Решение № 6343 от 13.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Трайкова, А. Николова, И. Николов и Т. Николов, подадена чрез упълномощен адв. Д. Марковски, против решение 3088 от 09.05.2022 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 22-ри състав, по адм. д. 12388/2021г. С жалбата и в съдебно заседание, чрез упълномощен адв. Е. Петрова се релевират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност и законосъобразност на съдебното решение. Според касационните жалбоподатели съдът неправилно е приел, че наемното правоотношение е прекратено, тъй като в процесната заповед само бланкетно е посочено наличието на предпоставките за прекратяване, но не са ангажирани доказателства по приложението на чл. 46, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗОС. Касаторите заявяват, че стриктно са изпълнявали задължението си да заплащат наемните вноски за ползване на общинското жилище и срещу тях не са образувани производства за нарушаване на обществения ред. административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отмени незаконосъобразния административен акт. Претендира се присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът кметът на Столична община (СО) - район "Надежда", чрез упълномощен юриск. Панайотова- Гетова оспорва касационната жалба с писмен отговор и в съдебно заседание, като излага доводи за отхвърлянето й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е правилен изводът на съда, че в случая общинският имот се държи при отпаднало правно основание, тъй като договорът за наем е прекратен с влязла в сила заповед РД - 5626 от 28.01.2020 г. на кмета на район "Надежда" при Столична община. Според участващия по делото прокурор процесната заповед е мотивирана, като в нея са посочени фактически и правни основания за издаването й, а в хода на проведеното административно производство не са били допуснати нарушения на процедурните правила от категорията на съществените. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на В. Трайкова, А. Николова, И. Николов и Т. Николов за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 3088 от 09.05.2022г. е отхвърлена жалбата на В. Трайкова от гр. София против заповед РНД21-РД48-5 от 11.11.2021 г. на кмета на Столична община - район Надежда , с която е разпоредено изземване, на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) на общински имот - ЧОС, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, [жк], [улица]. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно производствените правила. Първоинстанционният съд е анализирал всички представени по делото доказателства и е преценил, че имотът, предмет на заповедта, представлява частна общинска собственост. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че със заповед РД - 5626 от 28.01.2020 г. на кмета на район "Надежда" при Столична община било прекратено наемното правоотношение на основание нарушаване от страна на наемателите на добрите нрави и неполагане на грижата на добър стопанин при ползване на жилището, който акт е бил обжалван пред съда и с определение 4715 от 29.06.2020 г. по адм. дело 5240/2020 г. на АССГ жалбата е била оставена без разглеждане. Това определение на АССГ е влязло в сила на дата 16.07.2020 г. Първостепенният съд приел, че заповедта за изземване се издава при кумулативното наличие на следните предпоставки: имотът, който се изземва да е общински и същият да се владее или държи без правно основание, да не се ползва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай, съдът е формирал извод, че оспорената заповед следва да е издадена при наличието на две предпоставки - процесният имот да е общинска собственост и да се държи (ползва) от трето лице, без правно основание. По отношение на първата предпоставка, приел за установено, че ползваното жилище от оспорващото лице е частна общинска собственост, съгласно акт за общинска собственост 2722/20.04.2016 г. Съдът е счел, че е налице и втората предпоставка за издаване на заповед на основание чл. 65 ЗОС, а именно имотът се държи без правно основание от В. Трайкова, А. Николова, И. Николов и Т. Николов. Оттук е изведено заключение, че оспорената заповед съответства на целта на закона. Предвид това обстоятелство, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт е правилен, като съответстващ на приложимия материален закон и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след подробно обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че жалбоподателката, заедно със семейството си, е била настанена в процесното общинско жилище със заповед 79 от 01.12.2011 г. на кмета на район "Надежда ". От доказателствата по делото се установява, че със заповед РНД20-РД56-26 от 28.01.2020 г. на кмета на Столична община, район "Надежда " е било прекратено наемното правоотношение между Столична община, район "Надежда " и В. Трайкова за процесния жилищен имот, която заповед е влязла в сила. Съгласно нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОС законът предоставя възможност общината да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. В обжалваното съдебно решение законосъобразно е счетено, че в производството по чл. 65, ал. 1 ЗОС правнозначими са само обстоятелствата, свързани с установяване наличие на правно основание за ползване на имота, които почиват на облигационно отношение между общината и лицето, което владее или държи имота. По силата на текста на чл. 65, ал. 1 ЗОС, послужил като правно основание за издаване на оспорената заповед, общински имот, който се владее или държи без основание или не се използва по предназначение се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Правилно АССГ е преценил, че за упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: недвижим имот, който да е общинска собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот без основание. Собствеността върху имота предмет на оспорената заповед за изземване не се оспорва и е безспорно доказана с представения по делото акт за общинска собственост 2722/20.04.2016 г. По делото е представена и влязла в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение със В. Трайкова. При тези вярно установени факти, първостепенният съд правилно е счел, че в конкретната хипотеза е налице ползване на имота без правно основание, с което е осъществена и последната материално-правна предпоставка имотът не се ползва на правно основание, поради което издадената заповед е законосъобразна. Относно подробно изложените в касационната жалба оплаквания във връзка със своевременното заплащане на дължимите наемни вноски и спазването на обществения ред, касационният съдебен състав счита, че те не следва да се обсъждат в това производство, тъй като са относими към заповедта, с която е прекратено наемното правоотношение, която вече е стабилен административен акт, който, както е отразено по- горе е влязла в сила и е задължителна за издателя на атакуваната заповед за изземване на процесния недвижим имот. В настоящия процес не би могло да се извърши инцидентен контрол върху законосъобразността на заповед РНД20-РД56-26/28.01.2020 г., доколкото тя не е предмет на конкретния правен спор. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на спора, претендираните разноски от касаторите са неоснователни и не следва да им се присъждат. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника своевременно претендирани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,