-горе не са посочени от молителката. Приложените към искането за отмяна са доказателства, които е било възможно да бъдат представени своевременно по делото при проявена процесуална активност от страната. В процесния случай не се касае за хипотезата, визирана в чл. 239, т. 1 АПК, тъй като независимо от причините за несвоевременното им представяне, непълнотата на доказателствата не представлява основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1-6 от АПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице визираното в чл. 239, т. 1 от АПК основание за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд Варна, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав,