Решение № 3076 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13577/2020 г.

Решение № 3076 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13577/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 202 от 07.10.2020 г., постановено по адм. д. № 204/20 г. Административен съд Сливен, първи състав, е отменил решение № MRN: 19 BG002002001184 R3/24.01.2019 г., издадено с регистрационен номер 32 – 134901/12.05.2020 г. на директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция "Митници", с което е определена нова митническа стойност на внасяните от "С. Ко" ЕООД стоки по MRN: 19 BG002002001184 R3/24.01.2019 г., като е увеличена митническата им стойност и дължимото ДДС, като е определена сума за довнасяне, както следва: мито в размер на 438, 99 лв. и ДДС в размер на 607, 32 лв., ведно с лихви за забава, като незаконосъобразно, като е осъдил териториална дирекция Северна морска към Агенция "Митници" да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 610 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция "Митници", чрез процесуалния му представител юрк. Т. Караславов. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд – Сливен е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Сливен и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалваното решение директор на Териториална дирекция Северна морска към Агенция "Митници". Претендира заплащане на юрисконсулстско възнаграждение. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество "С. Ко" ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Сливен, [улица], представлявано от управителя С. Динев, чрез пълномощника му адв. С. Желязкова, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Сливен е отменил по жалба на "С. Ко" ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Сливен, [улица], представлявано от управителя С. Динев, решение № MRN: 19 BG002002001184 R3/24.01.2019 г., издадено с регистрационен номер 32 – 134901/12.05.2020 г., издадено от директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция "Митници", с което е определена нова митническа стойност на внасяните от "С. Ко" ЕООД стоки по MRN: 19 BG002002001184 R3/24.01.2019 г., като е увеличена митническата им стойност и дължимото ДДС, като е определена сума за довнасяне, както следва: мито в размер на 438, 99 лв. и ДДС в размер на 607, 32 лв., ведно с лихви за забава. На стр. 2 – 3 от решението първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения митнически акт. Описано е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Прието е, че същият е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в изискуема писмена форма и мотивирано от фактическа и правна страна, но незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила относно изискванията за мотивираност на административните актове и неправилно приложение на материалния закон. Мотивите на административния съд в тази насока са твърде обстойни – стр. 4 – 7 от решението, л. 137 – 139 от делото, за да бъдат излагани в настоящето изложение, като систематизирани се свеждат до следното: 1. На първо място са изложени мотиви относно значението на митническата стойност като отправна база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения, като са възпроизведена нормативно установената правна рамка. В тази насока съдът е дал пространно тълкуване на нормата на чл. 70, § 1 и § 2 от Митническия кодекс, която установява принципното положение, че митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение на митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, която стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внасяната стока /цитирано е съответно решение на Съда на Европейския съюз. 2. Посочено е, че когато митническата стойност на внасяната стока не може да бъде определена по това правило, остойностяването се извършва по реда на чл. 74 от Митническия кодекс при последователно прилагане на методите по чл. 74, § 2, букви от а до г до достигане на първата от тях, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В допълнение е отразено, че макар при митническото остойностяване да има приоритет принципът по чл. 70 за договорната стойност, нормата на чл. 140, § 1 от МК дава възможност на митническите органи при наличие на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежащата на плащане цена по чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да представи допълнителна информация, и ако и след представяне на такава съмненията не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. 3. Посочено е, че в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличение на стойността на внасяните стоки. 4. Административният съд е отбелязал, че прилагането на § 3 от чл. 74 МК е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, при която хипотеза, когато не може да бъде приложен § 1, то митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а/Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията; б/ чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията; и в/настоящата глава. 5. Първоинстанционният съд е възпроизвел нарочно нормата на чл. 22, § 7 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. установяваща принципът, че всяко решение което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано. 6. При така очертаната правна рамка е изграден извод, че за акт като процесния митническият орган следва да събере доказателства и да изложи конкретни мотиви за следните обстоятелства: а/наличие на обстоятелства, които обосновават съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума; б/наличието на обстоятелства, изключващи приложението на вторичните методи за определяне на митническата стойност в последователността, посочена в чл. 74, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г.; в/ едва след като събере доказателства и изложи съответни мотиви за първите две обстоятелства, органът може да определи стойността при условията на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. 