Решение № 11698 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7670/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Светлев и П. Светлев от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Каварджикова, и касационна жалба на А. Запрянова от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Исов, срещу Решение 328 от 15.02.2021 г., постановено по адм. дело 2088/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед 18-5678/31.05.2019 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Пловдив и е осъдена СГКК - Пловдив да заплати разноски по делото. В касационната жалба на А. Светлев и П. Светлев се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилно съдът приема, че процесната заповед е издадена по недопустимо искане на лице, което не е собственик и не е лице, за което в закон е предвидено право да иска изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по смисъла на чл. 51, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Излагат се доводи за законосъобразност на заповедта, като постановена в съответствие с чл. 27, ал. 1 и чл. 30, ал. 2 от ЗКИР. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид допусната и приета съдебно-техническа експертиза, която изцяло опровергава твърденията на Община Пловдив. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. В касационната жалба на А. Запрянова се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно съдът приема, че касаторът не е представил никакъв титул за собственост и и/или документ, че А. Запрянова и А. са едно и също лице. Излагат се доводи за законосъобразност на заповедта. Твърди, че представените по делото доказателства установяват, че в съществуващата кадастрална карта на гр. Пловдив по отношение сградата и терена, собственост на касаторите, са допуснати грешки и непълноти в отразяването им. Според касатора необосновани са твърденията на съда, че в случая е налице спор за материално право с Община Пловдив, тъй като сградата винаги е била една, но тъй като същата е била отчуждавана и възстановявана обратно на бившите собственици, то и имотите, в които е била разположена сградата са останали два. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Община Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложени по делото писмени отговори, чрез пълномощника си юрк. Ангелова, изразява становище за неоснователност на касационните жалби, както и претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Ответникът началника на СГКК - Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Община Пловдив срещу заповед 18-5678/31.05.2019 г. на началника на СГКК - Пловдив, с която на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, заявено със заявление вх. 01-152253/05.04.2019 г. на А. Запрянова, П. Светлев и А. Светлев. В мотивите на заповедта е посочено, че е констатирана непълнота и грешка в отразяването на сгради с идентификатор 56784.519.304.1 и 56784.519.305.1 и грешно нанесени самостоятелни обекти, които на място сгради представляват една сграда, поради което са заличени сгради с идентификатори 56784.519.304.1 и 56784.519.305.1 и самостоятелните обекти към тях и е нанесена сграда с идентификатор 56784.519.304.2 със съответните самостоятелни обекти, като за самостоятелен обект с идентификатор 56784.519.304.2.4, с площ по документи 148 кв. м., на две нива, са вписани като съсобственици Община Пловдив, А. Запрянова и А. Светлев. Преди процесното изменение Община Пловдив е била вписана като собственик на 2/9 девети идеална част от имот с идентификатор 56784.519.304 и на 1/2 идеална част от правото на собственост на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.304.1.4. С Акт за частна общинска собственост 1725/15.03.2016 г. Община Пловдив се легитимира като собственик на 2/9 идеална част от имот с идентификатор 56784.519.304, целият с площ от 52 кв. м., и на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.304.1.4, целия с площ от 40 кв. м. С нотариален акт 143, том IV, рег. 4377, дело 736/2000 г. А. Светлев се легитимира като собственик на втори етаж от триетажна масивна сграда, ведно с 1/2 идеална част от таванските помещения, изба и магазин, както и 1/3 идеална част от дворно място, върху която е построена сградата с площ от 60 кв. м., съставляващо имот с пл. 393. Съгласно нотариален акт 126, том III, рег. 4908, дело 506/2017 г., А. Светлев е дарил на П. Светлев 1/3 идеална част от имот с идентификатор 56784.519.304 /стар 393, кв. 21/, с площ от 52 кв. м., както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.304.1.5, който имот се намира в сграда 1, разположена в имот с идентификатор 56784.519.304, с предназначение за обществено хранене и с площ от 