Решение № 1301 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10859/2009 г.

Решение № 1301 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10859/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Колев, пълномощник на Красимир Иванов Димов от гр. Пловдив, срещу решение № 790/15.06.09 г., постановено по адм. д. № 340/09 г. по описа на Административен съд - Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК - Пловдив, не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Пловдив е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Димов срещу Заповед № ДК-02-05/20.01.09 г. на началника на РДНСК - Пловдив, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "подпорна стена - пространствена конструкция" в УПИ ХIII-22, кв. 7 и частично в УПИ ХVI-25, кв. 7. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и правилното приложение на материалния закон. Касационното оплакване, за неправилност на решението предвид неотчетен порок на оспорения по делото административен акт по чл. 59, ал. 2, т. 1 АПК е неоснователно. Издадена на служебна бланка, съдържаща обозначения относно издаващия орган, подписана от компетентното длъжностно лице от администрацията на регионалната дирекция с положен печат на РДНСК - Пловдив, оспорената по делото заповед се явява издадена в съответствие с изискването на закона за посочване наименованието на издаващия орган. При липсата на доводи за неизясненост на спора от фактическа и правна страна неоснователно е и оплакването за нарушение по чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на целта, за която актът се издава. Двете подпорни стени и създадената посредством тях на място пространствена конструкция, оформяща, видно от материалите по делото, басейн, определят извършеното като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ. Установяването от административния орган, че този строеж е незаконен, не е оборено с ангажирани от оспорващия доказателства. Обстоятелството, че строежът е извършен в район на свлачище не може да мотивира извод за нарушаване принципа на съразмерност при издаване на акта. От една страна, това обстоятелство предпоставя специални изисквания към разрешаването и изграждането на строеж в такъв район, при което липсата на строителни книжа за строеж в такъв район съставлява нарушение на инвестиционния процес по-тежко по степен от обикновения случай. От друга страна целта на специалния закон за контрол върху строителството и въведената с този закон нетърпимост към незаконното строителство обвързва органа със задължението да разпореди премахването на незаконния строеж, от което следва, че тази законова цел не би могла да бъде постигната по друг, по-благоприятен за извършителя, начин. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 2 от Наредба № 13/23.07.01 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол гарантират безопасност и защита интересите на лицата, участващи с процеса на изпълнение на заповедта. С оглед изложеното обжалваното решение, като постановено при липсата на релевираните с касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,