7. Преценявайки посочения правен механизъм за определяне на митническата стойност към доказателствата и обстоятелствата поделото, решаващият съд е приел, че органът е определил митническата стойност по правилото на чл. 74, § 3 от цитирания регламент, без да посочи конкретни фактически обстоятелства и доводи защо приема, че стойността не може да се определи по някои от предходните методи. Използваният в решението израз " поради липсата на данни относно физическите характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи по производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. не могат да бъдат приложени и е определена нова митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. " е квалифициран от първоинстанционния съд като формален мотив, без излагането на конкретни мотиви относно невъзможността да бъдат приложени методите по чл. 74, § 2, касаещи хипотезите по четирите букви, което е пречка към пристъпване за приложение на нормата на чл. 74, § 3 от регламента. На основание изложеното е изграден извод, че оспореното решение е постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила и като такова се явява незаконосъобразно. Независимо от това, първоинстанционният съд е продължил с анализа и е изложил аргументи защо приема, че оспореното решение е в противоречие с материалния закон. В тази връзка е отбелязано, че в тежест на митническия орган е да докаже основателността на съмненията и разликите в стойността, което обосновава извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки, което в случая не е сторено. Изложени са аргументи, че от събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че цената на процесната стока съответства на договорената и декларираната с МД цена, както и плащането на договорената цена, което определя и приложението на принципа на чл. 70, § 1 или чл. 74, § 2 от регламента, но не и приложението на принципа по чл. 74, § 3, което води до извод за неправилно приложение на закона. Направено е и позоваване на практика на ВАС, в случая на решение № 15563 от 15.11.2019 г. по адм. д. № 6328/2019 г., осмо отделение. Решението на Административен съд – гр. Сливен е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят основно оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е отчел всички събрани по делото доказателства, които по безспорен начин установяват извършено нарушение при извършения внос от дружеството, изразяващо се в деклариране на занижена пазарна стойност, което е довело до извършване на последваща проверка и издаване на оспорения митнически акт. Твърди се още, че установената фактическа обстановка по делото налага извод, че са изчерпани възможностите за определяне на митническа стойност на стоките по правилата на чл. 70 от Митнически кодекс на общността и по тази причина е използвана последната възможност за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 на база на която е определен размера на допълнителните задължения за мито и ДДС. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е определена от първоинстанционния съд. От страна на "Евротрейдинг 86" ЕООД е подадена митническа декларация за извършен внос под режим "допускане на свободно обращение" с митническа декларация 19 BG002002001184 R3/24.01.2019 г. на спортни обувки с горна част от текстилни материали и ходила от пластмаса 728 чифта, код по ТАРИК 6404199000, 546 кг. нето тегло, държава на износ "Китай, фактурна стойност 1 528, 80 щатски долара и декларирана стойност 5, 38 лв. за килограм. У митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната договорна стойност на стоката, представляваща общата платена или подлежаща на плащане цена, посочена в чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., което е довело до извършване на последваща проверка и издаване на процесното митническо решение. По изложените мотиви първоинстанционният съд е приел, че въпросният акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за обоснован на фактите и обстоятелствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. На основание на тълкуване на разпоредби от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. решаващият съд е обосновал изводите си относно механизма по който следва да бъде издаден акт от вида на процесния, в това число какви факти и обстоятелства следва да бъдат установени и по какъв начин следва да бъде определена стойността на внесените стоки. Направените оплаквания в касационната жалба по същество съставляват възпроизвеждане на решението на директора на ТД Северна Морска относно изчерпване на способите за определяне на пазарната стойност и пристъпване към определяне на същата по реда на чл. 74, § 3 от регламента, и краен извод, че това решение е правилно и законосъобразно, но не и посочване с кои точно изводи на първоинстанционния съд касаторът не е съгласен и ги намира за необосновани на фактите по делото и в противоречие с материалния закон. Правилно е акцентирано от административния съд, че тълкуването на нормата на чл. 74 Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. обуславя извод, че определянето на цената на внесената стока по реда на § 3 като краен метод предполага изчерпване на методите по § 2. Първоинстанционният съд правилно е посочил също, че в оспорения митнически акт липсва обосновка на обстоятелството какво точно е породило "основателното съмнение" на митническия орган относно декларираната договорна стойност, за да се изключи методът по чл. 70 като основание за определяне на митническите задължения. Обоснован е и решаващият извод на административния съд, че липсват мотиви в митническия акт да е спазена поредността на приложимите вторични методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МКС вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение. Съгласно чл. 141, § 1, ал. 2 от Регламента за изпълнение, когато не може да се установи продажба на идентични или сходни стоки, на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Едва след изчерпването на тази поредност митническият орган може да премине към прилагане на чл. 74, § 3 от МКС. Съгласно чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. На основание § 3 на същата разпоредба на Кодекса, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а/ Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б/ член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в/ настоящата глава. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд гр. Сливен не страда от пороците, изложени в жалбата на директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция "Митници" и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 864 лв., съгласно представения на л. 42 от делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Направеното възражение на процесуалния представител на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящата инстанция намира за неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,