Решение № 12162 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5478/2018 г.

Решение № 12162 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5478/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производство по чл. 237 и следващи от АПК. Образувано по молба на "Екоприм" ООД, с. Белозем, обл. Пловдив, представлявано от управителя А. Ангелов, за отмяна на влязло в сила Определение № 2557 от 18.12.2017 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 3287/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 668 от 13.11.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството от 31.10.2017 г. за възстановяване на срока за обжалване по административен ред на Ревизионен акт № Р-16001617001448-091-001 от 28.09.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. В молбата се поддържа, че съдебният акт, чиято отмяна се иска, е от кръга на тези, които решават окончателно материално-правен спор, а молбата е подадена от лице с правен интерес в преклузивния срок, поради което е допустима. По същество се поддържа, че административният съд необосновано отказал да насрочи делото в открито заседание и да допусне разпит на свидетели за установяване на относими, релевантни и изключително съществени обстоятелства; не обсъдил изобщо доводите на жалбоподателя и не изложил мотиви затова. По тези причини съдът нарушил правото на страната на участие в делото, което според молителя е основание за отмяна. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за последващи процесуални действия на административния съд. Ответникът по молбата за отмяна ДД "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез главен юрисконсулт Калева, оспорва молбата като недопустима, евентуално - неоснователна по съображения в писмено становище от 25.04.2018 г. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди предпоставките за допустимост на производството, изложеното в молбата за отмяна и становищата на двете страни, намира молбата за отмяна на влязъл в сила съдебен акт процесуално допустима, а по същество неоснователна, поради следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в преклузивния срок по чл. 240, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК против подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт, съгласно чл. 237, ал. 1, предложение второ АПК. По същество, съгласно чл. 239, т. 5, предложение първо, АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. Не са доказани фактите от хипотезата на посочената норма. Производството пред АС е било по частна жалба, която съгласно чл. 234, ал. 1 АПК се разглежда по правило в закрито заседание, освен ако съдът постанови друго. Затова разглеждането на делото в закрито заседание не представлява нарушаване на процесуалните правила. Недопускането на разпит на свидетели също не представлява такова нарушение, защото основание за връщане на молбата за възстановяване на срок за обжалване по административен ред на РА е формалният пропуск на неподаване на самата жалба заедно с искането за възстановяване на срока за обжалване. Останалите оплаквания в молбата за отмяна представляват доводи относно правилността на влезлия в сила съдебен акт на административния съд, без връзка с лимитативно изброените основания за отмяна по чл. 239 АПК, които не следва да се разглеждат в производство като настоящото, представляващо извънреден способ за отмяна на влезли в сила определения. Молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на осн. чл. 243 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение