Решение № 5968 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1947/2021 г.

Решение № 5968 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1947/2021 г., VI о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София област против решение № 2 от 04.01.2021 г. по адм. дело № 569/2020 г. на Административен съд София област. В касационната жалба се излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответникът – П. И. от гр. Етрополе, чрез адвокат Г. Ц. с писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд София област е отменил по жалбата на П. И. Решение № 1012-22-26#4 от 02.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - София област, с което е оставено в сила Разпореждане № 2113-22-1842#13/13.01.2020 г. и върнал преписката на ТП на НОИ София област за ново произнасяне, при спазване на дадените със съдебния акт задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, както и осъдил ТП на НОИ - София област да заплати на И. направените по делото разноски. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, които оборват констатациите на административния орган, че трудовият стаж на И. за периода от 08.11.1982 г. до 22.03.1988 г., в който лицето е заемало длъжността "шофьор" на товарен автомобил, марка "ГАЗ 53" в АПК "Чавдарци" гр. Етрополе, не е такъв от втора категория труд. Съдът приема категорично този стаж от втора категория труд, като обосновава изводите си на база събраните в хода на производството гласни доказателства чрез свидетели работили заедно с лицето в АПК"Чавдарци" гр. Етрополе, които установяват пред съда, че жалбоподателят през процесния период е бил шофьор на товарен автомобил "ГАЗ - 53". Първоинстанционният съд обосновава правните си на разпоредбата на т. 66 и от ПКТП (отм.); , действаща до 31.12.1999 г., с която е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите мъже като механизатори в селското стопанство, да се пенсионират при 25 години трудов стаж в тази дейност и отрасъл и възраст 57 години, като изискването е трудът да е полаган непосредствено в производството на селскостопанска продукция. Трудът на механизаторите, работещи непосредствено в селскостопанското производство, се е зачитал от втора категория на основание т. 52б от ПКТП (отм.);. Съдът приема, че в кръга на механизаторите по т. 52б от ПКТП (отм.); се включват непосредствено заетите в селскостопанското производство трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и други, а в кръга на механизаторите т. 66и от ПКТП (отм.); - обслужващият селскостопанското производство технически персонал, в който попадат и шофьорите превозващи селскостопанската продукция, поради което положеният труд от И. като шофьор на товарен автомобил "ГАЗ - 53" в АПК "Чавдарци" гр. Етрополе, за времето от 08.11.1982 г. до 22.03.1988 година следва да се зачете като такъв от втора категория. Предвид липсата на писмени документи за установяване на трудов стаж по см. на чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж на И. не може да се установи посредством данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, т. к., осигурителя АПК "Чавдарци" гр. Етрополе е с прекратена дейност и няма правоприемник. След като в документите предадени съответното ТП на НОИ на основание чл. 5, ал. 10 и 11 от КСО, не е описано точно превозното средство/а, предоставено на жалбоподателя за изпълнение на трудовата му дейност, съдът пристъпил към установяване на този факт чрез събиране на гласни доказателства. Кредитирани са и констатации по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. От данните по делото се установява, че И. е подал в ТП на НОИ София област заявление вх. № 2113-22-1842 от 29.10.2019 год. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което са представени трудова книжка, военна книжка, документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. Въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства пенсионния орган с Разпореждане № 2113-22-1842#13/13.01.2020 г. приема, че към датата на подаване на заявлението - 29.10.2019 г., лицето има навършена възраст [възраст] дни и осигурителен стаж., като към тази дата има осигурителен стаж: от II -ра категория труд - 11 г. 08 м. 09 дни и от III-та категория труд - 27 г., 07 м. 26 дни и общ осигурителен стаж, превърнат от III-та категория труд - 42 г. 03 м. 07 дни., поради което не отговаря на условията по чл. 68, ал. 1 и ал. 3 от КСО и на това основание е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно първоинстанционният съд е приел, че предмет на спора в случая е осигурителния стаж на И. през периода от 08.11.1982 г. до 22.03.1988 г. По делото не се спори, че през този период лице е работил в АПК "Чавдарци" гр. Етрополе, като шофьор, но в разплащателните ведомости не е посочена длъжност. По делото е представена трудовата книжка на лицето, в която е записано, че през този период е работил в АПК Чавдарци гр. Етрополе. В приложената по делото Трудова книжка № 280/05.11.1979 г., има направен запис от работодател АПК "Чавдарци" гр. Етрополе, в поле длъжност на работника или служителя: "шофьор". Видно от съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице констатира, че от начина на начисляване на заплатите през годината и изравняване в края на годината, от вида на камиона "ГАЗ - 53" - товарен автомобил, използван в селското стопанство през разглеждания период и от показанията на свидетелите, може да се направи извода, че И. е работил на длъжност "Шофьор", с непосредствена заетост в селското стопанство, като при тези данни положения труд в АПК "Чавдарци" гр. Етрополе, за периода от 08.11.1982 г. до 22.03.1988 г. отговаря на втора категория труд. Съгласно т. 52б ПКТП (отм.); от втора категория е трудът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. Понятието "механизатори" включва професиите тракторист, включително в ТКЗС, в свинекомплекс, в животновъдството, помощник-тракторист, комбайнер и помощник - комбайнер, машинист и помощник - машинист на мелиоративни машини - багери, автогрейдери, фронтални и други товарачи, дъждовални машини и други селскостопански машини, водачи шофьори. При липса на легално понятие на понятието "механизатор" и при съпоставяне със записа на т. 52б от ПКТП (отм.); следва да се приеме, нормата има предвид техническия персона, работещ непосредствено в производството на селскостопанска продукция. 3 а всички тези професии важи изискването да са непосредствено заети в селскостопанското производство. Останалите механизатори са обхванати от записа на т. 66 и ПКТП (отм.); , според която трудът на работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство е втора категория по силата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съдът правилно и законосъобразно се е позовал на възприетото в съдебната практика тълкуване на нормата на т. 66 и от ПКТП (отм.); , приложена в случая във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС, съгласно което трудът на обслужващия селскостопанското производство технически персонал, в който попадат и работещите на длъжностите "шофьор" без оглед товароподемността на управляваните автомобили, е от втора категория. Лицето отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, и по чл. 69б, ал. 2 от КСО тъй като има осигурителен стаж 39 г. 01 м. 24 д. с включени 2 години военна служба, или 37 г. 01 м. 24 д. без включена военна служба. Осигурителния стаж от "трета" категория е общо 22 г. 01 м. 01 д. Осигурителния стаж от "втора" категория е общо 17 г. 00 м. 23 д. Общият трудов стаж. приравнен към трета категория е 43 /четиридесет и три/ години, 5 /пет/ месеца и 1 /един/ ден. с включено времето на военна служба. При тези данни правилни са правните изводи на съда. С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. Като е отменил оспорените административни актове и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, Административен съд София област е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са и възраженията по решението в частта на присъдените разноски от съда. В хода на производството по делото те са своевременно заявени и неоспорени. Искането на ответника в настоящото касационно производство присъждане на направени разноски е основателно. По делото са представени доказателства за сторени такива в касационното производство, поради което те следва да се присъдят, така както са сторени в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно представен договора за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,