60 кв. м., ведно с прилежащите общи части от мазе и таван, като дарителят запазва правото на ползване върху имота. С нотариален акт 33, том 12, дело 15389/1993 г. А. се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от застроено и незастроено дворно място на площ от 60 кв. м., представляващо имот пл. 393, ведно с целия трети етаж от жилищната сграда, както и 1/2 идеална част от таванските помещения, изба и магазин, като съгласно удостоверение за идентичност на имена името А. Запрянова и А. са на едно и също лице. В производството пред административния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, като съгласно заключението на вещото лице не става ясно кога е извършено обединяването на двете сгради заснети в имоти 393 и 394, кв. 21 по плана от 1982 г., като в тези имоти са съществували две отделни сгради с разлика във височината и разделени с калканнни зидове. Вещото лице е установило, че самостоятелните обекти на сграда с идентификатор 56784.519.304.2 заемат площите на двете стари сгради на всеки етаж, като са направени отвори /врати/ в калканните стени и помещенията в двете стари сгради са обединени в един обект и външното оформление на фасадите е еднакво. Вещото лице е констатирало, че преди процесното изменение за сграда с идентификатор 56784.519.305.1 няма записани собственици и заснети самостоятелни обекти, а за самостоятелен обект с идентификатор 56784.519.304.1.1 жилище на 3-ти етаж няма записан собственик, за самостоятелен обект с идентификатор 56784.519.304.1.2 жилище на 4-ти етаж /тавански етаж/ - 60 км., за 1/2 идеална част е записан А. Светлев, за самостоятелен обект с идентификатор 56784.519.304.1.3 търговска дейност в подземния етаж, липсват данни за собственост, за самостоятелен обект с идентификатор 56784.519.304.1.4 за търговска дейност на 1 етаж, за 1/2 идеална част е записана Община Пловдив и за самостоятелен обект с идентификатор 56784.519.304.1.5 за обществено хранене на 2-ри етаж, 60 кв. м., е записан за собственик А. Светлев. За да отмени оспорената заповед Административен съд Пловдив е приел, че при постановяване на акта административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, като се е произнесъл по недопустимо искане на лицето А. Запрянова, което от представените документи за собственост не се легитимира като собственик на част от самостоятелните обекти в едната сграда, които се съединяват на практика с тези от другата, както и като лице, което има право да иска изменение на кадастралната карта по смисъла на чл. 51, ал. 3 от ЗКИР. Прието е от съда, че след процесното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се образуват нови самостоятелни обекти, в които отразените собственици притежават собственост, некореспондираща с отразеното в представените от тях документи за собственост. Според първоинстанционния съд в случая лицата не са доказали да са собственици на сграда /или самостоятелни обекти в нея/ с идентификатор 56784.519.305.1, а за една от заявителките е неясно доколко въобще притежава собственост в сградите, обхванати от изменението, като тези лица не попадат и в кръга друго лице". Прието е от съда още, че обединявайки самостоятелни обекти от две сгради в един общ в една сграда, административният орган е направил изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, което не съответства на притежаваните от заинтересованите лица права на собственост по представените за целта документи, дотолкова доколкото по отношение на сграда с идентификатор 56784.519.305.1 няма записан собственик в кадастралния регистър, не са заснети самостоятелни обекти в нея и не се представят доказателства, които да легитимират заявителите като собственици, като последното се установява по безспорен начин както от записите по кадастралния регистър преди изменението, така и от заключението на вещото лице. Административният съд е приел, че е налице и нарушение на чл. 30, ал. 2 от ЗКИР, тъй като представените от заявителите нотариални актове не доказват техни права в сграда с идентификатор 56784.519.305.1, която става част от съединената с общ идентификатор сграда нов обект на кадастъра с идентификатор 56784.519.304.2. Прието от съда също така, че с процесното изменение е допуснато нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредба РД-02-20-3 от 29.09.2016 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимия имот и на номера на зоната на ограничение в кадастъра /Наредба РД-02-20-3/2016 г./, като определеният идентификатор създава погрешно впечатление, че сградата е разположена в пределите на един поземлен имот, което не отговаря на действителното положение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 от ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения, като данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания /арг. чл. 29 от ЗКИР, чл. 38 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/. Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51, ал. 1 ЗКИР, след информация, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗКИР и чрез геодезически измервания. В конкретния случай отстранената непълнота и грешка с процесната заповед по реда на чл. 54 от ЗКИР касае нанасяне на сграда с идентификатор 56784.519.304.2 със съответните самостоятелни обекти в нея и съответно заличаване на сгради с идентификатори 56784.519.304.1 и 56784.519.305.1 и самостоятелните обекти към тях, поради установеност, че сгради с идентификатор 56784.519.304.1 и идентификатор 56784.519.305.1 на място представляват една сграда. Това обстоятелство обаче не се потвърждава от събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително и от приетото без оспорване заключение на допуснатата съдебно-техническата експертиза. Видно от заключението на вещото лице в кадастрално-регулационния план /КРП/ за ЦГЧ, гр. Пловдив, одобрен със заповед 717/20.09.1973 г., и в КРП за м. кв. Капана, гр. Пловдив , одобрен със заповед 90/29.01.1982 г. имот с пл. 393 и имот с пл. 394 са два отделни имота с отразени във всеки от тях самостоятелни сгради /Приложения 1 и 2 към експертизата/, означени със сигнатури ЗМЖ в имот 393 и ЗМЖ в имот 394, като при приемането на кадастралната карта имотите са отразени с отделни идентификатори 56784.519.305 и 56784.519.304, т. е. в конкретния случай се касае за два отделни поземлени имота и нанесени в същите отделни сгради. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява също така, че двете сгради са с различна височина и са изградени на калкан, както и са разделени от самостоятелни калканни зидове. Действително, по делото се установява, че самостоятелните обекти в новонанесената сграда с идентификатор 56784.519.304.2 заемат площите на двете стари сгради на всеки един етаж, чиито площи са обединени чрез направени отвори в калканните стени врати. Така извършеното обаче обединяване на двете съществуващи сгради, за което и липсват представени документи, не обоснова извод за наличие на фактическа грешка при отразяването на самостоятелните обекти с оглед на действителното им състояния в одобрената през 2009 г. кадастрална карта за гр. Пловдив. Безспорно се установява по делото, а и това е видно от приложената към експертизата фотоснимка на процесните сгради, че двете сгради са самостоятелни такива, разделни от два отделно изградени калканни зидове, като този извод не се променя и от направените отвори в тези калканни зидове. По делото не се установява също така твърдяното от касаторите действително състояние на процесните самостоятелни обекти да е съответстващо и на документите им за собственост, тъй като заявителите в административното производство се легитимират като собственици на самостоятелни обекти по отношение само на една от съществуващите сгради тази, разположена в имот с пл. 393 /с идентификатор 56784.519.304/, като в тази връзка правилно административният съд е приел, че след изменението на кадастралната карта се образуват нови самостоятелни обекти, в които отразените собственици притежават собственост, некореспондираща с отразеното в представените документи. Видно от представените по делото нотариални актове касаторите заинтересовани страни в първоинстанционното производство, се легитимират като собственици на самостоятелни обекти единствено в сградата, изградена в имот с идентификатор 56784.519.304 /стар пл. 393/. Следва да се има предвид също така, че и площта на самостоятелните обекти в новонанесената сграда с идентификатор 56784.519.304.2 е по-голяма и не отговаря на отразената площ за тези обекти в представените от заявителите в административното производство титули са собственост. Както и правилно е приел първоинстанционният съд, обединявайки самостоятелни обекти от двете сгради в един общ в една сграда, административният орган е направил изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, което не съответства на притежаваните от заявителите на процесното изменение права на собственост по представените за целта документи дотолкова, доколкото по отношение на сграда с идентификатор 56784.519.305.1 няма записан собственик в кадастралния регистър, не са заснети самостоятелни обекти в нея и не се представят доказателства, които да легитимират заявителите като собственици. При тези данни обоснован и съответен на материалния закон е направеният от първоинстанционния съд извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.