Решение № 5318 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10337/2009 г.

Решение № 5318 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10337/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Началника на Митница Пловдив и Директора на РМД-Пловдив, подадена чрез процесуалния им представител юрк. Василева, срещу решение № 713/28.05.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 969/2008 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 484/06.03.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0283/11.04.08 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че административният акт е издаден в противоречие с нормата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. При осъществената проверка в рамките на последващия контрол е установено, че "ЗИМ"-ЕООД не е декларирал издадена на дружеството фактура и платена от него във връзка с осъществения транспорт по процесния ЕАД. Поради това, правилно при определяне на митническата стойност е прибавена и стойността на транспорта по тази фактура. Неправилни са изводите на съда относно липсата на реквизити на фактурата, както и че не е установено по категоричен начин плащането от страна на "ЗИМ"-ЕООД. Наличието на тази фактура и установеното плащане по нея показват, че не е спазено условието на договора за доставка "DDU - Солун". С допълнителна писмена молба от 01.02.2010 г. /постъпила по факса/ юрк. Георгиев в качеството си на процесуален представител на Митница Пловдив и Агенция Митници заявява, че не възразява да се даде ход на делото в с. з. от 02.02.2010 г. и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на Митница Пловдив. Моли да бъде отменено решението и постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ"-ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "ЗИМ"-ЕООД - гр. Пловдив оспорва същата чрез процесуалните си представител адв. Иванов по съображения, изложени в писмен отговор по жалбата. Заинтересованата страна - ТД на НАП-Пловдив - не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е било решение за промяна на митническа стойност № 484/06.03.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № № 1-4412-0283/11.04.08 г., с което сумата 4520 лв. по фактура № 05-04-09-III/20.05.2005 г. с предмет "Международен транспорт Дубай - Солун" е прибавена към митническата стойност по ЕАД № 3000/4-22032/27.04.05 г. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 5, б."а" от Закона за митниците /ЗМ/ и са определени на "ЗИМ"-ЕООД като титуляр на режим внос по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗМ допълнителни митнически задължения в общ размер 1240 лв., от които мито - 279 лв. и ДДС -961 лв. ведно със законната лихва от 27.04.05 г. до датата на плащането. За да отмени решението на Началника на Митница Пловдив, административният съд е приел, че по делото между страните не съществува спор, че "ЗИМ"-ЕООД е осъществило внос на стоки от Китай, описани в процесния ЕАД. Спорът е относно това дали транспортните разходи по фактура № 05-04-09-III/20.05.2005 г., установени от митническите органи, следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б."а" от ЗМ. Видно от договора с дата 07.01.2004 г., сключен между жалбоподателя и "Джерико Дженерал Трейдинг Ко." Дубай, доставчикът се задължава да осъществи доставката на процесните стоки от ОАЕ при условие "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове за доставяне на стоката в уговореното място в местоназначението. Това условие е включено в самата фактура за продажбата на стоките и е посочено в оформения от жалбоподателя ЕАД в клетка 20 "Условие на доставката", но не е съобразено от митническите органи. От събраните по делото доказателства, съдът е приел, че не се установява плащането по процесната фактура да е осъществено от "ЗИМ"-ЕООД. Липсва подпис на получателя върху фактурата, както и отразяване на същата в неговото счетоводство, като последното се установява от приетата по делото ССЕ. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, изводите, до които е достигнал съда, са неправилни, основани на погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Митническите органи не оспорват, че съгласно сключения между "ЗИМ"-ЕООД и "Джерико Дженерал Трейдинг Ко." ЛТД на 07.01.04 г. договор, продавачът е поел задължението да достави на българското дружество договорените стоки при условия на доставката - "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове за доставяне на стоката в уговореното място в местоназначението. Спорът между страните се свежда до това от кого действително са заплатени транспортните разходи за доставката на играчките, предмет на вноса по ЕАД № 3000/4-22032/27.04.05 г., представляващи международен транспорт Дубай -Солун, контейнер HJCU 131780-0, в размер на 4520 лв. В хода на проверката в рамките на последващ контрол по реда на чл. 84а и следв. от ЗМ на "ЗИМ"-ЕООД, видно от основния и допълнителен доклад, е установено, че от страна на "БМД"-ЕООД са представени издадените от това дружество фактури на "ЗИМ"-ЕООД, по които плащанията са извършени от проверяваното лице, справки-извлечения от счетоводните регистри по партидата на "ЗИМ"-ЕООД, както и фактури за морско навло и сухопътен превоз и др., издадени от други контрагенти към "БМД"-ЕООД и въз основа на тези документи митническите органи са констатирали различието между декларирания транспорт в размер на 620 лв. по фактура № 05-04-09-II/ 26.04.2005 г. с предмет: " международен транспорт Солун-Пловдив за товар на детски играчки", контейнер HJCU 131780-0, издадена от "БМД"-ЕООД на "ЗИМ"-ЕООД и реално заплатения от "ЗИМ"-ЕООД на "БМД"-ЕООД, като разликата от 4520 лв. е по фактура № 05-04-09-III/20.05.2005 г. с предмет "Международен транспорт Дубай - Солун", също издадена от "БМД"-ЕООД на "ЗИМ"-ЕООД и се отнася за същия контейнер. Фактура № № 05-04-09-II/ 26.04.2005 г. /също без подпис на получателя/ е намерила отражение в счетоводството и на "ЗИМ"-ЕООД и плащането по нея от страна на това дружество не е спорно. Втората фактура, според ССЕ, не е отразена по неговите счетоводните сметки и регистри. Процесната фактура е представена по делото и съдържа всички изискуеми съгласно ЗСч. реквизити. Двете фактури, издадени от от "БМД"-ЕООД на "ЗИМ"-ЕООД, посочени по-горе, не съдържат подписи на получателя по тях. Не би следвало доказателствената стойност на двете фактури да се преценява по различен начин в зависимост от това дали са осчетоводени от получателя или не. Наличието на плащане и по втората фактура е установено от митническите органи при извършената проверка на представените от "БМД"-ЕООД счетоводни документи. От страна на процесуалните представители на "ЗИМ"-ЕООД не се оспорва обстоятелството, че оригиналната фактура № 05-04-09-II/26.04.2005 г. е придружена от фискален бон. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. /отм. с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.06 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, касовата бележка (фискален бон) е хартиен документ, удостоверяващ плащането на цената (стойността) на стоката или услугата. Съгласно чл. 23, ал. 3 от същата наредба, касова бележка (фискален бон) се издава при извършване на плащането. Издаването на фискален бон, както и установеното от митническите органи счетоводното отразяване на извършеното плащане от страна на "ЗИМ"-ЕООД по спорната фактура в счетоводството на "Българско морско дружество"-ЕООД-София, доказват обстоятелството, че транспортните разходи са заплатени изцяло от жалбоподателя. Следва да се вземе предвид също така и фактът, че в хода на съдебното производство "ЗИМ"-ЕООД не представя платежен документ, който да установява плащането на тези транспортни разходи от "Джерико Дженерал Трейдинг Ко" в изпълнение на поетото от това дружество задължение, съгласно договора от 07.01.04 г. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи плащане от страна на дружеството-получател на разходите за транспорт, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, т. е. от Дубай до Солун, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки с продавача, при липса на доказателства за това, че разходите за транспорт са платени от продавача, се налага изводът за наличие на установени от митническите органи предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б."а" ЗМ. Следва да бъдат споделени като правилни изводите на съда относно приложимостта на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г., както и че последващият контрол е осъществен по реда, регламентиран в ЗМ, а обжалваното решение е издадено на посочените в него правни основания - чл. 38, ал. 1, т. 5, б."а", чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 202, ал. 2 и чл. 203, ал. 1 от ЗМ, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. С оглед на изложеното, обжалваното решение на Административен съд - гр. Пловдив, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив срещу решение за промяна на митническа стойност № 484/06.03.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0283/11.04.08 г. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричното искане на процесуалния представител на касатора Митница Пловдив, ответника по жалбата следва да заплати разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение само за изготвяне на касационната жалба. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение