Решение № 10894 от 24.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7362/2009 г.

Решение № 10894 от 24.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7362/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Светла Георгиева Чернева - Димитрова, от гр. София, със съдебен адрес: бул. "Витоша" 1А, офис 164, срещу решение № 4848/13.04.2009 г., постановено по адм. д. № 12654/2008 г. на Върховния административен съд, пето отделение. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на касаторката срещу заповед № РД-15-787 от 1.09.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка с ПМС № 204/18.08.2008 г. е прекратено служебното й правоотношение, поради съкращаване на заеманата длъжност. Прието е, че въз основа на ангажирания по делото доказателствен материал несъмнено е установено съществуването на цитираното правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, като при упражняване на правото си на уволнение, органът по назначаването е спазил и установените административно-процедурни правила. Недоволна, Светла Георгиева Чернева - Димитрова оспорва решението. От развитите в жалбата съображения се извеждат доводи за неправилност, поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че заповедта за прекратяване служебното правоотношение не съдържа указание пред кой орган и в какъв срок може да бъде оспорена, поради което и уволнението е било извършено неправомерно. Твърди, че тричленният състав не е обсъдил при произнасянето си формулираните от нея възражения и представените писмени доказателства. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и се уважи жалбата срещу заповедта на административния орган. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, и отговаряща на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна. Безспорно по делото е, че касаторката е заемала длъжността "Главен експерт" с ранг II-ри младши в МЗХ - отдел "Инвестиционна и концесионна политика" към дирекция "Инвестиционна политика", организирана като част от специализираната администрация на ведомството (чл. 31 от Устройствения правилник (УП) на МЗХ, приет с ПМС № 125 от 2.06.2006 г., обн., ДВ, бр. 48 от 13.06.2006 г.). С измененията на УП на МЗХ, предприети с ПМС № 204/18.08.2008 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС (Обн., ДВ, бр. 76/29.08.2008 г., в сила от 1.09.2008 г.), администрацията на МЗХ е била реорганизирана с редукция на персонала и промяна на част от определените с Правилника функции. В изпълнение на нормативните изменения и съобразно изискванията за намаляване на служителите и преструктуриране на административните звена с преразпределение на функциите им, министърът е утвърдил ново щатно разписание, считано от 1.09.2008 г., в изпълнение на което е проведено и съкращение в щата на МЗХ. Дирекция "Инвестиционна политика" като част от специализираната администрация на министерството, според приложеното на л. 11 от делото одобрено длъжностно разписание, в сила от 1.09.2008 г., се състои от два отдела, един от които е "Инвестиционна и концесионна политика" с 2 щатни бройки на "Главен експерт". Преди изменението на УП и съобразно длъжностното разписание, в сила от 16.05.2008 г. същият отдел е с предвидени по щат 5 бройки за "Главен експерт". Към момента на прекратяване на служебното правоотношение с касаторката общата численост на персонала в МЗХ, видно от текста на Приложение към чл. 15, ал. 3 от УП е намалена от 2587 щатни бройки на 2328 такива. По делото са представени извлечения от длъжностните разписания на МЗХ, съответно в сила от 16.05.2008 г. и от 1.09.2008 г. Със заповед № РД-15-787/1.09.2008 г. на министъра на земеделието и храните, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е било прекратено служебното правоотношение на Светла Чернева - Димитрова, считано от датата на връчване. При така установената фактическа обстановка тричленният съдебен състав законосъобразно е счел, че е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение между страните поради "съкращаване на длъжността". Прекратяването е извършено след влизане в сила на предприетите с УП (ДВ, бр. 76/29.08.2008 г.) промени и при наличие на утвърдено ново щатно разписание за МЗХ. Налице е реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността, заемана от касаторката като пряка последица на намалените бройки за длъжността "Главен експерт" в отдел "Инвестиционна и концесионна политика", поради което са налице и условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за уволнението й. Това означава, че правото на органа по назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение между страните е упражнено при обективиране на материално-правните предпоставки, визирани в закона. Със съкращаването на част от бройките, предвидени за държавни служители, органът по назначаването има суверенното право да реши по целесъобразност кои от служителите да бъдат съкратени. За настъпване на уволнението е достатъчно наличието на посоченото правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., инкорпориращо в себе си по закон и фактическото такова, което в процесния казус е безспорно установено. Специалният ЗДСл. не съдържа изисквания за извършване на подбор и за излагане на мотиви при прекратяване на служебното правоотношение в тази хипотеза (Арг.: чл. 108, ал. 1 от ЗДСл.). След като приложимият закон не овластява органа по назначаването да прави подбор с цел да запази на работа служители с по-дълъг трудов (служебен) стаж, той не е длъжен и не би могъл да извърши такъв подбор при промени в щатното (длъжностното) разписание. Преценката му кои държавни служители да освободи е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, т. к. за него не съществува законово регламентирано задължение за подбор. Съдебният контрол е приложим само по отношение на законосъобразността на акта, с който е прекратено служебното правоотношение, но не и по отношение на неговата целесъобразност. Следователно, доводите на жалбоподателката, свеждащи се до липсата на коректен подбор поради това, че на наличната длъжност е назначено друго лице, се явяват ирелевантни за спора. Правно несъстоятелен е и поддържаният довод за незаконосъобразност на уволнението, предвид обстоятелството, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не съдържа указание относно реда и срока за оспорване. Изричното непосочване на органа, пред който заповедта подлежи на обжалване и срокът в който следва да бъде предприето това процесуално действие касае последиците от връчването на акта и би могло да бъде обсъждано единствено в контекста на чл. 140, ал. 1 от АПК. Този допуснат процесуален пропуск на административния орган не е съществен и не се отразява върху законосъобразността на обжалваната заповед, предвид обстоятелството, че жалбоподателката е получила лично препис от заповедта, обжалвала е същата в срок и пред компетентния съд и по този начин правото й на защита срещу административния акт не е нарушено. Мотивираният с подобни съображения довод за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение е неоснователен. Като е изложил мотиви, обсъждайки всички доказателства, както и наведените доводи от страните и е дал правилно тълкувание на приложимите нормативни актове, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, тричленният състав на ВАС е постановил съдебния си акт при правилно приложение на процесуалния и материален закон. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. Не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания, с оглед на което касационната жалба е неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,