Решение № 5163 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10282/2018 г.

Решение № 5163 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10282/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 и сл. от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на "Ромфарм компани" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя В. Г., срещу решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерския съвет на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км. 310+940 (пътен възел "Б." при пресичане с път III-5102) до км. 327+260 (начало пътен възел "Б."), участък от км. 310+940 до км. 317+360 и участък от км. 318+820 до км. 327+260 на територията на община Т. и община Ш., въз основа на одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен със заповед № РД-02-15-17 от 26.02.2018 г. на зам. министъра на РРБ, в частта относно размера на определеното обезщетение за отчуждаването на 1. 705 дка от поземлен имот с идентификатор 80546.28.31, начин на трайно ползване – нива, намиращ се в землището на с. Ч., община Ш., област Ш.. В жалбата са изложени доводи за занижаване на определената пазарна стойност на отчуждената част от имота. Прави се искане за изменение на решението в оспорената част, като обезщетението се увеличи по пазарни цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Ответникът - Министерският съвет (МС) на РБ, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си, оспорват жалбата и вземат становище за отхвърлянето й. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима. Съгласно чл. 34 а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. То има съдържанието, предвидено в чл. 34 б ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите. Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на решението, посочени в чл. 34, чл. 34 а и чл. 34 б, ал. 2 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 ЗДС. Двамата министри са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена в административното производство от лицензиран оценител. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП-парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект: "Автомагистрала "Хемус", участък от км. 310+940 (пътен възел "Б." при пресичане с път III-5102) до км. 327+260 (начало пътен възел "Б."), в землищата на с. М. и с. Б. на територията на община Т. и землищата на с. Ч. и с. Г., община Ш.". Видно от приложената към преписката заповед от 26.02.2018 г. на зам. министъра на РРБ такъв е одобрен. Заповедта е влязла в сила съгласно представеното удостоверително писмо от 22.03.2018 г. В оспорената му част решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерския съвет постановява отчуждаването на имот с идентификатор 80546.28.31, начин на трайно ползване – нива, намиращ се в землището на с. Ч., община Ш., област Ш., със засегната площ от 1. 705 дка, за която е определено парично обезщетение от 880 лева. Правото на собственост на жалбоподателя върху отчуждавания имот се установява с представения по делото нотариален акт № 136, том VI, нот. дело № 861/2012 г. на Службата по вписвания - гр. Ш.. Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждения имот. Съгласно заключението на вещото лице от Службата по вписванията - гр. Ш. са представени вписаните 2 бр. сделки за периода 23.03.2017 г. – 23.03.2018 г., за които е установено, че не отговарят на изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Поради това вещото лице е оценило отчуждавания имот съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Съгласно тази оценка осреднената цена за 1 дка е 516 лева. Заключението е, че стойността на равностойното парично обезщетение, определена по чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС за отчуждаването на имота от 1. 705 дка е в размер на 880 лева. Пазарната стойност съвпада с тази, определена с оспореното решение на МС. С. възприема заключението на вещото лице като мотивирано и компетентно изготвено. Въз основа на така установените факти съдът прави следните правни изводи: Жалбата е неоснователна. Съгласно § 1 а, т. 1 ДР ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Според чл. 32, ал. 2 ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. "Пазарни цени" по смисъла на § 1 а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по - малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение за земеделски земи се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Процесният имот, който се отчуждава, преди влизането на плана в сила, предвиждащ изграждането на национален обект, е с предназначение земеделска земя - нива. От представените 2 бр. нотариални акта за сделки със земеделски земи в землището на с. Ч. е видно, че с първия е учредена договорна ипотека, с която се обезпечава оборотно финансиране за покупка на слънчоглед и нахут, а не на имот, каквото е изискването на § 1 а, т. 2 ДР ЗДС. С. намира, че при липса на поне две сделки за имоти с подобни характеристики в землището на с. Ч., определеното от административния орган равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот, е в съответствие с разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗДС. Обстоятелството, че стойността на обезщетението е правилно определена се установява и от приетото заключение на съдебно - оценителната експертиза, което не е оспорено от страните. По делото не са представени доказателства, които да оборват констатациите на административния орган и които да обуславят извод за незаконосъобразност на оспореното решение в частта му относно размера на определеното обезщетение. Представеният по делото договор за наем на земеделска земя от 05.07.2018 г. не е сред сделките, представляващи пазарни аналози по смисъла на § 1 а, т. 2 ДР ЗДС. С. е сключен след влизане в сила на заповед № РД-02-15-17/26.02.2018 г. на зам. министъра на РРБ за одобряване на ПУП-парцеларен план, с който се предвижда изграждането на националния обект. Не намира приложение и нормата на чл. 35 ЗДС, според която на обезщетяване подлежат законните строежи и другите подобрения в имота, което изисква преценката на съда налице ли са такива към датата на отчуждаването му. В тази насока не се навеждат твърдения и не се представят доказателства. Предвид изложеното съдът приема, че решението на Министерския съвет в оспорената му част е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна, поради което следва да се отхвърли. При този изход на делото основателно е искането на ответника Министерски съвет на РБ за присъждане на разноски за настоящата инстанция, които жалбоподателят следва да заплати в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение